Определение № 886 от 26.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2261/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.И. Ц. касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД срещу решение № 368/19.07.2022г. по възз.т.д.№ 276/22г. на Апелативен съд - Пловдив.С него е оставено в сила (потвърдено) решение № 260007/10.01.2022г. по т.д.№ 801/2020г. на ОС - Пловдив в обжалваната част, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД е осъдено да заплати на В. О. К., на осн.чл.432 ал.1 КЗ, обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на настъпило на 06.07.2020г.ПТП, причинено от застрахован при ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД водач на лек автомобил, за размера над 20 000лв. до 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора. В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Според касатора обжалваното решение е необосновано, тъй като не е съобразено с реално претърпените от ищцата болки и страдания.Процесуалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с доводи, че въззивният съд е надценил събраните по делото доказателства и е преекспонирал физическите и психически страдания на ищцата, приемайки по-тежки такива от реално претърпените и установени по делото.Касаторът счита, че въззивният съд е възприел безкритично приетото в първоинстанционното решение, че справедливият размер на обезщетението е 120 000лв., а не 40 000лв. Материалната незаконосъбразност е обоснована с доводи за нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като според касатора въззивният съд не е съобразил и преценил правилно всички критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.Касаторът поддържа, че и двете инстанции не са оценили правилно всички релевантни за спора факти, а именно възрастта на пострадалото лице, претърпените вследствие на процесното ПТП болки и страдания и всички обстоятелства, свързани с механизма на ПТП.Счита, че в мотивите и на двата съдебни акта не са обсъдени и конкретните обществено-икономически условия на живот в конкретното населено място, в което живее ищцата, нейните финансови възможности и социално-битовите й условия на живот и условията в страната. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен за размера над 20 000лв. до 60 000лв., евентуално - за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Заявено е искане за присъждане на разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът въвежда основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос: При определяне на справедливия размер на обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли съдът обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях? Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано от касатора с доводи, че даденото от въззивния разрешение е в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г., както и с постановените по чл.290 ГПК решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010г., II т.о., решение № 104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/2013г., I т.о., решение № 73/27.05.2014г. по т.д.№ 3334/2013г., II т.о., решение № 114/03.11.2014г. по т.д.№ 1053/2012г., II т.о., решение № 101/03.07.2014г. по т.д.№ 4391/2013г., II т.о., решение № 158/17.10.2014г. по т.д.№ 3594/2013г., I т.о., решение № 4/03.08.2015г. по т.д.№ 40/2014Г., II т.о., решение № 83/06.07.2019Г. по т.д.№ 795/2008Г., II т.о., решение № 749/05.12.2008Г. по т.д..№ 387/2008г., II т.о., решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г., решение № 223/13.04.2017г. по т.д..№ 2273/2015г., II т.о. Наред с това, е въведено и основанието за допускане на директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. посл.ГПК – очевидна неправилност.Приложното му поле е обосновано от касатора с доводи за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост. В подадения чрез адв.М. М. писмен отговор ответникът по касационната жалба В. О. К. оспорва наличието на основания за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.Заявено е искане за присъждане на разноски в т.ч. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, с начисляване на ДДС. Съставът на ТК, в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, приема следното: Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД срещу първоинстанционното решение само в частта, с която е осъдено да заплати на ищцата В. О. К. обезщетение за неимуществени вреди за размера над 20 000лв. до 60 000лв., ведно със законната лихва. Приел е, че оплакванията във въззивната жалба касаят единствено определеният от съда общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от 120 000лв., основани на доводи за това, че е прекомерно завишен, несъответстващ на действително претърпените вреди, обществено-икономическата конюнктура към момента на увреждането и съдебната практика по аналогични случаи. Решаващият въззивен състав е възприел неоспорените фактически констатации, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие на осъщественото на 06.07.2020г. ПТП, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество водач на МПС, който е признат за виновен със споразумение по НОХД № 20205330205520 на ПРС за това, че е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, предл. първо и пето, б. „а“ вр. ал.1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал.1, предл. трето от НК, като по непредпазливост е причинил на ищцата средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на шиен прешлен без разместване, довело до трайно затрудняване на движенията на врата и счупване на тялото на осми гръден прешлен и страничните израстъци вдясно на шест гръдни прешлена, довело до трайно затрудняване движенията на снагата, извършвайки деянието в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта в количество 1.94 промила) и управлявайки без да има необходимата правоспособност. Като неоспорени, въззивният съд е възприел и изводите, че са налице всички предпоставки за ангажиране на търсената отговорност на застрахователя, както и приетият от първоинстанционния съд процент на съпричиняване – 50%, тъй като ищцата е пътувала в автомобила без използване на обезопасителен колан и като е знаела, че водачът на автомобила е употребил алкохол. Въз основа на заключението на СМЕ по делото и обясненията на вещото лице въззивният съд е приел за установено, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла множество травматични увреждания: повърхностни травми на главата, счупване на костите на носа, счупване на гръбначен прешлен/ клиновидно счупване на тялото на осми гръден прешлен/, счупване на други уточнени шийни прешлени/ линеарно счупване в основата на задната дъга на пети шиен прешлен/, множество счупвания в гръдната част на гръбначния стълб/ счупване на десните странични израстъци на първи, втори, четвърти, пети и седми гръдни прешлени/ и частичен десностранен пневмоторакс /наличие на въздух в плевралното пространство, причиняващо различна по степен дихателна недостатъчност със смущения в дейността на сърцето, големите кръвоносни съдове и хемодинамиката/, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота.Решаващият въззивен състав е установил, че ищцата е била хоспитализирана, като, освен проведеното консервативно/медикаментозно/ лечение, й е проведено оперативно лечение чрез вертебропластика - съвременно минимално инвазивно лечение, изразяващо се в инжектиране в прешленното тяло на подобна на паста субстанция за заздравяване и повдигане.Приел е за установено, че на ищцата е била поставена твърда шийна яка с препоръки за носене 60 дни, като този срок е удължен на 90 дни.Установил е, че на ищцата е проведено и амбулаторно систематично медикаментозно и физиотерапевтично лечение, като общо възстановителният период е 129 дни, който съвпада с периода на временна нетрудоспособност, през който ищцата е изпитвала болки и страдания в областта на главата, шията и гръдния кош, които са били с по-голям интензитет в първите 15-20 дни, а прогнозата е за епизодични болки в бъдеще, предимно в областта на гръбначния стълб, които могат да продължат и години. Въз основа на свидетелските показания на майката на ищцата, които е приел, че няма основания да бъдат дискредитирани, въззивният съд е установил, че състоянието на ищцата е било много тежко в първите часове след катастрофата, като тя след операцията е била транспортирана от болницата със специална носилка, почти не е можела да става в продължение на 3 месеца и се е налагало да ползва памперси, а впоследствие –санитарен стол, в началото не е можела да преглъща и е използвала сламка за хранене, поради което е отслабнала много, тежко е преживяла случилото се, плачела е през цялото време, не е искала да говори, била е изгубила паметта си през първите месеци, а сега имала петна около катастрофата, но е успяла постепенно да се възстанови психически с помощта на майка си, която е педагог, и продължава да има болки във врата и гърба. Въззивният съд е споделил изцяло изводите във връзка с определянето на размера на справедливото обезщетение в общ размер от 120 000лв.Счел е, че така определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди отговаря на принципа на справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, предвид високата тежест и интензитет на уврежданията в тяхната съвкупност и наличието на временна опасност за живота за ищцата.Приел е за правилна преценката на първоинстанционния съд, че приложеното съвременно, по-благоприятно за увреденото лице лечение, чрез вертебропластика не може да омаловажи тежестта на уврежданията на ищцата и да обуслови по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Решаващият състав е обсъдил и е приел за неоснователни и оплакванията във въззивната жалба, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди представлява източник на обогатяване, съответно е счел, че предлаганият от застрахователя общ размер от 40 000лв. е изключително занижен спрямо действително претърпените болки и страдания на ищцата.Обсъдил е и е приел за неоснователни и оплакванията във въззивната жалба, че обжалваното решение не кореспондира на трайно установената съдебна практика, цитираните във въззивната жалба съдебни решения на съдилища от страната. Поставеният правен въпрос от касатора касае приложението на чл.52 ЗЗД и е свързан със задълженията на съда съд при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази изведените от съдебната практика обективни критерии. Въпросът притежава характеристиките, очертани в чл.280 ал.1 ГПК, в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като касаторът е посочил конкретните, несъобразени според него от съда критерии, и е поддържал, че това е довело до определяне на прекомерно завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо, е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по него произтича от липсата на въведените допълнителни основания. По поставения въпрос е формирана съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 205 от 16.11.2010г. по т.д. № 218/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 167 от 27.10.2016г. по т.д. № 1599/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други.Съдебната практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК приема, че, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение; Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението;Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съгласно решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 242 от 12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ВКС, TK, II т.о. и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдебната практика е доразвита в смисъл, че лимитите по ЗГО (а това важи и за останалите обстоятелства, от които зависи икономическата конюнктура) не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а имат само спомагателен характер и значението им се проявява при отчитане на тяхната динамика; Съдебната практика при сходни случаи не е отделен фактор при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде ориентир за общественото разбиране за справедливост само при идентичност на фактическата обстановка. Така формираната по въпроса съдебна практика по въпроса изключва наличието на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.Видно от мотивите на обжалваното решение, при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не се е отклонил от формираната съдебна практика.Взел е предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил, след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото, като е изложил съображенията си по тях в мотивите. Макар и във въззивното решение да не е изрично посочено, не може да се направи извод, че не са съобразени възрастта на ищцата и обществено –икономическите условия на живот към момента на настъпване на ПТП в страната, израз на които са установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. От друга страна, преценката на конкретните правно релевантни факти по делото, относими към определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, която е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и на основанието по чл.280 ал.2 предл.посл. ГПК- очевидна неправилност. Предпоставка за приложимост на посочената хипотеза е съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран директно от съдържанието на мотивационната част на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението му е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т.1- т.3 ГПК.В случая касаторът не е обосновал нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност, изведени от практиката на ВКС, а релевираните доводи са същите, с които обосновава неправилността на решението.Пряко от съдържанието на съдебния акт не може да бъде направен извод за наличието на някоя от хипотезите на очевидна неправилност. С оглед на този изход на касатора не се дължат разноски, а той дължи и следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, на процесуалния представител на ответника по касация адв.М. М. адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, чийто размер се определя на база защитавания интерес, на осн.чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 1557лв., с включен ДДС. Така мотивиран, съставът на ТК: