Определение № 50396 от 26.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 731/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите на Република България, чрез процесуален представител старши юрисконсулт В. Б. срещу решение № 1489 от 29.10.2020 г. по т. дело № 2128/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 11 състав, поправено с решение № 109 от 21.02.2022 г. по същото дело. С въззивния съдебен акт е отменено решение № 8067 от 27.11.2019 г. по гр. дело № 17181/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 14 състав в частта, с която Република България чрез Министъра на финансите е осъдена да заплати на „Кора Инвестмънт“ ООД на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България сума в размер 26 802,06 лв., представляваща имуществена вреда - удържана такса на основание чл. 35а ЗЕВИ /обявен за противоконституционен с Решение на КС № 13/2014 г. – ДВ, бр. 65 от 2014 г./, за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законната лихва върху всяка една удържана такса, считано от 13.02.2014 г. до изплащане на вземането, и вместо това искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България е отхвърлен като неоснователен, а ответникът Република България чрез Министъра на финансите е осъден да заплати на ищеца „Кора Инвестмънт“ ООД на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 26 802,06 лв., представляваща неоснователно удържани от ищеца и внесени в държавния бюджет такси за производство на електрическа енергия от слънчева енергия в размер на 20% върху произведената от ищеца електрическа енергия за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. на основание чл. 35а - чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, обявени за противоконституционни с Решение на Конституционния съд № 13 от 2014 г. /ДВ, бр. 65 от 2014 г./, заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 21.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 360 лв. /две хиляди триста и шестдесет лева/ - направени разноски във въззивното производство.

След постановяване на решение № 109 от 21.02.2022 г. по т. дело № 2128/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 11 състав по чл. 247 ГПК ищецът „Кора Инвестмънт“ ООД е подал касационна жалба срещу решение № 1489 от 29.10.2020 г. по същото дело на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Кора Инвестмънт“ ООД срещу Република България иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България като неоснователен. Касаторът – ищец поддържа становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че предвид Решение № 3/28.04.2020 г. на Конституционния съд възстановяването на платени суми за публични вземания въз основа на обявен за противоконституционен закон може да се търси само на кондикционно, а не на деликтно основание, и че неприлагането на противоконституционния закон спрямо фактите, въз основа на които са събрани сумите, означава само липса на валидно правно основание за пораждането на подобни публични вземания в полза на държавата. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът – ищец поддържа становище за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от него част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици – непозволено увреждане или неоснователно обогатяване? – противоречие с решение № 71/06.04.2019 г. по гр. д. № 3804/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 207/06.02.2020 г. по гр. д. № 4474/2018 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 72/21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 249/15.01.2021 г. по гр. д. № 4069/2019 г. на ВКС, ГК, решение № 244/26.01.2021 г. по гр. д. № 1732/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 205/24.02.2021 г. по гр. д. № 1886/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 204/09.03.2021 г. по гр. д. № 3812/2018 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 202/10.03.2021 г. по гр. д. № 854/2020 г. на ВКС, ГК, III г. о.

2. Деликт ли е неизпълнението на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗК? – противоречие с решение № 207/06.01.2020 г. по гр. д. № 4662/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о.

3. Деликт ли е неизпълнението на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗК да да се уредят последиците с обратна сила, в т. ч. и да се уреди обезщетяване от деня на плащанията по обявена по-късно за противоконституционна норма? – по този въпрос касаторът – ищец поддържа предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта от създаване на изрична практика на ВКС.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите на Република България, не изразява становище по касационната жалба на ищеца.

Касаторът - ответник обжалва решението в осъдителната му част. Прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради неподведомственост на заявената претенция пред гражданските съдилища, некомпетентност на органите на съдебната власт да установяват противоконституционност на закони, да упражняват контрол за конституционосъобразност и да постановят съдебни актове с правни последици, различни от посочените в чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България, както и поради нередовност на исковата молба поради завеждането й от лице без представителна власт. Касаторът - ответник релевира евентуални доводи за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, КРБ и СЕС, част от въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението на въззивната инстанция е очевидно неправилно.

1. „По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания по чл. 35а ЗЕВИ - по общия съдопроизводствен ред в ГПК с предявяване на кондикционен иск с предмет частноправно вземане в полза на заинтересованото лице, от което е събрана държавната такса, или по установения в ДОПК, АПК или ЗДТ ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания?“

„Отпада ли публичноправният характер на получени от държавата такси съгласно чл. 35а ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., с влизане в сила на Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС на 10.08.2014 г., с което нормата е обявена за противоконституционна, и допустимо ли е възстановяването на платените суми за този период да се търси по общия исков ред като частноправно вземане на финансово задълженото лице срещу държавата?“

„Запазва ли се публичноправният характер на вземането на държавата за такса съгласно чл. 35а ЗЕВИ след влизане в сила на решение на КС, с което чл. 35а ЗЕВИ и сл. са обявени за противоконституционни и по кой процесуален ред следва да се търси връщане на удържаните суми за погасяване на публичноправно задължение за такса по чл. 35а ЗЕВИ за периода преди влизане в сила на решение по чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ?“

„Отпада ли публичноправният характер на приключило публично правоотношение след влизане в сила на решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на законовите разпоредби, които са уреждали публичното отношение и по какъв ред следва да се претендира възстановяване на суми, удържани недължимо за погасяване на публичноправни задължения за периода преди законът да бъде обявен за противоконституционен - съответно по съдопроизводствения ред на ГПК като вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване или по специалния ред, установен от законодателя за възстановявано на недължимо платени публични държавни вземания?“

Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с определение № 857/13.12.2016 г. по гр. д. № 3504/16 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 69/01.02.2018 г. по гр. д. № 176/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.; определение № 65/18.03.2015 г. по ч. гр. д. № 690/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 269/30.04.2014 г. но ч. т. д. № 1192/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 478/01.11.2012 г. по ч. гр. д. № 493/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 557/26.10.2009 г. по ч. т. д. № 585/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 300/15.05.2009 г. по т. д. № 88/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 130/18.02.2013 г. по ч. т. д. № 559/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тези въпроси касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на противоречива съдебна практика, която следва да бъде уеднаквена.

2. „Представлява ли приложимо право нормата на чл. 35а ЗЕВИ за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г., в сила считано от 10.08.2014 г., и удържаната въз основа на нея такса за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание?“

„Може ли гражданският съд на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 КРБ да откаже да приложи чл. 35а ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 01.01.2014 г. в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ, на основание чл. 86, ал. 2 КРБ е бил задължителен до 10.08.2014 г., от която дата на основание чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е налице забрана за неговото прилагане?“

„Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ и чл. 73 ЗЕВИ от момента на влизането им в сила в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила съдебно решение на КС, което има за правна последица забрана за прилагане на закона за в бъдеще съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите oт ЗЕВИ в този период или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание?“

„Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавни такси по реда на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС?“

„Представляват ли приложимо право и запазва ли се правното действие на разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ, чл. 73 ЗЕВИ, oт влизането им в сила в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ на 01.01.2014 г. до обявяването им за противоконституционни с влязло в сила на 10.08.2014 г. решение на КС, с което се забранява прилагането им за в бъдеще на основание чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?“

„Влизането в сила на решение на КС, с което се обявява противоконституционност на закон /в случая на чл. 35а и сл. ЗЕВИ/ има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието му с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание за прилагането на закона по смисъла на тълкуването, дадено в т. 1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд във връзка с хипотезите, при които е налице първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД?“

По посочените в т. 2 правни въпроси касаторът поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС /решение № 172/26.01.2017 г. по гр. д. № 1670/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 79/14.03.2000 г. по гр. д. № 1456/1999 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 68/14.07.2016 г. по гр. д. № 6043/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 569/10.07.2019 г. по гр. д. № 1886/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о./ и практиката на КС /решение № 1/28.01.2014 г. по к. д. № 22/2013 г. на КС, решение № 22/31.10.1995 г. по к. д. № 25/1995 г. на КС, решение № 9/1996 г. по к. д. № 9/1996 г., решение № 24/1995 г. по к. д. № 30/1995 г., решение № 13/08.11.1994 г. по к. д. № 13/1994 г., решение № 14/2013 г. по к. д. № 17/2013 г., решение № 7/21.06.2016 г. по к. д. № 8/2015г., определение № 1/14.01.2014 г. по к. д. № 21/2013 г./ - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

3. „Извършено ли е при начална липса на основание съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД удържането на такси по чл. 35а ЗЕВИ в периода преди разпоредбата да е обявена за противоконституционна с влязло в сила решение на КС, и ако е така съобразно разясненията в т. 1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд в коя от хипотезите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД попада претенцията за възстановяване на удържаните за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. такси по чл. 35а от ЗЕВИ?“ По този въпрос касаторът се позовава на противоречие с т. 1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, практиката на КС и на Съда на Европейския съюз /СЕС/, обективирана в определение от 30.04.2020 г. по съединени дела С-818/19 и С-878/19, решение от 20.09.2017 г. по съединени дела С-215/16, С-216/16, С-220/16 и С-221/16, - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

4. „Допустимо ли е органите на съдебната власт да извършват косвен контрол за конституционосъобразност на закон, който контрол не е нормативно уреден, правните последици от него не са установени в закон и са в пряко противоречие с чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, чл. 4, ал. 1 КРБ и с чл. 8 КРБ?“

„Допустимо ли е гражданският съд да извърши косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като същите вече са обявени за противоконституционни с влязло в сила решение на КС, който косвен контрол не е уреден в закон като правомощие на гражданския съд, има различни правни последици от тези, с които се ползва решението на КС съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и вследствие на осъществения контрол суспендира ли се влизането в сила на чл.35а и сл. ЗЕВИ, установено в чл. 5, ал. 5 КРБ, и задължителната им сила на основание чл. 86, ал. 2 КРБ от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл.?“

„Представлява ли допустима правораздавателна дейност на гражданския съд упражняването на неуреден като съдържание и последици косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като са обявени за противоконституционна с решение на КС и въз основа на упражнения косвен контрол допустимо ли е гражданският съд да приеме, че чл. 35а ЗЕВИ е противоконституционен от момента на приемането си, както и че процесните разпоредби от ЗЕВИ не са били приложимо право?“

Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 3/10.04.2003 г. по к. д. № 22/2002 г. на КС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, евентуално се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, ако се приеме, че липсва съдебна практика.

5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото, съотнесени едно към друго и към твърденията на страните?“

„При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът?“

По посочените въпроси касаторът поддържа противоречие с Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Ответникът „Кора Инвестмънт“ ООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба на ищеца е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок. Препис от обжалваното въззивно решение № 1489 от 29.10.2020 г. по т. дело № 2128/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 11 състав е връчен на ищеца на 06.11.2020 г. и е получен от процесуалния му представител адв. К. Г. И.. Срокът по чл. 283 ГПК е започнал да тече от 06.11.2020 г., поради което подадената на 04.03.2022 г. касационна жалба е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. С постановяване на решението по чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение, срокът за обжалване на поправеното решение не се възстановява, нито се счита, че срокът по чл. 283 ГПК за обжалване на решение № 1489 от 29.10.2020 г. започва да тече от датата на връчване на решението по чл. 247 ГПК.

Касационната жалба на ответника по исковата молба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е производител на електрическа енергия като титуляр на лицензия чрез изграден енергиен обект Фотоволтаична електроцентрала ФтЕЦ К., с мощност 151 kWp, с местонахождение ПИ с идентификатор 61813.555.139, местност „Бърдото“, землище на [населено място], [община]; на 28.05.2012 г. между „Чез Електро България“ АД и „Кора Инвестмънт“ ООД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с № 215/28.05.2012 г.; цената на произведената електрическа енергия е остойностявана по решение на ДКЕВР в размер 485,60лв./МВтч.; количеството произведена електрическа енергия по протокол за отчет и доставка на произведената и отчетена в електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. е 280 552 kWh при единична цена 485,60 лв.; в изпълнение на разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ „Чез Електро България“ АД е удържало такса в размер на 20 % от цената, дължима по посочени фактури, като удържаната такса за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. е общо в размер 27 247,21 лв., и същата е преведена от „Кора Инвестмънт“ ООД по сметка на КЕВР на тримесечия – на 14.04.2014 г., 15.07.2014 г. и 24.09.2014 г., съответно 8 833 лв., 12 413 лв. и 6 001 лв.; събраните от КЕВР приходи от таксата по отменената разпоредба на чл. 35а ЗЕВИ са прехвърлени към централния бюджет след 21.12.2014 г.

Съдебният състав е констатирал, че с решение № 13/31.07.2014 г. на КС разпоредбите на чл. 35а - чл.35в ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, решението е обнародвано на 06.08.2014 г., влязло е в сила на 10.08.2014 г. Приел е, че съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ противоконституционният закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила, поради което е заключил, че за процесния период от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. законовата разпоредба е действаща.

Въззивният съд е приел, че правоотношенията, по които падежът на процесната такса е настьпил преди 10.08.2014г., т. е. правоотношенията за първите две тримесечия на 2014г., за които на 14.04.2014г. е заплатена сумата 8 833 лв. и на 15.07.2014 г. сумата 12 413 лв., са приключили, докато правоотношението за таксите за третото тримесечие на 2014г. не е приключило към датата на влизане в сила на решението на КС – 10.08.2014 г., тъй като падежът им е следвало да настъпи на 15.10.2014 г.

Изложил е съображения, че с влизане в сила на решение № 13/31.07.2014 г. на КС обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ са загубили изцяло регулативния си ефект спрямо неприключените правоотношения от началния момент на проявление на правопораждащите им факти, вследствие на което са отречени изцяло техните правни последици - настъпили и ненастъпили; правата и задълженията по неприключеното правоотношение се считат за изначално непородени и отречени, тъй като неприлагането на закона е към всеки елемент от правоотношението, вкл. и към правопораждащия му факт, поради което извършеното на 24.09.2014 г. плащане на сумата 6 001 лв. е осъществено при начална липса на основание; с обезсилването на противоконституционния закон по неприключеното към 10.08.2014 г. правоотношение относно таксата по чл. 35а ЗЕВИ за третото тримесечие на 2014 г. държавата е загубила правото да получи тази такса, независимо, че е била начислена за периода преди 10.08.2014 г.

По отношение на извършените на 14.04.2014 г. и 15.07.2014 г. плащания съдебният състав е приел, че същите са платени в рамките на изцяло приключени правоотношения към датата на влизане в сила на решение № 13/31.07.2014 г. на КС - 10.08.2014г. С влизане в сила на посоченото решение на КС за законодателния орган /Народното събрание/ е възникнало задължението да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон, част от които са процесните заплатени суми. Доколкото се касае до плащания в полза па държавата, то единственото конституционосъобразно уреждане би било възстановяването на получените суми по определен ред и в определен срок, но не и задържането на сумите, но това задължение не е изпълнено до момента на постановяване на въззивното решение. Сумите се явяват противоконституционно събрани, а следователно - събрани при липсата на валидно правно основание, поради което държавата дължи тяхното възстановяване на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

За да направи извод за неоснователност на главния иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 7 КРБ, въззивният съд се е аргументирал с постановките на решение № 3/28.04.2020 г. на КС и е приел, че възстановяването на платени суми за публични вземания въз основа на обявен за противоконституционен закон може да се търси само на кондикционно, а не на деликтно основание. Посочил е, че неприлагането на противоконституционния закон спрямо фактите, въз основа на които са събрани сумите, означава липса на валидно правно основание за пораждането на подобни публични вземания в полза на държавата, т. е. до тяхната недължимост, което води до задължение за връщане на събраните суми като неоснователно получени; недължимо платеното никога не може да се разглежда като вреда, независимо дали е платено за частно или публично вземане.

Поради отхвърляне на главния иск въззивната инстанция е разгледала първия евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ГПК. Изводът за неговата основателност е аргументиран с липсата на валидно правно основание за събиране на процесните такси по чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за противоконституционни и постановките на решение № 3/28.04.2020 г. на ВКС. Пряка последица от посоченото решение на ВКС е задължението на държавата да възстанови напълно получените суми.

Направеното възражение за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно, тъй като петгодишният давностен срок, считано от момента на извършване на плащанията /31.01.2014 г., 28.02.2014 г., 31.03.2014 г., 30.04.2014 г., 31.05.2014 г., 30 06.2014 г., 31.07.2014 г. и 31.08.2014 г./, до датата на предявяване на иска – 21.12.2018 г., не е изтекъл.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият съдебен състав счита, че формулираните в т. 1 от изложението правни въпроси се отнасят до правното основание на предявения срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици. По отношение на тях и въпросът „извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавни такси по реда на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС“ е осъществена и предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание на посочената разпоредба за преценка на съответствието на релевантните правни въпроси с Тълкувателно решение № 1/20.04.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на останалите материалноправни и процесуалноправни въпроси, посочени в т. 2, 3 и 4 от изложението, и преценката дали въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните са обосновани от правното основание на иска и релевантните правни въпроси по т. 1 от изложението.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер 536,04 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение