Определение № 582 от 18.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1174/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма]- София като застраховател на гражданската отговорност на делинквента срещу решение №6/10.01.2017 на АС-Варна по гр.д. № 606/2016 г., В ЧАСТТА, с която по жалба и на двете страни, първоинстанционното решение №580/14.07.2016 по т.д. № 544/2016 г., с което касаторът е бил осъден да заплати на С. Й. Г. сумата от 30 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от ПТП на 03.05.2013 г., виновно причинени от водача на л.а. „Ситроен” с ДК В 4819 СС, е било потвърдено и в частта, с която въззивният състав допълнително е присъдил още 19 000 лева в полза на ищеца на същото основание, ведно със законните последици. Навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди и необоснованост на обжалваното решение в съответната част. Претендират и присъждате на разноските в съответната част. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по касация в писмен отговор излага становище за липса на основание за допускане до касация. Претендира и разноските в настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел на база представените писмени доказателства и от заключението САТЕ, че на 03.05.2013 г. в следствие на ПТП, виновно причинено от водача на л.а. „Ситроен” с ДК В 4819 СС, управлявано от В. Р., поради нарушение на правилата за движение` са причинени травматичните увреждания на ищеца. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите телесни увреждания са установени в заключение на автотехническата експертиза по делото. На базата на констатациите в заключението на приетата комплексна медицинска и психиатрична експертиза става ясно, че ищецът е претърпял множество тежки травми, които са наложили оперативни интервенции за период от пет месеца. В продължение на два месеца след изписването от болницата, пострадалият е бил напълно обездвижен, поради операция на таза и не е могъл да обслужва сам и най-простите си ежедневни нужди. Останали са и след възстановителния период накуцваща походка и намаление в захвата на горния десен крайник, както и психически проблеми:състояние на депресия, нарушения на съня, раздразнителност и прочие. С решение на ТЕЛК е установена инвалидност-нетрудоспособност в размер на 54 %. На база изложеното е определена общата сума за обезщетяване-на болките и страданията до размер от 70 000 лева. Отчетено е за доказано и наличието на редовно сключена застраховка ГО на водача на МПС по отношение на управляваното от делинквента МПС в ответното застрахователно дружество. Така определеното обезщетение за неимуществени вреди е редуцирано в размер на 30 %, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал в съответната степен. Въззивният състав е мотивирал този свой извод със съображения, че ответникът в действителност е управлявал мотоциклет с два пъти по-висока от позволената скорост 102,82 км./ч при разрешени 50 км.ч, но с оглед разположението на автомобила на делинквента, правещ обратен завой в нарушение на закона, то и при спазване на максималната скорост от страна на първия, ударът отново би бил непредотвратим. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значими за спора правни въпрос: Допустимо ли било присъждане на обезщетение за пострадал водач на МПС, който единствено бил виновен за настъпване на ПТП, тъй като се движел с три пъти по-висока от позволената скорост и без екипировка на мотоциклетист, как следвало да се определи размерът на обезщетението в конкретния случай при отчитане критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да разгледа всички доводи и оплаквания наведени от страните. Първият въпрос касае единствено конкретния спор и е във връзка с неговата фактическа конкретика и то на база фактически твърдения, които не се установяват по спора. В този смисъл този въпрос не е правен такъв- т.е. по тълкуването и прилагането на закона, а и не е обуславящ изхода по конкретния спор. По втория въпрос: настоящият състав на ВКС намира, че с оглед наличието на задължителна тълкувателна практика по въпроса за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост / чл.52 ЗЗД/ -ППВС 4/68/ и липсата на противоречие на обжалваното решение със същата, то липсва основание за допускане до касация по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. / в този смисъл: ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/. Третият въпрос не се явява обуславящ, доколкото не са налице наведените в него пропуски на съда да разгледа всички доводи и оплаквания наведени от страните. Следователно: не е налице основание за допускане до касация. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в настоящата инстанция в размер на 1523 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство, съгласно отбелязването в самия договор за правна помощ.. С оглед изложеното, съдът