Определение № 2239 от 12.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1637/2023 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца В Б. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ответникът Гаранционен фонд и третото лице - помагач Т. Д. оспорват жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ищеца, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 558, ал. 5 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва.

За да постанови решението си, съдът, съобразявайки ограниченията по чл. 269 ГПК, е приел за недоказано от страна на ищеца при възложена му доказателствена тежест между него и починалия негов брат да е била създадена изключително трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайното за този вид родство, оттук и че претърпените от ищеца болки и страдания, макар и значителни, не отговарят на установените с ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК критерии за изключителност. Този краен извод съдът е основал върху установените със събраните гласни доказателства (показанията на сестрата и съпругата на ищеца) факти, че между братята са съществували близки отношения и ищецът в миналото е полагал грижи за по-малкия брат, но при липсата на доказателства родителите да са били възпрепятствани да се грижат за него, поради което същият да е бил преимуществено обгрижван от ищеца, т. е. да е налице заместване на родителя, и при съобразяване на обстоятелството, че продължително време двамата са живели в различни населени места, не се установяват обстоятелства, които да обосноват извод за формирането на отношения, надхвърлящи обичайната за тази родствена връзка степен на близост.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай изложените в тази насока доводи не обосновават наличието на очевидна неправилност. Същите се свеждат до оспорване на правилността на фактическите изводи на въззивния съд с формално квалифициране на твърдяната неправилност като видимо противоречие с правилата на формалната логика, поради което по същността си представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• дали ищецът е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение с оглед дадените в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешения;

• разполагат ли едноутробните братя с материалноправна легитимация да получат обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на едноутробен брат или сестра;

• задължен ли е гражданският съд с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК да приеме, че ищецът доказано е претърпял неимуществени вреди и има право на обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК и чл. 76 НПК, след като наказателният съд е конституирал ищеца в качеството му на частен обвинител с влязло в сила протоколно определение.

По първия въпрос не е налице специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. При приетата недоказаност между ищеца и пострадалия да е била създадена особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, в резултат на която ищецът търпи продължителни болки и страдания, крайният правен извод на въззивния съд за липса на материалноправна легитимация се явява в съответствие с установената с т. 1 от ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК задължителна практика. В действителност изложените от жалбоподателя доводи представляват оплаквания за неправилност на обуславящия извод за недоказаност на такава връзка, който обаче, като произтичащ от дадената от съда оценка на доказателствата и установените с тях обстоятелства, е от фактическо естество, поради което проверката на правилността му е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

Останалите два въпроса не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. При постановяване на решението си съдът не е обсъждал нито значението на връзката между едноутробни братя и сестри, нито значението за гражданския процес на определението на наказателния съд за допускане на частен обвинител.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. От страна на ответника искане за присъждане на разноски за касационното производство не е направено.

С тези мотиви съдът