Определение № 2508 от 12.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2903/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. А. срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд № 181 от 16.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 209/ 2023 г., с което частично е обезсилено и частично е потвърдено определение на Пазарджишки окръжен съд от 20.02.2023 г. по гр.д.№ 546/ 2022 г. и като краен резултат е постановено прекратяване на производството по делото пред Пазарджишки окръжен съд и изпращането по компетентност на Административен съд - Пазарджик на подадената от частния жалбоподател искова молба против Административен съд - Пазарджик, Република България, представлявана от министъра на финансите и Министерство на правосъдието. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел, че делото не подлежи на разглеждане от общия граждански съд, а от административния. Не можело да се определи по кой ред следва да се разгледа спора, преди окончателно да се реши срещу кои лица трябвало да се води делото. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено в частта, потвърждаваща първоинстанционния акт, а като основание за допускането му до касационен контрол релевира твърдения за очевидната му неправилност, без да излага съображения в какво тази неправилност се състои. Повдига и правните въпроси „При наличието на няколко съединени иска по ЗОДОВ и такива искове пряко основаващи се на законодателството на Европейския съюз и общностното право кой е компетентния съд който следва да ги разгледа и кое производството и по кой закон е приложимо?“ и „Когато са налице няколко съединени иска за обезщетение срещу Административен съд, то съставите на последният следва ли да си направят отвод?“. Жалбоподателят счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Република България, представлявана от министъра на финансите, оспорва частната жалба с доводи, че касаторът не е обосновал наличие на допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, нито твърденията си за очевидна неправилност на обжалвания акт. Поддържа, че предявеният срещу него иск е недопустим. Ответните страни Административен съд - Пазарджик и Министерство на правосъдието не вземат становище по жалбата. В частта, в която е обезсилено определението на Пазарджишки окръжен съд /за прекратяване на производството по делото срещу ответниците Република България, представлявана от министъра на финансите и Министерство на правосъдието/, определението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че основното производство било образувано пред Пазарджишки окръжен съд по предявен от Н. А. против Административен съд - Пазарджик иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер 30 000 лв. Твърденията на ищеца били, че по адм.д. № 819/ 2020 г. и по адм.д. № 916/ 2021 г. на този съд били извършени нарушения на правото на Европейския съюз, вследствие на което му били нанесени неимуществени вреди. С определение от 20.10.2022 г. първоинстанционният съд предоставил на ищеца безплатна правна помощ за процесуално представителство по делото и на определения да я осъществи адвокат бил даден едноседмичен срок да отстрани нередовности на исковата молба. С молба от 24.11.2022 г. назначеният да окаже правната помощ адвокат представил нова искова молба, като уточнил, че претърпените неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания в резултат на нарушаването на права, гарантирани от ХОПЕС и ЕКЗПЧОС, тъй като ищецът не можел месеци поред по време на самото административно дело и след приключването му да спи, чувствал се постоянно неспокоен, разтревожен и нервен поради това, че не получил търсеното от него правосъдие и справедливост. Уврежданията настъпили от следните действия и бездействия 1. не били свалени белезниците от краката на ищеца, докато се провеждали заседанията по делото, и така бил поставен от съда в унижаващо, дискриминиращо и неравнопоставено положение спрямо другите страни и участници в съдебния процес; и 2. не било отправено преюдициално запитване за тълкуване до Съда на Европейските общности, въпреки че правилното решаване на адм.д.№ 819/ 2020 г. зависело от отговора на това запитване и в същото време съдът и сам не дал тълкуване на цитираните от него в искането норми на Европейския съюз, без да се посочват логични мотиви. Новата искова молба била насочена срещу Административен съд - Пазарджик като предпочитан ответник, като първи евентуален ответник било посочено Министерство на правосъдието, а като втори такъв - Република България, представлявана от министъра на финансите. След постъпване на отговори срещу исковата молба от ответниците, първоинстанционният съд постановил определение за прекратяване на производството по делото по исковете срещу Република България, представлявана от министъра на финансите и Министерство на правосъдието, а по иска срещу Административен съд - Пазарджик исковата молба била изпратена за разглеждане по компетентност на Административен съд - Пазарджик. Въззивният съд посочил, че частната жалба срещу този акт е неоснователна в частта, в която е прието кой е компетентният съд и при какъв процесуален ред следва да се разгледа главният иск по чл.2в ЗОДОВ. Това следвало да стане по реда на АПК от административен съд, съгласно чл.2в ал.1 т.1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.2в ал.2 ЗОДОВ обаче, административният съд бил компетентен да разгледа и евентуално съединените искове. Затова окръжният съд нямал правомощия да се произнася дали евентуално съединените искове са допустими и да прекратява производството по делото в тази част, а следвало да изпрати делото в неговата цялост на компетентния да се произнесе по допустимостта на исковете съд. Произнасяйки се при липса на компетентност за това, окръжният съд постановил недопустимо определение в тази част и то следвало да бъде обезсилено, а делото да бъде изпратено на Административен съд - Пазарджик, включително по евентуалните искове. Така мотивираният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол по доводите за неговата очевидна неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят не излага никакви конкретни доводи, които да обосновават очевидна неправилност на обжалвания акт, съдът намира, че такава не е налице. Обжалването не може да бъде допуснато и по повдигнатите правни въпроси. Вторият от тях е необуславящ, тъй като в мотивите на обжалваното определение не се съдържат правни разрешения, свързани с наличието на основания за отвод на съдиите от Административен съд - Пазарджик. По наличието на такива основания следва да се произнесат именно съдиите от този съд, а не съдът по частната жалба срещу определение за изпращане на дело по компетентност на друг съд. Що се касае до първия въпрос, той се свежда до това кой е компетентният съд и по кой процесуален ред трябва да се разгледат искове за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, когато ответници са Административен съд и други правни субекти. Този въпрос е обуславящ, но той няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване, както и в случаите на непълни, неясни и противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и по прилагането му няма противоречива практика. Когато е предявен иск за обезщетяване на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, той се разглежда по реда на АПК, ако се твърдят вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд /чл.2в ал.1 т.1 ЗОДОВ/, а ако искът е предявен срещу няколко ответници, той също се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд /чл.2в ал.2 ЗОДОВ/. Същото е прието в обжалваното определение, поради което и по обуславящия въпрос няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд