Определение № 1610 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1929 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 4714/2023 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение № 20073317 от 05.01.2023 г. по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд, с което в производство по чл.247 ГПК /погрешно въззивният съд е посочил чл.192, ал.2 ГПК /отм./ е отхвърлено искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 21.01.1959 г. по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд, засягаща актуалния статут на допуснатия до делба имот към момента на завеждане на делото.

Въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд е образувано по предявен иск за делба на недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба като къща от три стаи, мазета и двор от около 360 кв. м., съставляващ парцел * от кв. 88 на[жк], при съседи: [улица], В. И. Д., К. Ц. П. и Б. Б.. По идентичен начин имотът е описан в приложения към исковата молба препис – извлечение от нотариален акт № 140, т. 4, д. № 1309/1925 година. С решението от 21.01.1959 г. по това дело съдът е допуснал извършването на делба между наследниците на Й. М. З. върху наследствено покрито недвижимо имущество, представляващо дворно място от около 360 кв. м., съставляващо парцел * от квартал 88 по плана на[жк]– С., с къща в него от три стаи и мазета, при съседи: [улица], В. И. Д., К. Ц. П. и Б. Б.. С оглед реалното извършване на делбата на 05.08.1959 г. е депозирано заключение по допусната СТЕ, в което вещото лице е описало имота като парцел *** от кв. 88 по плана на С.-Н. и е направил извод, че същият е неподеляем.

Прието е, че за да е налице очевидна фактическа грешка, следва да се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В разглеждания случай не се констатира наличие на подобно несъответствие – искът за делба е предявен за имот, индивидуализиран като парцел * от кв. 88, като това описание се съдържа и в експертното заключение, прието по делото и в този смисъл е и постановеното по делото съдебно решение. Волята на съда е за допускане на делба на описания парцел * и по този начин същата е обективирана както в мотивите, така и в диспозитива на решението. В случая не е налице погрешна индивидуализация на делбения имот в решението. Съгласно цитираната и от страните съдебна практика, в решението по допускане на делбата делбеното имущество следва да бъде описано според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. В настоящия случай това изискване е спазено – имотът е индивидуализиран с местоположение, площ и страни, както и с актуалната му номерация според действащия към 1959 г. кадастрален план, одобрен през 1949 г. – парцел * (*), посочен по този начин и в приложената към молбата за поправка на очевидна фактическа грешка комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземления имот с настоящ идентификатор по кадастрална карта * (очертан с оранжеви линии и с посочен оранжев номер 4 в комбинираната скица, като е отразено, че по графични данни площта на ПИ с пл. № * по стария кадастрален план е 354 кв. м.). Обстоятелството, че номерацията на имота по действащия към онзи момент регулационен план е била различна, не води до извод за наличие на очевидна фактическа грешка в решението по допускане на делба – по изложените по-горе мотиви не е налице несъответствие между обективираната в мотивите и отразена в диспозитива на решението воля на съда, а имотът е индивидуализиран в достатъчна степен по трайни белези, посредством които да бъде отграничен от други недвижими имоти в района.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. М. Д., Л. М. Й., И. В. М., Б. В. М., А. И. В., И. А. В., А. А. В., В. П. К., И. П. М. и Г. П. М..

С определение № 5708/09.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.226, ал.2, изр.2 ГПК замяна на касаторите И. М. Д., Л. М. Й., И. В. М., Б. В. М., А. И. В., И. А. В., А. А. В., В. П. К., И. П. М. и на ответниците Е. П. С., Н. С. Г., Д. С. М., Р. И. В., Б. Г. Р., Р. Г. С., М. А. В., Г. А. Т., Б. А. П., Я. Г. П., К. Г. Ч., Р. Й. Т., Г. Б. Т., Н. Г. Д., К. Г. И., Е. Д. М., Г. Д. Г., З. М. Т., Й. Ю. Т., М. Ю. Т., И. Й. Т., Р. Й. И., В. И. Д., З. И. С., Е. В. П. и И. П. С. от приобретателя на спорното право „Елис-К“ ООД. Страни в производстово по чл.247 ГПК са станали „Елис-К“ ООД – касатор и Г. П. М. и Л. Г. М. – ответници.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно и незаконосъобразно. Сочи се практика на ВКС, според която съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид.

Сочи се, че делбеният имот е бил описан в нотариален акт № 140, том IV, дело № 1309/1925 г. като парцел * от кв. 88 по местния регулационен план от нивата на И. Г.. От практиката на Върховния съд се установявало, че към 20-те години на миналия век имотите, предмет на разпоредителни сделки, са били описвани съгласно местен регулационен план, който се изготвял само за нуждите на конкретната сделка. Голяма част от сделките били за недвижими имоти, които са били отделяни от нивата на продавача. Приложената по делото скица потвърждавала този факт. От нея се установявало, че към момента на съставяне на нотариалния акт този имот съставлявал парцел * от кв.88 от регулационен план, одобрен със заповед № 1354/1922 г., а не както е посочено парцел ***.

С решението от 21.01.1959 г. по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд било допусната делба на парцел * от кв. 88 на кв. Н.-С., при съседи: [улица], В. И. Д., К. Ц. П. и Б. Б.. От приложената комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ с идентификатор * било видно, че към момента на съдебното производство по това дело имотът е съставлявал парцел *** от кв. 88, съгласно регулационен план, одобрен със заповед № 1687/1949 г. Неправилен бил изводът на съда, че в решението по допускане на делбата не била допусната очевидна фактическа грешка. Ако грешката не бъде поправена в производството по чл.192, ал.2 ГПК /отм./, то допуснатият до делба имот ще бъде с грешна номерация, което ще постави съделителите в много неблагоприятно положение след извършване на делбата, ако имотът бъде възложен на някой от тях с грешен номер. Щяла да се създаде пречка за вписване на решението в Служба по вписванията, както и с последващо разпореждане с имота. Не било без значение и обстоятелството, че искането за поправка на очевидната фактическа грешка било поддържано както от молителите, така и от ответниците по молбата.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Как следва да бъде индивидуализиран един имот, предмет на делбено производство;

2. Следва ли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение при допусната техническа грешка от страните, върху която се основава решението на съда, относно номерацията на имота, предмет на делото;

3. Следва ли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение при допусната техническа грешка от страна на вещото лице, върху която се основава решението на съда, относно номерацията на имота, предмет на делото;

4. Следва ли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение при констатиране на неправилна номерация на имота, предмет на делбено производство, при положение, че действащият към онзи момент регулационен план е предвиждал, че тази номерация се отнася за друг имот, а не за процесния. В този случай може ли процесният имот да се индивидуализира чрез други белези;

5. Следва ли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение в случай, че и двете страни по делото желаят едни и същи правни последици, т.е. желаят да се допусне поисканата от тях поправка на очевидна фактическа грешка в решението.

Първоначалните ответници Е. П. С., Н. С. Г., Д. С. М., Р. И. В., Б. Г. Р., Р. Г. С., М. А. В., Г. А. Т., Б. А. П., Я. Г. П., К. Г. Ч., Р. Й. Т., Г. Б. Т., Н. Г. Д., К. Г. И., Е. Д. М., Г. Д. Г., З. М. Т., Й. Ю. Т., М. Ю. Т., И. Й. Т., Р. Й. И., В. И. Д., З. И. С., Е. В. П. и И. П. С. считат, че жалбата следва да се допусне до разглеждане от ВКС и че тя е основателна.

Ответниците Г. П. М. и Л. Г. М. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение по иск за делба на недвижим имот, което попада в обхвата на касационния контрол – арг. от чл.247, ал.4 ГПК и чл.280, ал.3 ГПК.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос № 2, който съставът на ВКС уточнява съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Следва ли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение при допусната грешка относно номера на имота, предмет на делото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,