Определение № 360 от 19.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 282/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „Т”Е. София срещу определение № 218 от 08.01.2010г. по ч. гр. д. № 207/2010г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната жалба на същия срещу определение от 14.10.2009 г. по гр. д. № 3179/2009г. на СРС, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по същото дело и същото е прекратено, поради непредставяне в срок от страна на касатора на доказателства за предявяване на иска по чл. 415 от ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определението на СРС за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че касаторът „Т”ЕАД- заявител в заповедното производство не е представил в срока по чл. 415 ал.2 от ГПК доказателства за предявяване на иска за установяване съществуване на вземането си срещу З. Л. Д., въпреки, че е уведомен за това още на 17.06.2009 г.. Съдът е приел, че предявяването на иска в срока по чл.415 ал.2 ГПК, без да се представят доказателства за това пред съда, пред който се развива заповедното производство представлява процесуален пропуск на страната и води до последиците визирани в цитираната разпоредба-обезсилване на заповедта за изпълнение и евентуално на издадения изпълнителен лист въз основа на нея. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос се отнася до това, следва ли съдът да обезсили заповедта за изпълнение и евентуално на издадения лист въз основа на нея изпълнителен лист при непредставяне в срока по чл. 415 ал.2 от ГПК доказателства за предявяване на иска за установяване съществуване на вземането на молителя при положение, че междувременно е предявил иска за установяване на вземането си. Доводът на касатора, че по този въпрос има противоречива практика,се установява от посочената от него и приложена към частната касационна жалба: определение №247 от 18.05.2009 г. по ч.гр.д. № 166/2009 г. на ГК, ІV г.о. на ВКС и определение № 483 от 05.10.2009 г. по ч.т.д. №444/2009 г. на ТК, І т.о. на ВКС, което е основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такава следва да се допусне на това основание. По същество на частната касационна жалба, съдът намира за установено следното: Съгласно законовата разпоредба на чл. 415 ал.2 ГПК се изисква изрично представянето от страна на заявителя пред съда издал заповедта за изпълнение доказателства за предявяване на иска в едномесечния срок от узнаването за постъпилото възражение от страна на длъжника. Законодателят изрично е предвидил изискване за представяне на доказателство за това пред самия съд по заповедното производство, който е издал заповедта за изпълнение и самият пропуск на заявителя да представи доказателства за това /а не непредявяването на иска по чл.415 ал.1 ГПК/ води до обезсилване на самата заповед. От изложеното следва, че обжалваното определение на въззивната инстанция се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение