Определение № 6969 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от С. Т. Г., гр. Балчик, подадена чрез процесуален представител адв. Друмева, против Определение № 754 от 06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 131/2026 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което на основание чл. 151, ал. 1 от ДОПК е оставена без разглеждане жалбата на С. Т. Г. против Решение № 44Р от 22.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси, хуманитарни и социални дейности и бюджет, финанси и счетоводство“ /МДТХСД и БФС/ при Община Балчик. В частната жалба са развити съображения, че прекратителното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му. На първо място настоява, че предмет на оспорване не е „решението, а актът за установяване на задължението“. На второ - с аргументи, черпени от нормата на чл. 62, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и при конкретно установените факти по делото, настоява, че съдът неправилно е приел за просрочено предприетото оспорване. Подробни доводи са изложени в частната жалба. Иска отмяна на определението „с всички произтичащи от това правни последици“. Ответникът по частната жалба - Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, чрез процесуалния си представител Г.Константинова – служител с юридическо образование, оспорва същата по подробно изложени съображения, в писмен отговор. Моли съдът да остави в сила обжалваното определение. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за допустима-срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството по адм. дело № 131/2026 г. по описа на Административен съд – Добрич е образувано по „чатна жалба“, подадена от С. Г., чрез процесуалния й представител адв. Друмева, против „Акт за установяване на задължение № АУ000044/21.03.2025 г. на инспектор ревизор по приходите в Дирекция „МДТСХД и БФС“ към Община Балчик, потвърден с Решение № 44Р от 22.12.2025 г. на Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик“, като е заявен петитум за отмяна на „Решение № 44Р от 22.12.2025 г. на Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик“ по подробно изложени аргументи относно ненадлежното връчване на съставения Акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на жалбоподателката. С Разпореждане № 496/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 131/2026 г. по описа на Административен съд – Балчик, така подадената жалба на основание чл. 158, ал.1 във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 2 и т. 5 и чл. 151, ал.3 от АПК е оставена без движение, като на страната са дадени указания да отстрани констатираните нередовности, а именно: 1. Да внесе дължимата държавна такса и да представи документа за това; 2. Да посочи еднозначно атакувания акт и 3. Да посочи електронен адрес, ако има такъв, и уточни посочил ли е електронен адрес за връчване на съобщенията пред органите на общинската администрация по приходите. На страната е даден законоустановения за това 7-дневен срок и са указани последиците от неизпълнението на дадените указания. Съобщението е редовно връчено на 10.03.2026 г. На 12.03.2026 г. е депозирана молба с приложен документ за внесена държавна такса, на 13.03.2026 г. е заявено предоставяне на електрорен достъп до делото от страна на процесуалния представител на страната. Последвало е постановяване на оспореното Определение, с което съдията-докладчик е приел, че е сезиран с жалба против Решение № 44Р от 22.12.2025 г. на Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, и е оставил същата без разглеждане на основание чл. 151, ал. 1 от ДОПК. За да постанови този правен резултат съставът на Административен съд – Добрич е констатирал, че актът е редовно връчен на адресата на 04.02.2026 г., поради което и жалбата, подадена на 18.02.2026 г., е просрочена, като подадена извън законоустановения 7-дневен срок за това. Така постановеното определение е неправилно. От приложената по делото административна преписка е видно, че с жалба вх. № 25-БЧ-11591 от 27.11.2025 г., подадена от С. Т. Г., чрез адв. Друмева, е оспорен на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК пред Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, издаденият й Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000044 от 21.03.2025 г. главен инспектор ревизор по приходите към Отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция „МДТСХД и БФС“ при Община Балчик, определен със Заповед на Кмета на Община Балчик на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ във вр. с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 5 от ДОПК. С Решение № 44Р от 22.12.2025 г. на Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, така подадената жалба е приета за просрочена и е оставена без разглеждане на основание чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 156, ал. 1 от ДОПК. В същия акт е посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му чрез решаващия орган пред Административен съд - Добрич. Не е спорно, че същото Решение е редовно връчено лично на С. Т. Г. на 04.02.2026 г., като жалбата до съда (с посоченото нейно съдържание) е подадена по пощата на 18.02.2026 г. При така установеното на първо място следва да се посочи, че липсва изпълнение в неговата цялост на Разпореждане № 496/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 131/2026 г. по описа на Административен съд – Балчик, като не е изпълнено указанието за еднозначно посочване на предметна на оспорване. Вместо това съдът е приел, че е сезиран с жалба против Решение № 44Р от 22.12.2025 г. на Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик. Или основателно се поддържа, че съставът на Административен съд – Добрич е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уточнил предмета на търсената защита. Всъщност жалбата до съда, при конкретното нейно съдържание и петитум, действително страда от нередовност в обхвата на чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 2 от ДОПК – неясно е дали се оспорва Актът за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или Актът по чл. 147, ал. 1 от ДОПК. Тази неяснота ясно е видна и от оплакванията, изложени в разглежданата частна жалба. При действието на диспозитивното начало в процеса по правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК, приложимо субсидиарно и в производствата по ДОПК /§ 2 от ДР на ДОПК/ и по АПК /чл. 144 от АПК/, предметът и обемът на търсената защита се определят от сезиралата с жалба съда страна. Но категорично задължение на съда в изпълнение изискванията на чл. 9, ал. 4 и чл. 171, ал. 5 от АПК във вр. с чл. 144 от ДОПК е да осъществи съдействие, като разясни на страната допуснатите неясноти в жалбата и даде ясни указания за отстраняване на нередовностите на акта, с който е сезиран. Едва след разрешаване въпроса относно предмета на обжалване следва да бъде разрешен и въпросът за допустимостта на съдебния контрол. Отделно от това основателни са и втората група оплаквания, изложени в частната жалба. С Решение № 44Р от 22.12.2025 г. на Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на С. Г. срещу издадения срещу нея Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Действително нормата на чл. 147, ал. 3 от ДОПК е категорична, че решението по ал. 1 и 2 (а актът на ответника е такъв по ал. 1, бел. моя) може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Основателни са оплакванията на частния жалбоподател, че съдът не е отчел факта, че в това решение е посочено, че то подлежи на обжалване чрез решаващия орган пред Административен съд – Добрич в 14-дневен срок от получаването му. Т.е. в акта по чл. 147, ал. 1 от ДОПК е указан по-дълъг срок за обжалването му от този, предвиден с чл. 147, ал. 3 от ДОПК. В тези случаи чл. 27, ал. 1 от ДОПК, регламентира, че „когато орган по приходите или публичен изпълнител определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния срок, но преди изтичането на определения от органа срок, действие не се смята за просрочено.“. Това правило, съдържащо се в Дял първи „Общи правила“, Глава пета „Срокове“ от ДОПК, следва да намери приложение във всяко едно производство, развиващо се пред орган по приходите, вкл. и в рамките на задължителния административен контрол пред горестоящия в йерархията административен орган. След като по делото е безспорно, че Решение № 44Р от 22.12.2025 г. на Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, е редовно връчено на адресата му на дата 04.02.2026 г., то едно негово обжалване, предприето на 18.02.2026 г., т.е. в рамките на определения от органа 14-дневен срок, не се смята за просрочено на основание чл. 27, ал. 1 от ДОПК. Изводът на Административен съд – Добрич за противното е неправилен. Или оспореното определение, като неправилно, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правилна, а и неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При новото разглеждане съставът на Административен съд – Добрич следва да изпълни задължението си по чл. 158, ал. 1 от ДОПК, като даде ясни указания към страната за посочване на обжалвания административен акт съобразно задължението й чл. 149, ал.1 във вр. с 145, ал. 1, т. 2 от ДОПК, въз основа на което уточнение да разреши и въпроса за допустимостта на съдебния контрол, при съобразяване и указания по приложението на материалния закон, дадени в настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,