Определение № 82 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 564/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Г. Н., срещу решение №40 от 30.01.2012 г. по гр. дело №1137/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е обезсилено решение №1147 от 10.06.2011 г. по гр. дело №10065/2010 г. на Русенския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – с правно основание чл.59, вместо по предявения – с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Ответницата по касационната жалба М. Г. С., [населено място], оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №40 от 30.01.2012 год. по гр. дело №1137/2011 г. на Русенския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателката въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС. На жалбоподателката следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 199.40 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.