Определение № 3069 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2023 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. И., чрез адв. Д.С., против решение № 115/09.01.2023г. по в.гр.д.№ 5605/22г. по описа на СГС, ІІІ б ВС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Българска банка за развитие“ ЕАД искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ, последният до размер от 43 631, 94 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй като са останали необсъдени в цялост оплакванията му по въззивната жалба, вкл. това за процесуално нарушение от първата инстанция, изразяващо се в необсъждане на възражението за антидатиране на представени от ответника документи, установяващи основанието на уволнението. Иска отмяна на обжалваното решение, обосновавайки касационните основания по чл. 281,т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика и константната практика на ВКС: 1/“ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“; 2/ „Следва ли въззивният съд, когато с въззивната жалба се прави оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, да укаже на страните че следва да представят доказателства във връзка със спорните въпроси и/или служебно да назначи доказателствени средства?“ Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото в него необосновано било прието за установено, че компетентният орган на ответната банка е взел конкретно решение за съкращаване на щата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Насрещната страна по жалбата – ответникът „Българска банка за развитие“ ЕАД, възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба. За да се постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: От 27.02.2020г. ищцата е заемала при ответника длъжността “мениджър управление проекти“ в отдел „Пазарни проучвания“, управление „Стратегическо развитие“. На 31.08.2021г., когато ищцата е подписала декларация по чл. 333 КТ, са й връчени при отказ предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед за прекратяването му, поради съкращаване в щата. По отделените в решението като спорни пред въззивната инстанция въпроси – налице ли е реално съкращаване в щата; взето ли е от надлежния орган и по надлежния ред решението за промяна на щатното разписание; длъжен ли и бил работодателят да извърши подбор и ползвала ли е ищцата от закрилата по чл. 333 КТ - въззивният съд е обосновал следните изводи: Решението за съкращаване на щата при ответника е взето след докладна записка от 23.08.2021г. на изпълнителния директор, от Управителния съвет на банката, на проведено на 24.08.2021г. заседание ( протокол № 65/24.08.2021г.) и е одобрено от Надзорния съвет на заседание от 25.08.2021г. ( протокол №31/25.08.2021г.). УС е компетентният орган за вземане на това решение, а протоколът, който го отразява, е подписан от председателя и членовете на управителния съвет. Следователно решението е взето от компетентния орган и по установения ред. Ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333 КТ, тъй като към 31.08.2021г., когато й е връчено предизвестието и уволнителната заповед, не е била започнала ползването на разрешения й с издадения на 01.09.2021г. болничен лист отпуск по болест. Съкращаването на щата е реално, доколкото от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че цялото управление „Стратегическо развитие“ е закрито; щатните бройки, закрити с решението на УС от 24.08.2021г. не съществуват в новото щатно разписание, а трудовата функция на длъжността на ищцата не е запазена. Работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по чл. 329 КТ, тъй като и двете щатни бройки за длъжността на ищцата са закрити, а останалите ( запазените с новото щатно разписание) не са сходни на нейната длъжност. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства, като подложи последните на самостоятелна преценка, е принципно обуславящ по всяко дело. Според константната практика на ВКС ( вкл. цитираната от жалбоподателя) въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Обжалваното решение не е съобразено с цитираните разрешения, доколкото не е обсъдено възражението на ищцата, че към датата на уволнението й работодателят не е бил взел решение за съкращаване на щата. Това оплакване е заявено още с исковата молба ( стр.2, пункт 2), а впоследствие – след като ответникът е представил писмени доказателства за взетото решение (докладната записка от 23.08.2021г, протокола от заседанието на УС № 65/24.08.2021г. и протокола от заседанието на НС ), е било своевременно детайлизирано със становище от 07.02.2022г. ( лист 230-232 ), докладвано в с.з. на 10.02.2022г., където е заявено, че тези документи, като частни такива, противопоставени на лице, което не ги е подписало, не доказват датата на взетите решения и са изготвени за нуждите на процеса. Първоинстанционният съд не е обсъдил това оплакване на ищцата, а то касае законосъобразността на извършеното уволнение. Нарочно оплакване за необоснованост в тази връзка е направено с въззивната жалба, където ищцата е повторила тезата си, че документите са изготвени за нуждите на процеса и е заявила, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил датата, на която са взети решенията. По този довод, релевантен за съществото на спора, въззивният съд не е формирал мотиви. Предвид изложеното, следва да се допусне касационен контрол по посочения правен въпрос, като по останалите питания в изложението съдът ще вземе отношение при разглеждане на жалбата по същество. Жалбоподателят не дължи държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.