Определение № 616 от 06.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 257/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Н. С. срещу решение №255 от 20.10.2014 г. Окръжен съд- Габрово по в.гр.д. №392/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение№321, постановено на 11.07.2014 по гр.д. №22/2014 г. на РС-Габрово, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК, че касаторът дължи на „Е. О. [населено място], общ. Г. сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва по запис на заповед изд. на 20.05.2009 г. въз основа на който е постановено и издаването на заповед за изпълнение е по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителното производство е спряно на основание чл.420 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с с чл.417 т. 9 ГПК, че касаторът дължи на „Е. О. [населено място], общ. Г. сумата от 20 000 лева по запис на заповед изд. на 20.05.2009 г., въззивният състав на ОС-Габрово се е позовал на формалната редовност от външна страна на ценната книга, носеща подписа на касатора като издател. В отговора на ИМ последният е противопоставил липсата на каузално правоотношение между страните във връзка, с което е издаден процесният запис на заповед. При така развилия се процес, като е взел в предвид фактическите твърдения, доводите и възраженията на всяка една от страните, съдът се е позовал на задължителната практика на ВКС-ТР №4/2013 –т.17 на ОСГТК, според която при това положение се зачитат последиците на задължаването по абстрактната сделка-ценната книга.Въз основа на тези фактически констатации и правния извод искът по чл.422 ал.1 ГПК е уважен като основателен и доказан. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси: за предмета на делото по иск по чл.422 ал.1 ГПК във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.9 ГПК и за правомощията на въззивния съд да измени доклада по делото във връзка със задължителната практика на ВКС-постановеното по време на висящността на спора ТР №4/2014 на ОСГТК,. В случая отговорите на тези въпроси в обжалваното въззивно решение не противоречат на задължителната практика на ВКС. Видно от гореизложеното, предметът на настоящото дело по иск по чл.422 ал.1 ГПК е определен от съда, съгласно разясненията в т. 17 от цитираната задължителна практика на ВКС-ТР №4/18.06.2014 г.. По отношение на правомощията на въззивната инстанция във връзка с изменение на доклада по делото също е налице задължителна практика на ВКС: ТР 1 /2013, която в т.2 изрично приема, че въззивния съд не следи служебно за съдържанието на доклада, а може да коригира същия само след наведени от страната обосновани оплаквания за това. Във връзка с тези разрешения на обуславящите въпроси в задължителната практика на ВКС, настоящият състав на Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване. В полза на ответната страна следва да се присъдят съдебните разноски в размер на 850 лева-платено адвокатско възнаграждание за процесуално представителство пред ВКС, с оглед представеното с отговора на касационната жалба пълномощно и договор за правна помощ.