Определение № 60100 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2021 г.

„Съществува ли обусловеност и връзка между двете дела, основана на субективните права на страните и правопораждащите ги факти, която пряко касае основателността на иска по настоящото обусловено дело и изключва ли различие в преценките на съда по двете дела?“;

„За да бъде едно дело обуславящо, необходимо ли е не само да има връзка между предметите на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело?“;

„Ако приобретателят на спорното право на собственост по висящо дело е придобил имота преди вписване на исковата молба, той ще бъде ли обвързан от последиците на решение по спора?“;

„Съществуваща връзка на преюдициалност между две дела съставлява ли отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск?“. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание за допускане на обжалването са поставени следните въпроси, част от които уточнени от настоящия състав:

„Може ли да бъде постановено определение за спиране или отказ на производството по чл. 229 ГПК, преди да бъдат предприети действията по отстраняване нередовностите на исковата молба?“;

„При нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, допуснато от първата инстанция, въззивната инстанция съобразно правомощията си на съд по съществото на спора длъжна ли е да отстрани порока, като сама спре производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението или присъдата по преюдициалния спор?“;

„Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК различно ли е от това по т. 4 на същата разпоредба и следва ли съдът да се произнесе с мотиви относно правилната правна квалификация след изследване на доказателствата по делото?“;

„При какви предпоставки е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК за спиране производството по делото и дали наличието на престъпни обстоятелства в хипотезата на чл. 229 ГПК и висящо преюдициално производство представляват такива предпоставки?“;

„Може ли съдът в производство за делба да отмени нотариален акт за продажба, без да е предявен иск за собственост, респ. за разваляне на договора, и тези искове могат ли да се съединяват с иск за делба?“;

„Поражда ли вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор, който не разполага с изпълнителен лист и който няма надлежно обезпечение по изпълнителното дело?“;

„Съдията по вписванията извършва ли проверка дали съдържанието на представения за вписване акт, който подлежи на вписване, има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание?“;

„Следва ли съдът да обсъди релевирани в отговора на исковата молба възражения, че вписването на възбрана в нарушение на чл. 26 от Правилника за вписванията представлява такова порочно вписване, което не може да породи присъщите на възбраната гражданскоправни последици, както и възражения за наличие на престъпно обстоятелство?“;

„Налице ли е връзка на обусловеност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато решението по обуславящото дело има действие занапред? Съдът длъжен ли е да спре производството по гражданско дело, когато при разглеждането му са ангажирани доказателства, че в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правния спор и допустимостта на иска по чл. 34 ЗС и са ангажирани доказателства, от които се разкриват престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор?“;

„Касационната инстанция следва ли да допусне служебно до обжалване определения при наличие на основанията да са вероятно нищожни или вероятно недопустими?“;

„Длъжен ли е съдът да обсъди направените от страните оплаквания и доводи и да приложи формираната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК?“;

„Налице ли е преюдициалност по висящо гражданско дело за друго гражданско дело, при идентитет на страните, ищец по дело за делба и ответник по иск по чл. 439 ГПК, който не разполага с валиден изпълнителен лист?“;

„Налице ли е преюдициалност между две дела, когато субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение биха се разпрострели и по отношение на страните по обусловения иск? Съдът длъжен ли е да спре разглежданото от него дело, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора“;

„Гражданският съд може ли да разгледа производството по делото и да установи обстоятелства от значение за търсената защита, ангажирани с възражения за наличието на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато все още не е образувано наказателно производство пред съд? Съдебното решение, с което се уважава иск по чл. 439 ГПК, формира ли сила на пресъдено нещо по въпросите за съсобствеността?“;

„В контекста на изискванията на чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК следва ли съдът да обсъди доказателствата за наличие на пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение от значение за решаването на спора по обусловения иск?“;

„Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК за спиране на производството по делото разглежда ли се в правната теория като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск? Въззивният съд длъжен ли е да се съобрази и да приложи служебно известните и задължителни постановки на т. 5 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС?“;

„Ако нарушението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е допуснато от първата инстанция, въззивната инстанция съобразно правомощията си на съд по съществото на спора следва ли да следи за спазване на процесуалните норми, наведени възражения и искания и ангажирани доказателства с отговора на исковата молба? Длъжна ли е въззивната инстанция да отстрани порока, като сама спре производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението или присъдата по преюдициалния спор и след това да разреши висящия пред нея обусловен спор?“;

„Следва ли препис на отговора на исковата молба да се връчи на ищеца с изрични указания в предвидения едноседмичен срок да вземе становище по релевирани в отговора възражения и по направено искане по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, след което да изложи мотиви за липса на чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК?“. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезите на вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност. Твърди противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по т.д.№ 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по т.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Останалите твърдения на касатора в касационната жалба и изложението към нея, наречени „въпроси“, са неразбираеми и към тях липсва обстоятелствена част, годна да даде възможност на Върховния касационен съд, съобразно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, да упражни служебното си правомощие да ги конкретизира, уточни и квалифицира. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Питанията, поставени от касатора, не притежават белезите на правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване в смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Според приетото в тълкувателното решение, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Тези разяснения са валидни и за производството пред ВКС по частна касационна жалба срещу определения, постановени в хипотезите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК. В случая въпросите на касатора, доколкото от формулировката им може да се изведе волеизявление, пресъздават твърденията му за преюдициалност на спора по гр.д.№ 50/2019 г. на ОС – Бургас и осъществяване на хипотезите на чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, респ. за необходимостта производството по гр.д.№ 1229/2018 г. по описа на РС – Несебър да бъде спряно. Така поставени, въпросите са неотносими към решаващите изводи в обжалваното определение. Никъде в постановения акт въззивният съд не е изследвал налице ли са предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК и какъв е предметът на делото, за което касаторът твърди, че е обуславящо. Въззивният състав е приел, че частната жалба срещу определението на РС – Несебър, с което е оставена без уважение молбата на ответника и настоящ касатор за спиране на производството по делото, е недопустима. Съображенията му за това са, че определението няма преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, за да може да се обжалва с частна жалба, нито е сред изрично нормативно посочените, които подлежат на контрол по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Неотносима към изводите на Апелативния съд е и цитираната от касатора съдебна практика. Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по т.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС разглежда вида порок на въззивното решение в случаите, когато основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране е възникнало до момента на постановяване на въззивния акт, но въпреки това в нарушение на тази разпоредба висящността на преюдициалния спор не е зачетена от решаващия съд. Доколкото настоящият случай касае отказ за спиране на производството пред районен съд, не е налице относимост на постановките на тълкувателното решение към обжалваното определение. Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по т.д.№ 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложените Определение № 476 от 12.07.2019 г. по ч.т.д.№ 1443/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 475 от 14.07.2020 г. по т.д.№ 12/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. също се отнасят до хипотези, различни от процесната. Обжалваното определение не попада сред изброените в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице противоречие и с този съдебен акт. Касаторът изобщо не обосновава наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като относно хипотезата на т. 2 не цитира релевантни актове. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Служебната проверка за наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК не разкрива вероятност въззивното определение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. То е валидно – постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е от членовете на състава при ясно изразена в акта правораздавателна воля. Определението е и процесуално допустимо – постановено е в отговор на надлежно сезиране, по процесуално допустими претенции и в рамките на сезирането. Не е налице нарушение на правилата на логиката, на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. С оглед изхода от настоящото произнасяне, на касатора не се дължат разноски, а ответниците по касация не са претендирали присъждането на такива.