Определение № 1196 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2716/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД срещу решение № 463 от 04.07.2022 г., постановено по в.т.д. № 485/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение от 04.03.2021 г. по т.д. №1828/2021 г. на СГС, TO, VI-18 състав. С потвърденото първоинстанционното решение са уважени исковете на синдика на „Фючър Енерджи" ООД (н.) по чл. 135 ЗЗД против „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД и „Фючър енерджи" ООД (н.) като са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността седемнадесет договора за цесия с дата 01.12.2017 г., сключени между „Фючър Енерджи" ООД като цедент и „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД. С решението на СГС са оставени без разглеждане евентуалните искове по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ и са уважени частично исковете против ответника „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД за връщане на основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД на вземания, предмет на договорите за цесия.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на чл.214 ГПК САС е допуснал направеното от ищеца с молбата от 08.04.2022 г. изменение на предявения обусловен иск, което на този етап от процеса е недопустимо. Според касатора ищецът е изменил предмета на обусловения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с което е предявил изцяло нови искове, доколкото на мястото на иска за осъждане на "Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на "Фючър Енерджи" ООД (н.) 546 743,79 лв., е поискано ответникът да бъде осъден да върне вземанията, предмет на отделните договори за цесии. Твърди се също, че апелативният състав не е обсъдил подробно, задълбочено и в цялост всички възражения на въззивника и в частност – възражението, че в процесния случай не е налице субективния елемент за знание за увреждането. Сочи се, че съдът неправилно не е разгледал предявените насрещни искове срещу синдика на "Фючър Енерджи" ООД (н). Оплакването за нарушение на материалния закон е обосновано с довода, че по делото е установено, че всички договори за цесия са възмездни, което обуславя изискването по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за относителна недействителност да е налице субективния елемент в третото лице, че със сделките се увреждат кредиторите на несъстоятелното дружество. Според касатора, доколкото "Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД не е свързано лице с "Фючър Енерджи" ООД, знанието за увреждане в "Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД не се предполага, а подлежи на главно и пълно доказване от страна на ищеца. В тази връзка се твърди, че въпреки разпределената му доказателствена тежест, синдикът на "Фючър Енерджи" ООД (н) не е доказал, главно и пълно, че със сключването на седемнадесетте договора за цесия се увреждат кредиторите на "Фючър Енерджи" ООД. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне изцяло или частично на предявените от синдика на "Фючър Енерджи" ООД (н) искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, а при условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Вероятната недопустимост на решението в частта му, с която са уважени петнадесет от обусловените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е аргументирана със становището за допуснатото нарушение на чл. 210 и чл. 214 ГПК, довело до изменение на първоначалния иск пред въззивния съд. Този довод е релевиран и като основание да се твърди, че в тази му част въззивното решение е очевидно неправилно. В изложението са формулирани следните правни въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя ? “. Сочи се ,че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №176/31.10.2017 г. по т.д. №2299/2016 г., на ІІ т.о.; решение №20 от 09.02.2017 г. по гр.д. №2885/2016 г. на IV г.о.; решение №91/21.04.2016 г. по гр.д. №4497/2015 г. на III г.о.; ППВС №1/13.07.1953 г..и ППВС №7/27.12.1965 г., ППВС №1/10.11.1985 г.,

2. „ Допустимо ли е изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК пред въззивната инстанция, съответно допустимо ли е пред въззивната инстанция пьрвоначалният иск да бъде заменен с изцяло нов иск?“. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от А. К. – синдик на „Фючър Енерджи" ООД (н.), в който се поддържа, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като се сочи, че въпросите не са решени в противоречие с цитираната практика на ВКС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на оплакванията за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Претендират се разноски за касационната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника „Фючър Енерджи" ООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил в обжалваните му части решение от 04.03.2021 г., постановено по т.д. №1828/2021 г. на СГС, TO, VI-18 състав, с което по предявени искове по чл. 135 ЗЗД от синдика на „Фючър Енерджи" ООД (н.) срещу „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД и „Фючър Енерджи" ООД са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността следните сделки, представляващи договори за цесия, всички с вписана дата от 01.12.2017 г., съгласно които „Фючър Енерджи" ООД като цедент прехвърля на „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД следните фактурирани вземания, произтичащи от договори за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги: 1/. вземане към „Самекс" ЕООД в размер на 33 824.11 лв.; 2/. вземане към „Г. - С. П." ЕООД в размер на 2847.61 лв.; 3/ вземане към „Родна Индустрия - 91" ЕООД в размер на 11 608.99 лв.; 4/. вземане към „Порше Интер Ауто БЕ" ЕООД в размер на 20 095.98 лв.; 5/. вземане към „Кохоферм" ООД в размер на 78 150.60 лв.; 6/. вземане към „Олинеза Премиум" ООД в размер на 19 050.17 лв.; 7/. вземане към „Куминяно Фрут" ООД в размер на 19 891.30 лв.; 8/. вземане към „Атаро Клима" ЕООД в размер на 14 876.86лв.; 9/. вземане към „А. Трейд" ЕООД в размер на 89 147.10 лв.; 10/. вземане към „Софийски имоти" ООД в размер на 17 720.23 лв.; 11/. вземане към „ДИКС –2001 Електроснабдяване" ООД в размер на 117 272.22 лв.; 12/. вземане към „Сириус - 49" ЕООД в размер на 11 824.94 лв.; 13/. вземане към „Билд Системс Мениджмънт" ЕАД, размер на 13 131,65 лв.; 14/. вземане към „Алдагот" ООД в размер на 13 651.22 лв.; 15/. вземане към „Света М. – недвижимости и технологие“ в размер на 18 679,85 лв.; 16/. вземане към УМБАЛ „Света М." - П. ООД в размер на 50 586,78 лв. и 17/. вземане към „Аякс 90" ООД в размер на 14 384,18 лв.

С обжалваното решение е потвърдено първоинстационното решение в частта му, с която са оставени без разглеждане евентуалните искове по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, както и в частта му, с която на основание чл. 55, ал. 1 предл.3 ЗЗД ответникът „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД е осъден да върне на „Фючър Енерджи" ООД (н.) следните вземания, предмет на договорите за цесия, а именно: 1/. вземане към „Самекс" ЕООД в размер на 33 824,11 лв., 2/. вземане към „Г. - С. П." ЕООД в размер на 2847.61 лв.; 30.11.2017г.; 3/ вземане към „Родна Индустрия - 91" ЕООД в размер на 11 608.99 лв.;, 4/. вземане към „Кохоферм" ООД в размер на 78 150.60 лв.; 5/. вземане към „Олинеза Премиум" ООД в размер на 19 050.17 лв.; 6./. вземане към „Куминяно Фрут" ООД в размер на 19 891.30 лв.; 7/. вземане към „Атаро Клима" ЕООД в размер на 14 876.86 лв. 8/. вземане към „А. Трейд" ЕООД в размер на 89 147.10 лв.; 9/. вземане към „ДИКС –2001 Електроснабдяване" ООД в размер на 117 272.22 лв.; 10/. вземане към „Сириус - 49" ЕООД в размер на 11 824.94 лв.; 11/. вземане към „Билд Системс Мениджмънт" ЕАД, размер на 13 131,65 лв.; 12/. вземане към „Алдагот" ООД в размер на 13 651.22 лв.; 13/. вземане към „Света М. – недвижимости и технологии“ в размер на 18 679,85 лв.; 14/. вземане към УМБАЛ „Света М." - П. ООД в размер на 50 586,78 лв. и 15/. вземане към „Аякс 90" ООД в размер на 14 384.18 лв.

Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията на въззивника за недопустимо произнасяне на СГС по осъдителните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Посочил е, че с исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД, евентуални искове по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, както и обусловените осъдителни искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ, като исковата молба съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се основават обусловените осъдителни искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ. Въззивният съд е обосновал определението си от 09.03.2022 г., с което е указал на ищеца да уточни исковата претенция, с изпълнение на задълженията си като инстанция по съществото на спора, разяснени с т. 5 от TP 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Акцентирал е, че чл. 270 ГПК не предвижда възможността за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на първата инстанция по причина на нередовност на исковата молба, поради което въззивната инстанция дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба.

Позовавайки се на практиката на ВКС по приложението на чл. 135 ЗЗД (решение 149/12.11.2013 г. по т.д. 422/2012г. на І т.о. и др.), въззивният състав е отразил принципните постановки, необходими за уважаване на П. иск. Посочил е, че увреждане може да е налице за кредитора и при възмездност на отчуждителната сделка, доколкото до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от продажбата да не е налице, и следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора. При възмездност на атакуваната сделка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД законодателят е поставил допълнителна предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - "знание за увреждането" у ответника-приобретател по атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД възмезден прехвърлителен договор. Цитирайки решение № 61 от 01.03.2016г. по гр.д.4578/2015г. на ВКС, IV г.о., според което с оглед субективния характер на знанието за увреждане апелативният състав е посочил, че пълно доказване може да бъде проведено и с косвени доказателства, които в тяхната съвкупност биха могли да създадат сигурно убеждение у съда да се обоснове извода, че ответниците са съзнавали увреждането на ищеца-кредитор при сключване на процесния договор. Акцентирано е, че съдът следва да извърши по свое вътрешно убеждение преценката за знание, като при липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. Въззивният състав е изложил също съображения за неоснователност на довода на въззивника, че под знание за увреждане по см. на чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да се разбира умишлено действие за злепоставяне на кредитора.

Апелативният съд е възприел изцяло формирания от първоинстанционния съд извод за установяване по делото на знание у ответниците за увреждането на кредиторите на длъжника, обоснован от съвкупното обсъждане на събраните по делото косвени доказателства. Посочил е, че първата група от редицата косвени доказателства е несъразмерно ниската цена, уговорена по всички увреждащи сделки. Въпреки, че при договора за цесия цената на прехвърляното вземане не следва да бъде равна на размера на самото вземане, в процесните договори е договорена цена в пъти по-ниска от размера на прехвърляните вземания, без да се твърди или доказва вземанията да са били несъбираеми по причина затруднено икономическо състояние на длъжниците, изтекла давност или друго - общо по седемнадесетте договора за цесия са прехвърлени вземания в размер на 546 743,79 лв. срещу договорена цена от 211 747,61 лв. Съдът е цитирал практика на ВКС, опровергаваща тезата на въззивника, че договорената цена по атакуваните като увреждащи сделки не е от значение и не може да бъде обсъждана като такава от значение при формиране на извод за знание за увреждането у страните по сделките.

В обжалваното решение е отразено, че са доказани и друга група косвени факти, които могат да обусловят извод за знание за увреждането, а именно, че договорените цени по процесните договори за цесия не са заплатени от купувача по сделките. Посочено е, че вещото лице по извършената ССчЕ е потвърдило липсата на счетоводни данни за извършени реално плащания по договорите, като липсват данни за осчетоводяване на процесните договори за цесия при длъжника „Фючър Енерджи" ООД, а при ответника „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД са осчетоводени само пет от тях.

Според съда изводът за знание за увреждането на кредиторите на „Фючър Енерджи" ООД следва и от доказаното по делото антидатиране на процесните договори за цесия и споразумения към тях. Подчертано е, че записаната дата на сключването на договорите - 01.12.2017 г., е дата, когато соченият приобретател „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД не е бил правосубектен, доколкото съобразно нормата на чл. 67 ТЗ дружеството се смята за възникнало от деня на вписването му в търговския регистър, което е станало на 04.12.2017г. Въззивният състав е изложил съображения, че за знанието за увреждане се съди и от представените доказателства, че към 01.12.2017 г. са били налице множество публикации в пресата и в интернет за отстраняване на „Фючър Енерджи" ООД от пазара на електрическа енергия по негова молба и по причина невъзможността на дружеството да осигурява електрическа енергия на своите клиенти, включително, че има непогасени задължения и към НЕК, като тези факти са получили голям отзвук в специализираните среди, занимаващи се с дейност в областта на предоставяне на енергийни услуги, към които видно от вписания предмет на дейност се причислява и ответникът „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД. На последно място съдът е посочил, че признание на цесионера за знание за финансовите затруднения на цедента се съдържа и в депозирания писмен отговор на исковата молба, с който ответникът „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД излага като причина за сключване на сделките, „преодоляване отрицателния ефект от забавянията в плащанията на клиенти на „Фючър Енерджи" ООД, съответно намаляване на периода за плащане по сключените от „Фючър Енерджи" ООД.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение не е вероятно недопустимо в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД да върне на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД получените суми чрез петнадесет договора за цесия, изброени в диспозитива на решението на СГС. С исковата молба синдикът на „Фючър Енерджи" ООД (н.), наред с иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е предявил по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ обусловените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД като е формулирал претенцията ответникът да бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността сумата 546 743.79 лв., представляваща сбор от всички вземания, съгласно договорите за цесия. Доколкото претендираните суми произтичат от седемнадесет договора за цесия (изчерпателно изброени в исковата молба), първоинстанционният съд е следвало на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 366 ГПК, да остави исковата молба без движение в частта й, касаеща обусловените искове като даде указания същите да бъдат конкретизирани. Този пропуск е отстранен от въззивната инстанция с определение №166/09.03.2022 г., с което е указано на ищеца в едноседмичен срок да отстрани констатираната нередовност на исковата молба с предупреждение, че при неизпълнение на указанията производството по обусловения иск ще бъде прекратено. В указания срок – на 08.04.2022 г. е депозирана молба от синдика на „Фючър Енерджи" ООД (н.), с която обусловената претенция по чл. 649, ал. 2 ТЗ е конкретизирана по пера, т.е. за вземанията по отделните 17 договора за цесии, като общият размер на претенциите е идентичен с размера на предявения с исковата молба иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - 546 743.79 лв.

Процесуалните действия на въззивния съд по отстраняването на констатираната нередовност на исковата молба са съобразени изцяло с постановките в т. 5 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което да може да обуслови недопустимост на първоинстанционното решение по см. на чл. 270 ГПК и съответно неговото обезсилване. Напротив, обусловените искове са се нуждаели от конкретизиране като с изпълнението на указанията на съда не е променен предмета на спора – претенциите са между същите страни, при същите фактически твърдения, на същото основание и за същия общ размер на петитума. В тази хипотеза съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 5 от посоченото тълкувателно решение, въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното неоснователно е становището на касатора, че въззивния състав е допуснал изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК, (което е недопустимо във въззивното производство). Законосъобразните процесуални действия на апелативния състав, предприети за отстраняване нередовността на исковата молба, формират недвусмислен извод за липсата на вероятна недопустимост на въззивното решение като предпоставка за допускането му до касационно обжалване.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Касаторът поддържа основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК единствено с довода за наличие на очевидно процесуално нарушение, свързано с отстраняване на нередовността на исковата молба от въззивния съд. Както бе посочено по-горе, предприетите от въззивния съд процесуални действия по чл. 129, ал. 2 ГПК, не само не са в явно нарушение на процесуалния закон, но са и съобразени със задължителната практика на ВКС.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покрива общия и допълнителния селективни критерии по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поставеният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос № 1: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя ? “. Анализът на въззивното решение сочи, че въззивният състав е обсъдил задълбочено оплакването във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Произнасяйки се по съществото на спора по чл. 135 ЗЗД, въззивният състав е анализирал всички относими за спора доказателства в контекста на направените от ответника доводи и възражения. Несъгласието на касатора с изводите на съда за наличието на предпоставките за уважаване на П. иск, е относимо към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въпрос №2 на касатора: „ Допустимо ли е изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК пред въззивната инстанция, съответно допустимо ли е пред въззивната инстанция пьрвоначалният иск да бъде заменен с изцяло нов иск?“. Въпросът няма характеристиката на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е значим за конкретния правен спор. Както бе посочено ( при обсъждането на поддържаната от касатора предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК) въззивният състав, прилагайки разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, не е допуснал изменение на исковете пред въззивната инстанция. Отделно следва да се има предвид, че в случая не е налице и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като ясен отговор на въпроса е даден в разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ касаторът „Ню Енерджи Сълюшънс" ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС сумата 30 лв. – дължима държавна такса за касационната жалба. Не следва да се присъждат разноски в полза на „Фючър Енерджи" ООД (н.), тъй като с отговора на касационната жалба на синдика на дружеството, не се представят доказателства за такива разноски.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,