Определение № 928 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение27.07.2012 г.докладчик Светла Цачева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1270 от 30.09.2011 година по гр.д. № 297/2011 година на Пловдивски окръжен съд. УКАЗВА на касатора А. Ш. Х. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 40 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 1270 от 30.09.2011 година по гр.д. № 297/2011 година на Пловдивски окръжен съд е обезсилено решение № 566 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 997/2010 г. на Асеновградски районен съд, с което на основание чл. 49, ал.1 СК е прекратен бракът между А. Ш. Х. и С. И. Х., сключен на 11.08.2004 г. в [населено място], [община] и ползването на семейното жилище, находящо се в Б., [населено място] е предоставено за ползване на съпругата С. И. Х.. Производството по предявените искове е прекратено като недопустимо поради липса на международна компетентност на съда на Република България съгласно Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета. В решението е прието, че страните по делото имат обичайно местопребиваване в Б., където се намира и семейното им жилище; че съгласно чл. 3, т.1, б. „а” от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа, определяща компетентността на съдилищата да разглеждат дела, свързани с развод, е съдът по обичайното местопребиваване на съпрузите – съда в Б., поради което и на основание чл. 17 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа, българският съд се е прогласил за некомпетентен да се произнесе по предявените брачни искове. Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от А. Ш. Х.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР № 1/2010 г. ОСГТК ВКС) кой е съдът, компетентен по Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа да се произнесе по иск за развод между съпрузи с обичайно местопребиваване на територията на държава членка на Съюза и еднакво гражданство на друга държава членка на Съюза, както и относно компетентността по съпътстващите развода въпроси. Ответникът по касационната жалба С. И. Х. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение -повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси по приложението на Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение