Определение № 855 от 07.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1281/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 4754 от 21.11.2013г. по т.д. № 793/2013г. на Окръжен съд - Благоевград, с което се потвърждава решение № 3375 / 12.07.2013г. по гр.д. № 1226/ 2012г. на Районен съд – Разлог, за отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК от касатора срещу [фирма] положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 35 253,07 лева с вкл. ДДС - продажна цена по две фактури и мораторна лихва от 265,47 лева за периода от издаване на фактурите до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното плащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът, [фирма], сочи, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, а при евентуалното му допускане, се иска потвърждаване на атакувания акт. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в конкретния случай не се доказва сключване на договорите за продажба на стоките по двете процесни фактури и получаване на стоките от ответника. Изводът е направен въз основа на това, че е доказана неавтентичността на подписа, положен за получател на стоката във фактурите, не е извършено осчетоводяване на същите при ответното дружество, те не са включени в дневника за покупките за ползване на данъчен кредит по ЗДДС, нито стоката е заприходена при ответника. Изложени са и съображения, че макар ищецът да е осчетоводил фактурите и да ги е включил в дневника за продажби за съответния месец, по счетоводните му записвания фактурираните стоки се водят налични при него. Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по значимите за изхода на делото въпроси относно установяването на реално доставени стоки на обект, за който са издадени редовни фактури, установяващи постигнати договорености между продавача и купувача, и доказателствената сила на редовно издадени фактури, осчетоводени по надлежен ред, представени пред Н.. Допускането на касационното обжалване се обосновава с наличието на всички допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното: Относно доказателствената сила на фактурата и правното значение на нейното осчетоводяване е налице многобройна непротиворечива практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Така с решение № 166 / 26.10.2010г. по т.д. № 991/ 2009г. на ВКС, II ТО, е прието, че фактурата може да бъде доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименование на страните, положили подписи за продавач и купувач, време и място на издаване. В решение № 92/ 07.09.2011г. по т.д. № 478/ 2010г. на ВКС,II ТО, е разяснено, че дори да е налице нередовност на фактурата, изключваща е като носител на информация за предвидените от законодателя счетоводни цели, това несъответствие със закона не се отразява на правната характеристика на документа и съдът е длъжен да прецени установените с фактурата факти /например на получаване на стоката/ с оглед всички доказателства по делото. Въззивният съд е постановил решението в съответствие с практиката на съда, като е изложил мотиви за неподписването на фактурите от представител на ответника, противопоставянето на ответника с узнаването за фактурите в хода на производството, липсата на вторични счетоводни записвания при ответника за фактурата, вкл. на ползване от него на данъчен кредит по нея, с което да е признато настъпване на данъчно събитие, счетоводни записвания за стоката при ищеца, сочещи на това, че стоката е в наличност при него. С оглед на това, съдът намира, че не е осъществен селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за противоречие на обжалвания акт със задължителната практика на ВКС, като самият касатор не се позовава на конкретни актове на ВКС. Формирането й изключва приложението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съобразно дадените разяснения в т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по т.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формално наведена, без обосновка, като с оглед безпротиворечивата практика по чл.290 ГПК не се доказва да е налице нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба и не се твърди наличието на непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по жалбата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 2000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд