Определение № 275 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 295/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. Е. Н. срещу въззивно решение № 5883 от 01.08.2019 г. по възз. гр. д. № 16385 /2018 г. на Софийски градски съд, възз. ІІ - ри брачен състав, с което е отменено решение № 454356 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 48092 /2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 89 –ти състав и вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният от О. Е. Н. срещу О. В. Н. иск с правно основание чл.23,ал.1 от СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик на придобития през време на брака на страните поземлен имот № ...., находящ се в [населено място], 20 микрорайон, с площ от 762 кв.м. съгласно нотариален акт № ...., том ...., рег. № 11194, дело № ..... от 29.11.2005 г. на нотариус В. П., индивидуализиран в решението, вследствие на пълна трансформация на лични средства на ищцата в размер на 20 000 лева, дарени от майка й. Ответникът по жалбата О. В. Н. твърди в отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по установителен иск за признаване на право на собственост върху недвижим имот, за който чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.) не предвижда ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Уважаването на иск с правно основание чл.23 СК предполага ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване в процеса следните предпоставки: 1) придобивната стойност на спорната вещ, 2) размерът на вложените средства, които имат извънбрачен (личен) произход и са еквивалентни на придобивната стойност на придобитата вещ (изцяло или отчасти) и 3) влагането на тези средства при придобиването на вещта. Изводът на съда, че произходът на вложените средства е личен (извънбрачен) не може да почива на предположения. При наличие на обосновано съмнение относно осъществяването на юридически факт, от който ищецът черпи права, искът подлежи на отхвърляне. Не е спорно между страните, че са във фактическа раздяла от 2008 г. Процесният апартамент е придобит на 29.11.2005 г. чрез покупко-продажба на името на ищцата О. Н., която е била представлявана от ответника О. Н., тогава неин съпруг, за сумата 18 973.80 лева, колкото е била данъчната му оценка. С писмен договор за дарение от 26.11.2005 г. майката на ищцата К. К. и е дарила 20 000 лева за закупуване на недвижим имот в [населено място]. Събраните по искане на ищцата гласни доказателствени средства чрез разпит на нейния брат К. Ш. не доказват пряко и безспорно наличието на последната предпоставка, изискуема за уважаване на така предявения установителен иск, а именно че дарените от К. К. на О. Н. 20 000 лева на дата 26.11.2005 г. са вложени от О. Н. точно в покупката на този имот, поради липса на лични възприятия у свидетеля Ш., който е заявил, че не е присъствал при изповядването на самата сделка и е видял единствено предаването на дарените пари от майка му на сестра му. Показанията на другия свидетел К. Т. въззивният съд не обсъжда, тъй като от тях не се установяват релевантни за спора факти, а изложените впечатления са колебливи и не са от лични възприятия. Други относими доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения не са ангажирани по делото. В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основания за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и чл.280,ал.2, предложение трето ГПК и извежда следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: · При преценка за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност (с.и.о.) или като лично имущество, имат ли отношение доказателствата относно произхода на вложените парични средства, а в случай на установяване на извънбрачни такива от значение ли е да се установи дали техният паричен еквивалент съответства на стойността на придобитото по време на брака имущество? По този въпрос жалбоподателят твърди, че е налице противоречие с решение № 62 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 1840 /2017 г. на ВКС, І г.о. и с решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 6452 /2013г. на ВКС, ІV г.о. Въпросът е обуславящ, но въззивният съд не го е разрешил в противоречие, а в съответствие с първото посоченото решение по гр.д. № 1840 /2017 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиването на правото на собственост средства в тяхната съвкупност; ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ, единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение. Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е обсъдил доводите на страните и релевантните за уважаването на иска по чл.23 СК факти, но не е установил никакви доказателства за това, че за придобиване на собствеността са вложени лични средства на ищцата (не е установил никакви доказателства за произхода на средствата, с които е платена цената по договора за покупко-продажба) и е приел, че изводът за влагане на лични средства не може да се основава на предположения. Въззивният съд не е разрешил въпроса в противоречие и с посоченото решение по гр.д. № 6452 /2013г. на ВКС, ІV г.о., с което съдът в отговор на правен въпрос е приел, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл.23,ал.1 и 2 СК (чл.21,л.1 и 2 СК отм.), а по същество след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че продажната цена е платена с получен жилищен и ипотечен кредит и че тази сума не съставлява лично имущество, тъй като задължението за връщане е солидарно за двамата съпрузи, поради което презумпцията за съвместен принос не е оборена. В обжалваното въззивно решение въззивният съд също е приел, че трансформация на лично имущество може да се установява, но че не е доказана, тъй като не е доказано какъв е произходът на средствата, с които е платена продажната цена. · След като по делото се установява, че паричните средства са дадени от родител на единия съпруг и имотът е придобит на името само на този съпруг, чия е доказателствената тежест да се установи дарственото намерение и на другия съпруг, респективно за семейството? Въпросът не е обуславящ, тъй като както беше посочено във връзка с отговора на предишния въпрос, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано, че продажната цена е платена с дарени средства (не е доказано какъв е произходът на средствата, с които е платена продажната цена). Въпросът щеше да е обуславящ и въззивният съд щеше да е длъжен да го разгледа, ако беше приел за доказано, че продажната цена е платена (изцяло или отчасти) с дарени средства и ако ответникът беше възразил, че дарението е извършено в полза на двамата съпрузи, а не единствено в полза на ищцата. Ответникът не е въвеждал такова твърдение като предмет на спора. С отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че продажната цена е заплатена с техни спестявания, без да са вземали заеми от трети лица или роднини (лист 18-19 по гр. д. № 48092 /2017 г. на СРС). С ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т.д. № 5 /2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че придобитото през време на брака, независимо на чие име е придобито е с характера на вложените в придобиването средства. Всеки съпруг има възможност да предяви иска, като установи чрез пълно и главно доказване личния характер на вложените в придобиването средства. Главното доказване има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствена тежест, а пълното цели да създаде сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Поради липса на извършено пълно и главно доказване от ищцата, съдът е приел, че искът не е доказан. · Жалбоподателят твърди и че въззивното решение следва да бъде допуснато поради очевидна неправилност поради неговата явна необоснованост на основание чл.280,ал.2, предложение трето ГПК. Като аргументи сочи обстоятелствата, че ответникът е действал като пълномощник на ищцата и че в нотариалния акт за покупко-продажба е отразено, че продавачите са получили продажната цена от купувача, от които твърди, че следват изводите, че купувач е единствено ищцата, тъй като ответникът, който е подписал договора и е можел да действа като купувач без да бъде упълномощаван, не го е направил, а е действал само като неин пълномощник и че цената е заплатена със средства на ищцата. Настоящият състав приема, че за да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана при запознаване с мотивите на решението. При запознаване със съдебното решение (с неговите мотиви) настоящият състав не установи то да е очевидно (явно) необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от съда доказателства), нито да е постановено в явно нарушение на визираните разпоредби на материалния и процесуалния закон. Настоящият състав приема, че придобиването на процесния имот в съпружеската имуществена общност на страните по делото следва от извода, че той е придобит на името на единия от съпрузите чрез възмездна правна сделка по време на брака между двамата съпрузи (по силата на разпоредбата на чл.19,ал.1 СК от 1985 г. (отм.), която се прилага по отношение на извършената през 2005 г. придобивна сделка), доколкото оборимата презумпция за съвместен принос не е оборена по делото, като обстоятелството, че като купувач е участвала само съпругата, обстоятелството, че тя е представлявана от нейния съпруг и обстоятелството, че само един от съпрузите е платил цената, нямат значение за извода за придобиването на имота в с.и.о., тъй като не са предвидени в разпоредбата на чл.19,ал.1 или в друга разпоредба на СК от 1985 г. (отм.) като факти, които изключват придобиването на имота в с.и.о. Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на разноски и не е доказал да е направил такива. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът