Определение № 5487 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5174/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез упълномощен процесуален представител, против решение № 12800 от 11.04.2025г., постановено по адм. дело № 1/2025г. по описа на Административен съд София-град, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която органът е осъден да заплати на Е. Е. А., гражданин на Руската федерация, сумата от 500 лева, адвокатско възнаграждение, която сума да бъде възстановена от бюджета на ДАБ. В касационната жалба се твърди, че решението в частта му за разноските, е необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон. Развити са подробни съображения по тълкуването и прилагането на чл. 92 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), регламентиращ въпроса за заплащането на държавни такси и други разноски в съдебните производства по Глава седма от закона. Иска се отмяна на решението в частта му за разноските. Ответната страна - Е. Е. А., гражданин на Руската федерация, чрез пълномощник адв. Д. Любенова, представя отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по адм. дело № 1/2025г. по описа на Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Е. Е. А., гражданин на Руската федерация, чрез пълномощник адв. Д. Любенова, срещу решение № 12532/03.12.2024г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение № 12800 от 11.04.2025г., постановено по адм. дело № 1/2025г. по описа на Административен съд София-град, е отменено решение № 12532/03.12.2024г. на председателя на ДАБ; личното дело на чужденеца е изпратено на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и органът е осъден да заплати на Е. Е. А., гражданин на Руската федерация, сумата от 500 лева, адвокатско възнаграждение, която сума да бъде възстановена от бюджета на ДАБ. Настоящият съдебен състав, като съобрази, че касационната жалба е насочена срещу постановеното решение в частта му за разноските, намира, че същата има характер на искане за изменение на решението по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Цитираната разпоредба предоставя възможност на страната в срока за обжалване на решението или в едномесечен срок от постановяването му, ако решението е необжалваемо, да претендира неговото изменение или допълване в частта му за разноските от съда, който го е постановил. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е следвало да възлага разноски на ДАБ, за което се позовава на специалната разпоредба на чл. 92 ЗУБ. По това искане за изменение на решението Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе, поради което производството пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено и делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. След произнасянето на административния съд, определението по чл. 248, ал. 3 ГПК ще подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение