Определение № 50194 от 24.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1159/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

В. С. Г. чрез адв. Л. Д. обжалва решение № 1118 от 03.11.2021 г. по гр.д. 671/21 г., САС, ГК, 2 състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд, в частта за сумата над 15 000 лв до 30 000 лв, по разгледания иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, е отхвърлил иска на Г. срещу „Дженерали застраховане“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.02.2016 г. в размер на 15 000 лв, представляващи разликата над 15 000 лв до 30 000 лв. и е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 30 000 лв до 52 000 лв, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за имуществени вреди.

Излага съображения за неправилност на въззивното съдебно решение, постановено при нарушение на материалния закон, както и допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебното решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД. По поставения правен въпрос касаторът поддържа, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, решение № 103 от 02.11.2020 г. по т.д. 2181/19 г., ВКС, I ТО, както и решение № 129 от 25.09.2021 г. по т.д. 346/11 г., ВКС, II ТО.

Ответникът „Дженерали застраховане“ АД не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 1118 от 03.11.2021 г. по гр.д. 671/21 г., САС, ГК, 2 състав, поправено с решение № 667 от 22.05.2021 г., по реда на чл. 247 от ГПК, въззивният съд е отменил частично решението на Софийски градски съд, в частта по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв до 30 000 лв и е потвърдил решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 30 000 лв до 52 000 лв. За да постанови това решение въззивният съд е приел, че ищецът В. С. Г. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, на 02.02.2016 г. в Р М., на път А 2 от [населено място] към [населено място], виновно причинено от Л. И. Н., който е управлявал автобус „Сетра“. Прието е, че механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Н., телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието били установени в процеса, пред първоинстанционния съд. Прието е, че произшествието е настъпило с автобус, като водачът не е съобразил скоростта с движение на автомобила към свойствата, състоянието и видимостта на пътя и е изгубил контрол над автобуса, излязъл от дясната страна на пътя и се бил преобърнал на дясната си страна. От това произшествие ищецът е получил счупване на лявата ключица, закрито.

По отношение на размера на обезщетението, съгласно критериите, относими за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, приложими и в производството по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, въззивният съд е приел, че пострадалият е получил счупване на лява ключица, охлузвания в областта на челото, навяхване на шията, кръвонасядане в областта на лявата мишница и прилежаща лява гръдна област, като общият оздравителен процес е продължил 4 месеца, 60 дни е била обездвижена лявата му ръка. Проведено било наместване без вътрешна фиксация и на следващия ден бил изписан с указания да не натоварва крайника. Бил е продължително откъснат от работа, докато е в активна, работоспособна възраст. Обсъдено е обстоятелството, че няма данни за усложнения и е установено пълно възстановяване. Прието е, че в доказателствена тежест на ищеца е установяване на всички преки болки и страдания, като не могат да се вземат предвид медицинските документи, тъй като съдът не разполага със специални знания, за да установи сложността и интезитета на болките, в резултат на счупената ключица. Отчетено е, че произшествието е настъпило по време на екскурзия, като пострадалият е бил и водач на групата и от това са му причинени допълнително притеснения.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, не се установяват посочените основания за допускане касационно обжалване поради вероятност съдебното решение да е нищожно, респ. да са налице основания за евентуална недопустимост на въззивното съдебно решение.

Посоченият от касатора правен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с тълкуването на чл. 52 от ЗЗД, така както е извършено в задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г и съгласно която при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да определи основанието, като прецени редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, като начинът на настъпване на увреждането, характера на увреждането, претърпените болки и страдания, при телесни увреждания, видът на травмите, срокът на възстановяване, останали ли са белези, загрозявания, влошаване на здравословното състояние и осакатявания. В настоящия случай, по отношение на приетите увреждания, въззивният съд, за да определи конкретния размер на следващите се обезщетения, не се е отклонил от посочените критерии. Взел е предвид видът и тежестта на уврежданията, лечението, продължителността на възстановяването. Специално по отношение на паричния еквивалент на следващото се парично обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, относно критериите за икономическите нива на развитие и еквивалентност на следващото се обезщетение, въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, изразена в решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване по посочения правен въпрос. Не могат да се приемат доводите на касатора относно наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретните разрешения в практиката на ВКС, са свързани с различни установени факти и не може да се приеме, че разрешението на въззивния съд е в отклонение от трайната практика на ВКС.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

По отношение на обжалваното решение, в частта относно потвърждаване отхвърлянето на иска за имуществени вреди, следва да се посочи, че на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, касационната жалба е недопустима. Видно от данните по делото, че ищецът В. Г. е предявил и искове за имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както следва – 199 лв, представляващи изразходвана сума за телефонни разговори непосредствено след настъпване на произшествието, 215,81 лв, общо вреди и разходи за контролни прегледи и посещения при личния лекар, лекарства и медицински консумативи, 234 лв, обезщетение за разликата между дължимото му се в периода от 02.02. до 05.05.2016 г. трудово възнаграждение и изплатеното му обезщетение за временна неработоспособност, както и възнаграждение за определени по график 80 лекторски часа, в размер на 400 лв. Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд, с което е потвърдено отхвърлянето на исковете, в частта, с която исковете за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за горницата до пълните им предявени размери от 234 лв, разлика между получено обезщетение и дължимо нетно трудово възнаграждение и сумата от 400 лв, иска за пропусната полза, изразяваща се в неполучено възнаграждение за лекторски часове. От значение за определяне допустимостта на касационното обжалване е цената на иска и видът на делото. В случая, предвид предявените преки искове, от трето лице, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 113 от ГПК, следва да се приеме, че видът на делото е гражданско. С оглед вида на делото и цената на отделно обективно кумулативно съединение на искове за имуществени вреди, под 5 000 лв, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касационната жалба в тази част е недопустима. Поради това следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България