Определение № 777 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2709/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на /фирма/ срещу решение №300 от 14.01. 2014 по гр.д. № 4160 /2013 на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.01.2013г по гр.д. № 4352/2011 на Софийски районен съд В изложение са цитирани всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК Изтъква се ,че въззивното решение противоречи на „практиката на ВКС(ВАС)”, като без коментар са цитирани реш. №3400/2008 ІІ отд на ВАС, реш. №9453/2007 ІІ отд на ВАС реш. №8299/2008 по адм.д.№532008 на ВАС .По основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК са цитирани също решения на административни съдилища, както и решение по гр.д № 163/2011 на ОС Пазарджик,без да се изложени съображения в обосновка Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е мотивирано с наличието сигнал на Инспектората на ВСС по чл. 54 ал.1 ЗСВ за противоречива практика ( на състави на Върховен административен съд, ІІ отделение ). Като приложения са представени копия от съдебните актове Не е формулиран правен въпрос .В допълнение към касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение .Държателят на незаконна постройка не е титуляр на право, противопоставимо на собственика на земята и му дължи обезщетение, докато въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД, предявен на това основание. Ответникът по касационната жалба С. О. възразява в отговор ,че не е формулиран правен въпрос, липсва обосновака и не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане .Претендира разноски за адвокатска защита, прилага списък по чл. 80 ГПК Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. В изложението не е формулиран правен въпрос .Без формулирането на такъв не се изпълнява и условието на закона за обосновка по основанията за допускане до касационно обжалване .Изискването е да се постави правен въпрос, към който могат да се обвържат конкретните основания по чл. 280 ал.1 т. 1 – 3 от ГПК. Преди всичко,в изложението по член 274 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващата воля на съда, като изложи точна и ясна формулировка на същия. ВКС не го извежда по своя преценка от касационната жалба. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а не този за възприемане на фактическите и правни твърдения на страната, поддържани в процеса. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, но следва да се изтъкне и това, че приложената практика на Върховен административен съд по правни въпроси, разрешавани в административно съдебни производства, поначало не съставлява обосновка по основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Няма и връзка с решаващо произнесените от въззивния съд правни въпроси по основанието на иска (чл. 59 ал.1 ЗЗД), обусловили изхода на настоящия спор. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатска защита, съгласно приложения списък. Воден от горното, съдът