Решение № 355 от 15.07.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Образувано е по две частни жалби вх.3503/01.02.2010г. и №10160/23.03.2010г. на П. К. С. и С. В. П. срещу два акта на В. окръжен съд, постановени по гр.д. №2207/08г. Първата жалба е срещу разпореждане от 24.11.2009г. по гр.д. №2207/2008г. на Варненския окръжен съд за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила решение №1263/07.10.2009г. по същото дело, постановено по иск с правно основание чл.108 от ЗС. Жалбоподателите твърдят, че са обжалвали въззивното решение, но не са поискали спиране на изпълнението му, тъй като нямат възможност да внесат гаранция. Считат, че преждевременното му привеждане в изпълнение може да им нанесе непоправими вреди. Освен това считат, че допускането на изпълнение на това решение е в противоречие с чл.404, т.1 от ГПК, тъй като изпълнителен лист може да се издаде само за решения, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение. Втората жалба е срещу разпореждане №2590 от 12.03.2010г. по същото дело, с което Варненският окръжен съд е върнал касационната жалба на П. С. и С. П. срещу въззивното решение поради неотстраняване на указания недостатък – неподписване на жалбата от адвокат. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбите са неоснователни: По частна жалба вх.3503/01.02.2010г.: Съгласно чл.404, т.1 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата; осъдителните решения на въззивните съдилища; заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. Този текст съдържа различни фактически състави. Осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат във всички случаи на принудително изпълнение, освен ако то не е спряно при условията на чл.282 от ГПК. Невярна е тезата на жалбоподателите, че изпълнителен лист може да се издаде само по решенията, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение. Това са друга категория решения, различна от осъдителните решения на въззивните съдилища, които също подлежат на принудително изпълнение. В случая законосъобразно е издаден изпълнителен лист по невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд. Единствената защита срещу този акт е по линията на спиране на изпълнението по чл.282 от ГПК, каквото искане в случая не е направено. По частна жалба вх. №10160/23.03.2010г. Касационната жалба на П. К. С. и С. В. П. срещу въззивното решение по гр.д. №2207/08г. на Варненския окръжен съд е подадена чрез пълномощника им адв. В, но е подписана само от двамата жалбоподатели. Липсва подпис на адвоката, съгласно изискването на чл.284, ал.2 от ГПК. Този недостатък на жалбата е дал основание на ВКС да я върне с разпореждане №156 от 10.12.2009г. на председателя на ІІ ГО. Въззивният съд е дал на жалбоподателите указания за отстраняване на този недостатък, които са получени от адвокат Л. Т. обаче е счел, че не дължи приподписване на жалбата и изрично е отказал да стори това с писмо от 01.02.2010г. Това е дало основание на Варненския окръжен съд да постанови обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което е върнал касационната жалба. Разпореждането е правилно. Изискването на чл.284, ал.2 от ГПК за приподписване на касационната жалба от адвокат е изрично и неспазването му води до връщане на жалбата, както правилно е процедирал въззивният съд. Нормата не ограничава правото на страната да подаде касационна жалба, а само поставя изискване за приподписването и от адвокат или от юрисконсулт, освен ако жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Това изискване е свързано с необходимостта от познаване на съдебната практика, като условие за обосноваване на допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна, за да се приеме, че жалбата изхожда от адвокат, то тя следва да е подписана от него. В случая такъв подпис липсва, той не е бил положен и при изричното указание на съда, което е получено от адвоката. При това положение правилно въззивният съд е върнал касационната жалба. Обжалваното разпореждане №2590 от 12.03.2010г. следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,