Определение № 60559 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 225/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“АД срещу решение № 172 от 26.08.2020г. по в.гр.д.№ 228/2020г. на АС Велико Търново в частта за отмяна на решението по т.д.№ 88/2019г. на Великотърновския ОС и присъждане на обезщетение от още 100 000лв., на основание чл.432,ал.1 КЗ, за причинени на ищцата С. В. М. неимуществени вреди от смъртта на сина й Д. Г. Д., настъпила в резултат на пътно произшествие от 13.10.2017г. Решението в частта за уважаването на иска до размер на 100 000лв. е влязло в сила. Касаторът се позовава на отменителните основания по чл.281,т.3, предложение първо и трето ГПК. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД при несъобразяване на критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение. Поддържа, че то е прекомерно завишено по размер. Възразява, че въззивният акт е необоснован, тъй като отсъстват обективни данни, които да обусловят присъждане на по-високо обезщетение от въззивната инстанция. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата над 100 000лв. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването „по чл.280,ал.1,т.3 ГПК“ по въпросите: 1/Съобразен ли е размерът на присъденото застрахователно обезщетение с вида и характера на претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността им, възрастта на ищцата към датата на пътното произшествие, препястването на нормалния й живот, икономическите условия в страната към датата на транспортния инцидент и по какъв начин тези критерии се съотнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение. 2/Как съдът установява дали размера на определеното застрахователно обезщетение е достатъчен да компенсира пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на близко на пострадалия лице; 3/Какви са критериите за определяне на периода от време, който да бъде съобразен при определяне на размера на застрахователното обезщетение за имуществени вреди при смърт на близък. Касаторът счита, че въззивното решение е очевидно неправилно – постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необосновано. В писмен отговор ищцата оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска й за заплащане на неимуществени вреди от загубата на сина й Д. Д. в резултат на пътно произшествие от 13.10.2017г. Решаващият състав е обсъдил, че смъртта на Д. е настъпила при трагичен и нелеп инцидент - движейки се по тротоара е бил ударен от л.а. „Тойота“, чийто водач го управлявал с превишена скорост. Анализирани са свидетелските показания, установяващи, че ищцата сама е отгледала сина си, защото баща му го изоставил и впоследствие починал, двамата живеели в мъничък апартамент и споделяли една стая, били много сплотени, разчитали един на друг, били си опора, тъй като нямали други близки в страната. От правна страна съдът, основавайки се изрично на дадените указания в ППВС 4/1968г., е подложил на преценка обективно проявилите се обстоятелства, които приема за установени - изключителната връзка между ищцата и сина й, надхвърляща характерната обичайна близост; емоционалната обвързаност помежду им, породена от житейския факт, че синът й е единственият близък човек, на когото е посветила живота си, отглеждайки го сама, съответно обстоятелството, че и починалият не е имал друг сроден човек до себе си, не е имал свое семейство. Отчетено е обстоятелството, че ищцата е загубила най любимото си и близко същество, осмислящо живота й, чиято смърт е настъпила неочаквано и трагично; че механизмът на настъпване на смъртта му - на тротоара, където пешеходецът би следвало да е в пълна безопасност, е засилил травматичното възприятие за случилото се. Според възприетото в мотивите на апелативния съд, болката на ищцата е непосилна до степен, че животът е изгубил смисъл и цел и тя се чувства безнадеждно сама. При определяне на размера на обезщетението като релевантни са посочени обществено икономическата обстановка страната, оценявана на база минимална и средна работа заплата, годишен разход на едно лице в домакинство, лимитите на застрахователно покритие, като е счетено, че сумата от 200 000лв. съответства и на размера на присъжданите от съдилищата обезщетения на родители, загубили децата си при пътни произшествия. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Поставените в изложението въпроси не са правни, а съставляват питане дали въззивното решение е правилно, дали присъденото обезщетение е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, а такава преценка може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита именно релевантните в конкретния случай критерии по т. 11 от ППВС № 4/1968 г. В решението ясно и конкретно са посочени обстоятелствата, които са ценени като релевантни за определяне на справедливо по размер обезщетение. При наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос, изключено е приложното поле на въведеното от касатора основание чрез буквално препращане към текста на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. За касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен проблем от оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение и от въведените от него касационни основания. Отсъстват основания за преценка въззивното решение да е очевидно неправилно. Тезата за наличието на предпоставката на чл.280,ал.2 ГПК за директен достъп до касационен контрол е обоснована с твърдение, пряко относимо към касационните основания за неправилност, което е ирелевантно за приложното поле на квалифицирана форма на неправилност като основание за допускане до касация. В случая неоснователно е отъждествено касационното основание с основанието за директен достъп до факултативния касационен контрол. Произнасянето по касационните основания би могло да се реализира само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и в селективния стадий. На пълномощника на ответницата по касация следва да бъдат присъдени поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба при осъществена безплатна адвокатска помощ – сумата 2 600лв. на основание чл.9,ал.3 във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.