Определение № 108 от 16.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 329/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. Т. против определение № 274/02.11.2021 г. по т.д.№ 803/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261368/13.08.2021 г. по т.д.№ 224/2021 г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото определение е върната, поради недопустимост на предявения иск, исковата молба подадена от жалбоподателя – ищец против ЗАД „ Булстрад В. Иншуърънс Г. „ АД, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни увреждания, в причинна връзка с ПТП от 12.11.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите автомобил, поради непредявена предходно на завеждането на иска претенция пред застрахователя, на основание чл.498 ал.3 КЗ. Страната твърди, че изводът на съда за непредявена предварително претенция пред застрахователя, е неверен, тъй като такава е заявена, видно от съдържанието на изпратено от последния до ищеца писмо изх.№ 38/13.01.2021 г.. Счита, че в евентуалност, заявяването е направено с връчването на препис от исковата молба, но този му довод изобщо не е бил обсъден от съда. Позовава се на обстоятелството, че видно от отговора на исковата молба ответникът оспорва дължимостта на застрахователно обезщетение, както и че в нарушение на чл.235 ал.3 ГПК съдът не е съобразил изтеклия междувременно, в хода на съдебното производство, тримесечен срок за произнасянето му по претенцията на ищеца. Ответната страна – ЗАД „ Булстрад В. Иншуърънс Г.„ – не е взела становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: С отговора на исковата молба ответникът – застраховател е противопоставил изрично възражение за недопустимост на иска, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, поради непредявена пред него, предварително спрямо завеждането на иска, претенция за обезщетяване на вреди, съгласно чл. 498 ал. 3 КЗ. Ищецът твърди, че такава е била предявена, позовавайки се на съдържанието на писмо на ответника изх.№ 38/13.01.2021 г. / стр. 109 по номерацията на първоинстанционното дело/. Същото е изготвено в отговор на претенция вх.№ 3824/20.10.2020г.. На стр.100 по номерацията на първоинстанционното дело се намира молба, адресирана до ответното дружество и заведена под идентичен номер на преписка, с идентична дата, изходяща от физически лица, между които и ищеца - Г. Т.. Със същата е претендирано заплащане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на лицето М. Г. / брат на ищеца /, настъпила при процесното ПТП, по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по ЗЗ „ ГО „ на автомобилистите, лек автомобил. Обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни увреди от същото ПТП с молбата е претендирал единствено И. Г., не и ищеца. С определение от 13.08.2021 г. първоинстанционният съд, съобразявайки горните обстоятелства, е върнал исковата молба, като е приел, че не е изпълнена процедурата по чл. 498 ал.3 КЗ, съставляваща абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Въззивният съд е потвърдил определението по идентични съображения, приемайки че предварителната репарационна процедура по чл. 498 КЗ съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Съдът изрично е коментирал факта на изтекъл в хода на производството и до постановяването на определението за връщане на исковата молба тримесечен срок по чл.496 ал.1 КЗ, считайки го ирелевантно, след като не е налице втората от кумулативно необходимите предпоставки, на практика определяща и за фиксиране началния момент на изтичането на срока - надлежно прведявена пред застрахователя ,сключил ЗЗ „ ГО „ на автомобилистите претенция, по реда на чл.380 КЗ. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с приетото в ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решението по т.д.№ 1212/2017 г. на І т.о. и определение по ч.т.д.№ 1027/2018г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ За задължението на въззивния съд при проверка допустимостта на иска по реда на чл.130 ГПК да се съобрази и приложи разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК - обосноваван в идентична хипотеза с определенията по ч.т.д.№ 1614/2018 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1027/2018 г. на І т.о. и определение по ч.т.д.№ 805/2019 г. на І т.о. на ВКС; 3/ Може ли да се приеме, че исковата молба представлява писмена претенция до застрахователя – ответник и с получаването й същият следва да се счита уведомен за застрахователното събитие ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване,а вторият – допълнителния такъв. Съдът не е отрекъл приложимостта на чл. 235 ал. 3 ГПК при изтичането на срок, от значение за допустимостта на иск, в хода на съдебното производство по същия, но е счел, че в настоящият случай срокът изобщо не е започнал да тече, предвид липсата на предявена пред застрахователя писмена претенция за обезщетяване на ищеца Г. Т., за лично търпими от същия болки и страдания, в причинност с телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП / правилно съобразено, че е претенция извън обхвата на предявената и регистрирана от застрахователя с вх.№ 3824/20.20.2020 г., вкл. от името на ищеца, но за търпими неимуществени вреди от смъртта на негов брак, загинал при същото ПТП /. Изводът, че не е започнал да тече срока по чл. 496 ал. 1 КЗ имплицитно включва и извод на съда, че исковата молба не може да се приеме като заместваща изискуемата писмена претенция по реда на чл. 380 ал.1 КЗ, със съответните й реквизити и ведно с дължимите към същата приложения. Следователно, не е налице непроизнасяне по въведен с частната жалба срещу първоинстанционното определение изричен довод в посочения смисъл – че исковата молба следва да бъде зачетена, като изпълнила условията на чл. 380 ал.1 КЗ / първи въпрос /, нито даден на втория процесуалноправен въпрос отговор в разрив с посочената съдебна практика на състави на ВКС, в обосноваване на допълнителния селективен критерий. Във всеки от разгледаните случаи предявяването на исковата молба срещу застрахователя е била предшествана от предявена пред същия писмена претенция по реда на чл. 380 ал. 1 КЗ. Третият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондира с решаващ извод на въззивния съд, в смисъл, че исковата молба, подадена при неспазена задължителна процесуална предпоставка от вида на абсолютните, каквато съдът визира в процедурата по чл. 380 КЗ, не може да замести последната. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Този селективен критерий предпоставя обосноваване на нужда от тълкуване на неясна, противоречива или непълна правна норма, провокирала противоречива съдебна практика, съответно посочена, или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна такава, но неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Исканото тълкуване претендира за абсолютно игнориране значението на процедурата по чл.498 вр. с чл.380 КЗ, при вече формирана непротиворечива съдебна практика, че същата съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.432 ал.1 КЗ / така опр. по ч.т.д. № 972/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, препращащо и към други определения на ВКС /. Друг е въпроса за евентуалното значение на изрично заявено становище на застрахователя, в смисъла на чл.498 ал.3 пр. второ КЗ, в който случай и не е необходимо изтичането на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, когато определението за връщане на исковата молба не е постановено веднага след предявяването й, без доказателства за спазена процедура по чл.498 вр. с чл.380 КЗ / в този смисъл опр. по ч.т.д.№ 1947/2021 г. на настоящия състав /. Такъв въпрос, обаче, страната не е формулирала. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение