Определение № 120 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 946/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. А. против въззивно решение № 303 от 17.05.2012 г. по гр. дело № 464/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 2088 от 17.11.2011 г. по гр. дело № 6705/2011 г. на Русенски районен съд и са отхвърлени исковете на жалбоподателя против Община [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед № 5 от 31.05.2011 г. на директора на Специализирано звено „Контрол, охрана, обществен ред и сигурност” (СЗ „К.”), чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2457 лева. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика установена с ТР № 1/30.03.2012 г. ОСГК на ВКС са разрешени процесуалноправните въпроси - допустимо ли е въззивният съд да разгледа жалба на лице, което не е страна по делото и не е било конституирано като страна във въззивното производство и следва ли въззивният съд да следи служебно за процесуалноправната легитимация на страните и, ако констатира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, следва ли да укаже на ищеца в определен срок да отстрани нередовността - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът Община [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Прието е с обжалваното решение, по въззивна жалба на СЗ „К.”- Община [населено място], че според Правилника за организацията и управлението на специализирано звено за контрол, охрана, обществен ред и сигурност в чл. 2 и чл. 13 е предвидено, че специализираното звено се явява второстепенен разпоредител с бюджетни средства, а директорът сключва, изменява и прекратява трудовите договори на служителите в звеното, както и налага дисциплинарните наказания в съответствие с Кодекса на труда. Прието е, че звеното отговоря на изискванията на § 1, т. 1 ДР КТ и следва да се определи като поделение на Общината, организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, поради което работодател на ищеца не е [община], срещу която искът е предявен, а Специализираното звено „К.”. Това е послужило за основание, съдът да отхвърли иска, като предявен срещу ненадлежен ответник, по въззивно производство развило се по въззивната жалба на Специализираното звено, което не е било конституирано като страна във въззивната инстанция. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси обуславят решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска, което налага да се допусне касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В мотивиращата част на Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. на ОСГК ВКС, на което жалбоподателят се позовава, е прието, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието и съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност, чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Така приетото не е закрепено в решение, затова процесуалноправният въпрос за нередовността на исковата молба, когато се констатирана за първи път пред въззивния съд и за правомощията на съда в тази хипотеза, остава открит. Разрешение на този въпрос е дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК ВКС, където е прието, че когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. Междувременно по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и разрешаване на делото, с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, който включва в частност и посочената хипотеза е създадена противоречива съдебна практика от състави на ВКС. Това е наложило с разпореждане от 10.01.2013 г. да се образува т. д. № 1/2013 год. на ВКС, гражданска и търговска колегия за приемане на тълкувателно решение, в което е поставен и въпроса - актуални са постановките на т. 4 от ТР 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008г.), наред с въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Предвид изложеното, след като се допусне касационно обжалване, производството по делото ще следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 292 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.