Определение № 949 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2010 г.

Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 31. 5. 2010 г. по гр. д. № 2715/2009 г. е осъдил [фирма], [населено място] да заплати, на основание чл. 79 ЗЗД, на Г. С. и М. С., двамата от [населено място], сумата 65 561 щатски долара като обезщетение за неизпълнение на предварителен договор за продажба на недвижими имоти – офис и два апартамента в [населено място], със законната лихва от датата на исковата молба 23. 10. 2006 г. и разноски в размер на 4 940 лв. Касационна жалба срещу решението е подадена от [фирма] с искане да бъде отменено. Ответниците по жалбата, ищци по делото, Г. С. и М. С. считат жалбата за недопустима поради липса на изискванията на чл. 280 ГПК и като неоснователна, по същество. След проверка, касационният съд установи следното: Въззивният съд е присъдил посочената сума, дължима от жалбоподателя на ищците С. като обезщетение за неизпълнение на предварителен договор от 6. 5. 1992 г. за изграждане и продажба на процесните недвижими имоти – офис и два апартамента. Съдът се е позовал на общия законов принцип, че обезщетението следва да е съобразено с действителния размер на вредите, които са причинени от неизпълнението. Взето е предвид установеното обстоятелство, че продавачът по предварителния договор [фирма] в продължение на няколко години е получил от името и за сметка на ищците, респ. техните праводатели, сумата 1 374 300 неденоминирани лева, която се равнява на 65 589.25 щатски долара, съобразно валоризационния курс към момента на всяко отделно плащане – заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Зл. Д.. Съдът е отчел продължителния период от време, през който сумите от плащанията са били на разположение на ответника по иска и са го облагодетелствували, както и деноминацията на българския лев през 1999 г., поради което е приел, че адекватното обезщетение на ищците изисква конкретизиране на сумата в щатски долари. В искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване са поставени два въпроса, определени като съществени материалноправни въпроси – приложима ли е нормата на чл. 79 ЗЗД при недействителни договори и може ли съдът сам да приложи валоризационна клауза при иск за обезщетение. Искането не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, тъй- като жалбоподателят не твърди и не излага конкретни съображения, че изводите на съда по поставените въпроси са в противоречие с практиката на ВКС, по тях има противоречива практика на съдилищата или касаят точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросите са поставени само теоретично, което не съответства на новите принципни положения и целта на ГПК за уеднаквяване на съдебната практика чрез намесата на ВКС по реда на касационното производство. Необосновани са доводите на жалбоподателя, че произнасянето на решаващия съд по тези въпроси е свързано с неточно прилагане на закона. Апелативният съд е приел, че не са налице условия за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради липса на решение на компетентния орган, представляващ държавата като едноличен собственик на капитала на [фирма] за разпореждане с имотите, но това не е равнозначно на отпадане на облигационната връзка между страните по предварителния договор и произтичащите от нея права и задължения, вкл. задължението за обезщетение при неизпълнение. При определяне на размера и валутата на дължимото парично обезщетение, съдът се е съобразил с основните правни принципи за равностойност на престациите, за компенсиране на всички реални вреди от неизпълнението, за недопустимост на неоснователното обогатяване и като е отчел естеството на даденото от ищците по предварителния договор – парични суми, които във времето са били подложени на инфлационни процеси, справедливо е постановил заплащане на реалната парична стойност на платеното от ищците, която се изразява чрез посочената валута – щатски долари. Не са налице основания за допускане на касация на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд