Определение № 106 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 960/2022 г.

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК – по частна касационна жалба, подадена от ищеца по делото Г. Г. А. срещу определение № 1808/25.11.2021 г., постановено по частно възз. гр. дело № 1490/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (т.е. потвърдено е) определение № 262/23.07.2021 г. по гр. дело № 455/2021 г. на Айтоския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбаподателя и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С исковата молба, по която е образувано делото, жалбоподателят е сезирал първоинстанционния съд с установителен иск, предявен по реда на ЗУТОССР. Макар и регламентиран в специалния ЗУТОССР, спорът по този иск е трудов, съгласно изричната разпоредба на чл. 357, ал. 1 – in fine от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по този трудов спор, тъй като не попада в посочените там изключения (искът нито е такъв за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 от КТ, нито е иск с цена над 5 000 лв. за трудово възнаграждение или за обезщетение по трудово правоотношение), не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, формирана при действието на актуалната редакция на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 50 от 2015 г.) – определение № 99/05.03.2019 г. по ч. гр. дело № 551/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 301/27.06.2019 г. по ч. гр. дело № 4707/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 78/17.03.2021 г. по гр. дело № 3722/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 147/02.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1187/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 23/21.01.2019 г. по гр. дело № 107/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 298/25.09.2018 г. по гр. дело № 1288/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС и др. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение