Определение № 743 от 01.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2328 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 8625/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 62153/ 2018 г. и по този начин „Чипита България“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на касатора на основание чл.200 ал.1 КТ 10 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.12.2017 г. със законната лихва върху тази сума от посочената дата и е разпределена отговорността за разноските по делото, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 10 000 лв до пълния предявен размер от 30 000 лв. Решението е постановено при участието на трето лице–помагач на страната на „Чипита България“ АД - „Ей Ай Джи Юръп С.А. (клон България)“ КТЧ, [населено място]. Въззивното решение не е обжалвано от ответника по делото, не съществува вероятност да е нищожно и поради това е влязло в сила в частта, в която искът е уважен. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК (инкорпорирано в самата касационна жалба) жалбоподателят твърди, че в противоречие с практиката на Върховния съд (ППВС № 4/1968 г.) в обжалваното решение е разрешен правния въпрос „За приложението на чл.52 ЗЗД“. Ответната страна „Чипита България” АД оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като в изложението на касатора не е формулиран конкретен правен въпрос, а оплаквания по същество. Излага и съображения по правилността на обжалваното решение. Третото лице–помагач на страната на ответника - „Ей Ай Джи Юръп С.А. (клон България)“ КТЧ – също оспорва касационната жалба и моли обжалването да не бъде допуснато поради липсата на повдигнат от касатора конкретен правен въпрос. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи отчасти предявения иск въззивният съд приел, че ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор от 30.05.2016 г. до 30.08.2018 г., когато трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. При постъпване на работа ищецът бил запознат с одобрената от изпълнителния директор на ответното дружество инструкция за безопасна работа за линия за производство на кроасани и щрудели, в която било предвидено, че се забранява влизането в работните зони на машините. При неизправност или авария трябвало да се спре машината с натискане на бутон стоп, да се повика началника на смяната и да се информира. Основните задължения на ищеца включвали подреждане на колички с кроасани в помещението за втасване; вкарването на количките внимателно, така че да не се разместват кроасаните; следене да няма липси на тави върху линията; правилно служене със съоръженията; незабавно информиране при проблем на работното място. На 23.12.2017 г. разтоварващият робот, който подавал тавите и ги вземал обратно след изпичане и на който работел ищеца, дал дефект. Без да уведоми началника на смяната или оперативния персонал, ищецът решил да го отстрани сам, качил се на поточната линия за подреждане на тавите, влизащи в пещта за изпичане, подхлъзнал се и се озовал с притиснат и сгънат на напречната греда десен крак. Действията на ищеца не били съобразени с правилата за техническа безопасност и длъжностната му характеристика, защото отишъл при работещата поточна линия в опасната зона на машината без да я спре. След инцидента той отишъл в кафето да го превържат, а след превръзката останал да довърши смяната си. Посетил дежурен, а впоследствие и личния си лекар, който установил, че коляното му не е добре и с оток. След консултация със специалист на 05.01.2018 г. било констатирано скъсване на менискуса. На 12.01.2018 г. производственият директор на ответника бил уведомен за настъпилата на 23.12.2017 г. злополука с ищеца, при която бил контузен крака му. С декларация за трудова злополука вх. № 77/ 26.01.2018 г. ответникът декларирал настъпила в 11.40 ч. на 23.12.2017 г. злополука с ищеца, а с влязло в сила разпореждане № 21636/ 29.01.2018 г. на НОИ-ТП София-град злополуката била приета за трудова. При нея ищецът получил частично скъсване на вътрешния мениск на дясна колянна става с хондрален дефект на вътрешния бедрен кондил в дясно. На 16.01.2018 бил опериран. Възстановителният период продължил 8 месеца, като непосредствено след травмата и след оперативната интервенция за 30 дни болките и страданията му били особено интензивни. В продължение на 30-40 дни ищецът се придвижвал с помощта на патерици, след това бил подложен на раздвижвания с физиотерапия и рехабилитация в продължение на 3-4 месеца. И понастоящем ищецът изпитвал болка в коляното. При тези фактически установявания съдът приел, че са налице всички предпоставки по чл.200 КТ и за ангажиране на отговорността на работодателя за причинените имуществени и неимуществени вреди от трудовата злополука. Досежно размера на дължимото обезщетение съобразил трайното затруднение на движенията на десния долен крайник на ищеца, проведеното оперативно лечение, остатъчния лек дефицит при сгъване дясната колянна става, Като се съобразил с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/ 23.12.1968 г., съдът определил обезщетението в размер 20 000 лв. Съдът уважил възражението на ответника, че ищецът е допуснал груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, тъй като е разполагал с възможност да спре поточната линия и да уведоми началника на смяната за това, че при подаването на тавите те не се подреждат правилно съгласно изискванията и автоматичния режим на конвейера. Той игнорирал тези свои задължения и се покатерил при поточната линия, за да подреди тавите, без да спре движението й, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат при неполагане на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност. Като приел, че приносът на ищеца за настъпилата трудова злополука възлиза на 1/2, съдът намерил предявения иск за основателен до размер 10 000 лв, а за разликата го отхвърлил. Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като във връзка с дадените от въззивния съд правни разрешения не е формулиран надлежно от жалбоподателя правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, Върховния съд, с актове на Конституционния съд или Съда на Европейския съюз или който да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението си касаторът сочи, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС правния въпрос „За приложението на чл.52 ЗЗД“, но това не е питане, което може да бъде съотнесено към конкретните правни разрешения в обжалваното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, посочването на правния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд няма правомощия служебно да формулира такъв въпрос (извън хипотезите, в които следи служебно за валидността и допустимостта на въззивното решение), защото така би излязъл от ролята си на арбитър и в противоречие с принципа на диспозитивното начало недопустимо би подпомогнал една от страните в процеса. При липсата на конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и който касаторът да повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и доколкото не са налице основания по чл.280 ал.2 ГПК, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения съдът