Определение № 1409 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 746/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба на „Крипс 4“ ООД срещу определение № 421 от 13.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 254/2025г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение № 4733 от 06.12.2024г. по т.д. № 96/2024г. на Софийски градски съд. Производството пред Софийски градски съд е било образувано по искова молба вх. № 4402 от 15.01.2024г. на „Крипс 4“ ООД, кредитор на „Ника Билдинг 21“ ЕООД (в несъстоятелност). Предявен е бил иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за установяване недължимостта на прието в производството по несъстоятелност вземане на Ю. Б. Д. за сумата от 250 698. 80 лева, представляваща неустойка за забава по договор за паричен заем от 06.11.2021г. В хода на делото, на 04.10.2024г., между „Крипс 4“ ООД, Ю. Б. Д. и медиатор е било подписано споразумение за медиация, а на 01.11.2024г. между кредиторите е било сключено споразумение, съгласно което те са се съгласили да обединят усилията си за намиране на потенциален купувач на имотите на „Ника Билдинг 21“ ЕООД, включени в масата на несъстоятелността, при което съдебното производство да бъде прекратено с оттегляне на иска, а сторените разноски останат за всяка от страните. В резултат на споразумението на 05.11.2024г. „Крипс 4“ ООД е оттеглило водения по делото иск. С определение № 4365 от 12.11.2024г. на Софийски градски съд производството е било прекратено. Присъдена е била държавна такса по чл. 694, ал. 7 от ГПК от 2 506. 99 лева, платима от ищеца. С молба от 02.12.2024г. „Крипс 4“ ООД е поискало държавната такса да бъде намалена със 75 на сто на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК, тъй като производството е прекратено поради оттегляне на иска в резултат на споразумение в процедура по медиация. Молбата е била отхвърлена с определение № 4733 от 06.12.2024г., което е било обжалвано от „Крипс 4“ ООД с частна жалба. Жалбата на дружеството е била оставена без уважение съгласно обжалваното определение № 421 от 13.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 254/2025г. на Апелативен съд – София. Въззивният съд е приел, че според формулировката на чл. 78, ал. 9 от ГПК 75 на сто от държавната такса се връща, респективно се дължи само 25 на сто от нея, когато производството е прекратено поради оттегляне в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация по чл. 140а и чл. 140б от ГПК, а не каквото и да е производство по медиация. Към датата на сключване на споразумението за медиация Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 11 от 01.07.20204г., с което текстовете на чл. 140а и чл. 140б от ГПК са обявени за противоконституционни. Така в закона не съществува такова основание за освобождаване от държавна такса. Според касатора „Крипс 4“ ООД изводите на въззивния съд в определението му са неправилни. Макар с решението на Конституционния съд да са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 140а и чл. 140б от ГПК, разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2023г.) е в сила към момента на подаване на молбата по чл. 248 от ГПК, а и към настоящия момент. Същата представлява действащо право, което предвижда възможност при оттегляне на иска поради проведено производство по медиация 75 на сто от внесената държавна такса да се върне на ищеца, на която възможност дружеството се позовава. В случая, доколкото съгласно чл. 694, ал. 7, изр. 2 от ТЗ държавната такса по предявения установителен иск не се внася предварително като условие за редовността на исковата молба, то следва ищецът да бъде осъден да заплати само 25 на сто от дължимата държавна такса, а именно 626. 74 лева. В духа на закона е разноските да бъдат намалени. Не е налице и произнасяне по съществото на спора, което да обоснове събиране на държавна такса от ищеца в пълен размер. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значим по делото въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поставеният въпрос е: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 78, ал. 9, изр. 1 от ГПК при оттегляне или отказ от иска вследствие на постигнато между страните споразумение, в това число и такова, постигнато в хода на извънсъдебно проведена процедура по медиация?“. Според касатора обжалваното определение е и очевидно неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК съдът намира следното: Поставеният от касатора въпрос относно връщането на 75 на сто от държавната такса, когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска, резултат на сключено споразумение извън процедура по медиация по чл. 140а от ГПК и чл. 140б от ГПК, отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че такова намаляване на таксата е предвидено единствено за случаите на медиация по висящи съдебни дела, така както тя е била уредена с разпоредбите на чл. 140а и чл. 140б от ГПК относно медиацията (ДВ, бр. 11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г.), обявени за противоконституционни с Решение № 11 от 01.07.2024г. по к.д. № 11/2024г. (обн. ДВ, бр. 57 от 05.07.2024г.). Поради това е счетена за дължима пълната предвидена в разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ държавна такса, независимо, че оттеглянето на иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ГПК е било резултат от споразумение в процедура по извънсъдебна медиация. Налице е и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът е от значение за развитие на правото при липсата на практика на ВКС в такава хипотеза. По поставения въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Със Закона за медиацията (обн. ДВ, бр. 110 от 17.12.2004г.) първоначално медиацията е уредена като доброволен алтернативен способ за извънсъдебно разрешаване на правни спорове чрез трето неутрално лице (чл. 2 от ЗМ). Процедурата е основана на общо съгласие на страните да участват в нея. С приетите през 2023г. изменения в ЗМ и ГПК (ДВ, бр. 11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г.) е въведена задължителна първа среща в процедура по медиация по висящи съдебни дела (т.нар. „задължителна съдебна медиация“) и конкретни правила за случаите, обхванати от нея (чл. 140а от ГПК и чл. 140б от ГПК). Част от специфичната уредба на медиацията по висящите съдебни дела е и промяната на разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2023г.). Установеното дотогава с разпоредбата връщане на половината от внесената държавна такса при приключване на делото със спогодба по чл. 234 от ГПК, която има значението на влязло в сила съдебно решение и поради това обосновава прекратяване на производството, е допълнено. Предвидено е връщане на още по-висок размер от таксата (75 на сто) при съдебна спогодба, която е резултат на сключено споразумение в процедура по медиация по чл. 140а от ГПК и чл. 140б от ГПК, но и при прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска в резултат на такова споразумение. Връщането на 75 на сто от държавната такса е икономически стимул, изцяло свързан с процедурата по медиация по висящи съдебни дела, когато медиацията е била разпоредена от съда (чл. 140а от ГПК и чл. 140б от ГПК) и е приключила със споразумение като заключителен акт в процедурата. Това следва както от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК, така и от нейния логически смисъл. Както се посочи, разпоредбата е допълнена при въвеждането на задължителна съдебна медиация и няма основание за разширителното й тълкуване или за прилагането й по аналогия и към други случаи. Този извод може да бъде изведен и от мотивите към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Според тях в закона е възприет принципът, че процедурата по съдебна медиация е приключена успешно, когато страните са постигнали медиационно споразумение, независимо дали са направили искане за одобряването му като съдебна спогодба по реда на чл. 234 от ГПК или са десезирали съда с произнасяне по същество на спора чрез оттегляне или отказ от иска, обосновано с наличието на такова споразумение. Обявяването на разпоредбите на чл. 140а от ГПК и чл. 140б от ГПК за противоконституционни с решението от 01.07.2024г. по к.д. № 11/2024г. на Конституционния съд, неоспорването пред този съд на допълнената разпоредба на чл. 78, ал. 9 от ГПК и липсата на законодателното й изменение след това не са обстоятелства, налагащи различно от даденото тълкуване. При изложеното отговорът на поставения от касатора въпрос е, че разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК, предвиждаща връщане на 75 на сто от внесената държавна такса, не е приложима при оттегляне или отказ от иска вследствие на постигнато споразумение в хода на процедура, извън уредената в чл. 140а от ГПК и чл. 140б от ГПК медиация по висящи съдебни дела. Проведената извънсъдебна медиация и приключването й със заключителен акт (споразумение) не са обстоятелства, водещи до промяна на размера на държавната такса, освен в хипотезата на сключена в резултат на споразумението съдебна спогодба по чл. 234 от ГПК, когато се връща половината от таксата. Друг отговор на въпроса не може да бъде изведен и от разпоредбите на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Макар да касае случаите на презгранични спорове (международни случаи на медиация), някои от хармонизационните разпоредби могат да бъдат прилагани доброволно от държавите – членки и към вътрешните случаи на медиация, в какъвто смисъл са и част от приетите разпоредби на ЗМ. Директивата насърчава използването на медиацията като част от гаранциите за по-добър достъп до правосъдие, но не съдържа правна рамка, обвързваща държавите членки относно дължимите при такава процедура държавни такси по висящи съдебни дела – задължително тяхно намаляване като икономическо предимство (стимул). Съгласно националното право държавните такси в исковото производство по граждански и търговски дела са установени със закон (чл. 4 „а“ от ЗДТ, вр. чл. 60, ал. 1 от Конституцията), което е и за случаите на заплащането им в намален размер. Преценка на съда относно дължимия размер на таксите, извън установеното в закона, е изключена. По делото въззивният съд е стигнал до сходни правни изводи и постановеното от него определение е правилно. На ищеца не е дължимо връщането на 75 на сто от дължимата държавна такса (намален размер на таксата в хипотезата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ). Същевременно постигнатото в процедурата по извънсъдебна медиация споразумение между кредиторите на „Ника Билдинг 21“ ЕООД (в несъстоятелност) – ищец и ответник в производството по иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, не е било представено пред съда за одобрение като съдебна спогодба, за да бъде намалена таксата с 50 на сто. Кредиторите, страни по споразумението, директно са го изпълнили, без да търсят закрепването му като съдебна спогодба и делото е било прекратено с оттеглянето на иска от касатора - ищец. В съдебна спогодба по чл. 234 от ГПК би участвал несъстоятелният длъжник (като ответник в производството) и такава спогодба би била одобрена при положително мнение на синдика, също страна по делото. Изискването, за да бъде върната половината от таксата, да бъде постигната съдебна спогодба по чл. 234 от ГПК, е изрично установено в практиката на ВКС (мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 217 от 20.01.2025г. по гр.д. № 88/2025г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.). Неоснователен е доводът на касатора, че не е било налице произнасяне по съществото на спора от страна на съда, което да обоснове събиране на държавна такса в пълен размер. Услугата, давана от съда при молба за защита на лични и имуществени права (предявяване на иск с редовна искова молба), е разглеждането и решаването на такава молба - постановяване на акт на правораздаване (съдебно решение), а ако не са налице предпоставките делото да бъде разгледано и решено по същество – на определение. Функцията на държавната такса по чл. 4, б.“а“ от ЗДТ в тези случаи е заплащане на разходите (материално-технически и административни) по предоставяне на услугата, с оглед защитавания интерес (чл. 2, ал. 2 от ЗДТ), но без да се търси пълен еквивалент между дадената услуга и заплатената такса. С оглед изводите на настоящия касационен съдебен състав обжалваното определение на Апелативен съд - София следва да бъде потвърдено. Воден от горното съдът