Определение № 50798 от 04.11.2022 г. на ВКС по д. № 1532/2022 г.

Производството е по чл.288,вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №310/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. В. иск по чл.59, ал.9 СК, за изменение на първоначално определените мерки относно упражняване на родителските права за малолетното дете на страните – Й. Д./ род. през 2017 г./, с предоставянето им на бащата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липсата на конкретна съдебна практика по тях, следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да обоснове извод за липса на опасност от настъпване на родителско отчуждение и прекъсване на връзката родител – дете единствено на база данни от социално проучване на компетентната по местоживеене на детето Дирекция ”Социално подпомагане”? 2. Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно изготвяне на допълнителна съдебно – психологическа експертиза във въззивната инстанция, която да даде заключение за актуалното състояние на детето при констатиране наличието, респ. липсата на предпоставки за изменение на действащия режим на упражняване на родителските права? При преценка за предоставяне на упражняването на родителските права водещи критерии ли са полът и възрастта на детето спрямо констатирани и доказани по делото по-добри възможности за отглеждане на малолетното дете от родителя с право на лични контакти? Намира, че изводите на въззивния съд във връзка с тези въпроси противоречат на практиката на ВКС – цитираните в жалбата р. по гр.д. №2578/18 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №414/19 г. на четвърто г.о. Позоваването на чл.280, ал.2 ГПК с всичките й хипотези е само формално без да е обосновано наличието на която и да е от тях – вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност / като явен тежък порок/ на въззивното решение. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че в интерес на детето е родителските права да продължат да се упражняват от майката, на която са предоставени първоначално. Решаващо значение има съвкупността от обстоятелствата на случая, а именно: От съдебно- психологическата експертиза се установява, че връзката на детето с майката и семейството, в което живее е силна; Й. се чувства сигурна и е изградила поведенчески умения, създаващи й комфорт и усещане за лична значимост. Установява се също така, че между Й. и нейните по-малки сестра и брат/ деца на майката от настоящия й брачен партньор/ е създадена силна емоционална връзка, прекъсването на която би се отразило негативно върху психиката на детето. Според психолога отношенията към бащата все още са с неизградена устойчивост и интензивност на чувствата. Това се потвърждава и от показанията на свид. М., който сочи, че през месеците на общуване между бащата и детето не е видял прекалена привързаност. Психологът сочи, че е необходим по - продължителен период от време за изграждане на трайна емоционално ангажирана връзка на Й. с баща й и неговите родители. Социалните работници в изготвения социален доклад са констатирали, че майката на детето възпитава у него добро поведение, позитивно отношение и уважение към бащата и неговите родители, проявява разбиране и активно сътрудничи за запазване на емоционалната връзка и съхранение на идентичността на детето, т. е няма опасност за настъпване на родителско отчуждение и прекъсване на връзката родител -дете. Установява се също така, че детето е добре прието от съпруга на майката и от неговото семейство, които също полагат грижи за него. Не без значение са възрастта и полът на детето, тъй като поради ниската му възраст все още се изискват по- големи грижи за храна, облекло и пр., които приоритетно се осигуряват от майката. Следва да се има предвид споделеното от детето при социалното проучване, че когато е при баща си, неговата майка "баба М. " е тази която приготвя храната. Тя обаче не може постоянно да подпомага бащата при полагането на грижи за детето, тъй като е трудово заета и живее в друго населено място- [населено място]. Установено е, че жилищните условия при бащата са по- добри, тъй като той разполага със самостоятелно жилище в София и може да обособи отделна стая за детето, но и в дома на майката и нейния съпруг, в който се отглежда детето, са изградени добри хигиенно- битови условия, жилището е електрифицирано и водоснабдено, поддържа се чисто и подредено. В дома на майката няма опасности за детето, като са създадени подходящи условия за отглеждането му/ според констатираното в социалния доклад/. Извършва се ремонт на четвъртата стая от жилището с цел ползването й от Й. и нейната сестра. Детето има заболявания, но видно от социалния доклад личният му лекар, проследяващ неговото здравословно и физическо състояние е заявил, че то не боледува сериозно, както и че физическото му развитие е в норма. При изслушването пред окръжен съд е констатирано, че майката проявява загриженост към здравословното състояние на детето и заявява, че провежда необходимите консултации с лекари специалисти. При съвкупния анализ на установените и посочени по- горе обстоятелства според въззивния съд се налага изводът, че в най- добър интерес на детето е да остане при родителя, на когото първоначално е предоставено упражняването на родителските права - майката. При данните по делото не се установява противоречие на въззивното решение с р. по гр.д. №2578/18 г. на четвърто г.о. на ВКС. Там е прието, че родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за неговото преодоляване. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог. За разлика от случая там, по настоящото дело не са констатирани данни за отчуждение на детето към бащата – напротив контактите с него са възстановени в определената с режима на лични отношения периодичност, насърчавани са с разбиране от майката, детето е с позитивна нагласа към него и семейството му: радва се, че ще го види, не се връща потиснато и унило от София / св. В./; отношенията на детето с бащата са много истински – бащата обича детето и то обича баща си /св.А./. Назначената от първата инстанция съдебно психологична експертиза е констатирала, че „Й. не изпитва негативните чувства и преживявания на синдрома на родителско отчуждение, при който се наблюдава конфликтност при срещите с отсъстващия родител и чувство на омраза заради отсъствието му. Й. се чувства добре в настоящия формат на общуване с родителите си… Поведението и реакциите на детето ясно проектират високо ниво на свикване с досегашния жизнен стил, който се определя като емоционално и социално комфортен”. Или изводът на въззивния съд за липса на родителско отчуждение към бащата е изграден въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, поради което данните в социалния доклад / посочен в първия въпрос/ не са изолирани и недостатъчни. Не се установява противоречие на въззивното решение и с р. по гр.д. №414/19 г. на четвърто г.о. на ВКС. В случая съдебно – психологична експертиза/СПЕ/ е назначена и изслушана от първоинстанционния съд, а повторна такава не е поискана от въззивника – сега касатор, нито се налага при приетото по делото неоспорено, подробно и обосновано заключение на психолога. Последният въпрос е преиначен спрямо изводите на въззивния съд и повтаря тезата на бащата – ищец. Въззивният съд е отчел пола и възрастта на детето, при преценка на съвкупността от обстоятелства в случая / ППВС№1/74 г./. Приел е, че детето при ниската му възраст, която изисква по –големи грижи, пола му и привързаността му към майката и нейната семейна среда, в която се чувства сигурно и обгрижено следва да се отглежда от нея, като бащата осъществява редовно определените му лични контакти с цел развиване и обогатяване на връзката с детето. Майката притежава нужния родителски капацитет, а по-добрите жилищни възможности на бащата са само по отношение подсигуряването на самостоятелна стая за детето, без това да е решаващо в случая. При майката битовите условия също са подходящи и детето се чувства емоционално комфортно и поведенчески сигурно в дома й, което е особено важно и определящо, според заключението на СПЕ и практиката на ВКС. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – поставените правни въпроси са разработени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. На ответницата по жалба Н. В., на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК следва да се присъдят поисканите с отговора разноски за адв. възнаграждение в размер на 800 лв., чието плащане се установява от приложеното към отговора пълномощно. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.