Определение № 105 от 06.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 366/2019 г.

Производството е образувано по реда на чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата по жалба вх.№ 18/14.01.2019г на адв.П. С. В. от АК-Варна, срещу решение №1412 на Висш адвокатски съвет, взето с протокол №34/30.11.2018г на заседание от същата дата. С обжалваното решение е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му с вх.2419/31.10.2018 г. срещу решение №817 от 16.10.2018 г., обективирано в протокол № 16/16.10.2018 г. на Адвокатския съвет–Варна, отнасящо се до доклад по дисциплинарна преписка срещу адв. П. Н. и адв Д. П. ,изпратен по компетентност на ВАдвС, т.е решението се отнася до други адвокати. Изтъкната е липсата на правен интерес за жалбоподателя,тъй като с обжалваното решение№817 от 16.10.2018 г. не се засягат или накърняват негови законни интереси. Жалбата съдържа искане за отмяна на решението на Висш адвокатски съвет,тъй като е взето в условията на недемократични принципи,в разрез с естеството на професията и тъй като не е разгледано по същество оплакването за незаконосъобразност на решението на АК-Варна,поддържани поради несъотвествие с предварително обявения дневен ред на заседанието .Жалбоподателят изтъква че ЗАдв. не ограничава правото му на обжалване с условия за лично засягане и пряк интерес. Според закона, решенията на АС подлежат на обжалване. Висш адвокатски съвет не е заявил становище по жалбата.В съпроводителното писмо към нея се изтъква, че същата е недопустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения: Върховният касационен съд упражнява контрол за законосъобразност на постановените решения на Висшия адвокатски съвет само в предвидените от Закона за адвокатурата хипотези, което следва както от конституционно вменените правомощия по чл.124 КРБ при осъществявянето на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, така и от установения в чл.134, ал.1 КРБ принцип доразвит в действащия ЗАдв, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Поради това на съдебен контрол от ВКС подлежат само тези актове на Висшия адвокатски съвет,за които законът изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани пред съд: решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемането на адвокат в адвокатска колегия - чл.7 ЗА; решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в РБългария - чл.10, ал.5 ЗА; решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати - чл.13, ал.4 ЗА; решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати,вписани в Единния регистър а чуждестранните адвокати и адвокатски дружества - чл.53, ал.2 ЗА и решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия- чл.61, ал.4 ЗА. В останалите случаи, съгласно чл.88, ал.5 от Закона за адвокатурата, взетите решения на адвокатските съвети могат да бъдат обжалвани само пред Висшия адвокатски съвет,чиито актове не подлежат на съдебен контрол, освен в изрично предвидените хипотези от Закона за адвокатурата. Видно от приложения протокол №16 от 16.10.2018г от заседание на АС към Адвокатска колегия – Варна,взето е решение да се поискат писмени обяснения на основание чл.137,ал.1от ЗА от други двама адвокати по повод постъпила жалба № 1282/2018г, като жалбоподателят не е адресат на решението. Доколкото в случая обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет не попада в изрично посочените по-горе хипотези, подадената жалба от адв. П. С. В., който не установява и правен интерес от обжалването, се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.