Определение № 611 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 901/2023 г.

Образувано е по КЖ от страна на назначения по чл.29 ал.2 ГПК особен представител на „ВИНКОВ“ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу решение № 152 / 07.03.2023 г. по търг. дело №782/22 г. на САС-ТО, с което е потвърдено решение № 822 от 06.07.22 г. по т.д. № 839 /22 на СГС, ТО с което на основание чл.155 т.3 ТЗ е прекратено същото дружество по иск на Прокуратурата на РБ, както и в съответната част за присъдените в тежест на ответника съдебни разноски. Навеждат се оплаквания за недопустимост и противоречие с материалния закон. Ответникът по КЖ Прокуратурата на РБ не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като констатира, че решението е въззивно и подлежи на обжалване намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да се произнесе, въззивният съд е изложил следните съображения: От събраните по делото писмени доказателства (препис-извлечение от акт за смърт от 20.08.2020год. и удостоверение за наследници от 10.06.2021год., и при справка в търговския регистър по партидата на „Bинков „ ЕООД [населено място] се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е В. И. В., който е починал на 20.08.2020год. и е оставил за свои законни наследници: И. В. С. –баща. Към момента на подаване на исковата молба, и към момента на устните състезания, включително и пред въззивния съд, не е вписан друг управител на ответното дружество. С разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е уредена хипотеза на прекратяване на дружество с ограничена отговорност с решение на съда, сезиран с конститутивен иск на прокурора, когато в продължение на три месеца то е останало без вписан управител. Предпоставките за уважаване на иска са две: 1) липсата на вписан в търговския регистър управител на дружеството, която следва да е налице към момента на устните състезания и 2) тази липса да е продължила поне 3 месеца, които предпоставки в настоящия случай са налице, тъй като се установи, че едноличният собственик и управител на „Bинков “ ЕООД, [населено място] е починал на 20.08.2020год. и както към датата на депозиране на исковата молба – 10.05.2022год., така и към момента на даване ход на устните състезания не само пред първоинстанционния съд, но и пред въззивния, дружеството продължава да няма вписан управител, т. е. за период много над три месеца, а същевременно по делото няма данни, включително и при справка в търговския регистър по партидата на „Bинков“ ЕООД, [населено място] за подавани заявления от наследника на починалия едноличен собственик на капитала за продължаване дейността на дружеството. По тези съображения, въззивният съдебен състав е счел ,че предявеният от СГП иск по чл. 155, т.3 от ТЗ е основателен и доказан, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалвания пред САС съдебен акт. Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции за основателност на предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на така постановеното въззивно решение от страна на касатора се сочи вероятна недопустимост като основание по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че обобщено въпросът относно приложимостта на исковия ред по чл.155 т. 3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотезата на чл.157 ал.1 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала на същото и негов управител и бездействие на наследниците му се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че доколкото междувременно ОСТК на ВКС се е произнесъл по тълк.дело №1/20 по описа ВКС с ТР №1/2020 от 31.05.2023 г., с което /в т.1/ се дава задължително тълкуване по обуславящия изхода на спора правен въпрос в насока, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.1,т.3ГПК, нито това по чл.280 ал.2 ГПК-вероятна недопустимост.Това е така, доколкото произнасянето на обжалваното въззивно решение е напълно в съответствие с приетото в цитираната задължителна практика на ВКС по въпроса. Въпросът за това, дали искът предявен на това основание е и основателен е по правилността на въззивното решение и по него ВКС не се произнася в настоящото производство по чл.288 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение