Определение № 50290 от 02.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2045/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Б. Д. касационна жалба на „Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД срещу решение № 163/19.05.2022г. по възз.т.д.№ 739/2021г. на АС - Варна, в частта, с която е отменено решение № 382/20.10.2021г. по т.д.№ 269/2020г. на ОС - Варна за отхвърляне на иска на Г. П. П. против „ЗАД „Армеец“АД за обезщетение за неимуществени вреди за размера от 80 000лв. и вместо него е постановено друго, с което е осъдено „ЗАД „Армеец“АД да заплати на Г. П. П. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане, от смъртта на сестра й Л. П. Н. в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2019г., причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго отхвърляне на иска.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните материалноправни въпроси, които касаторът поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС:

1.Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г.?

2. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл.493а, ал.4 КЗ с предявен иск по чл.432 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?

3.При предявен иск по чл.432 КЗ от лице по чл.493, ал.4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?

С подадения в срока по чл.287, ал.1 ГПК чрез адв.Ж. К. писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. П. П. оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е сезиран с въззивна жалба от ищцата Г. П. П. срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът й за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Л. в предявения размер от 200 000лв. Приел е за установено от показанията на св.Д. С., Д. Р. и А. Т., че починалата по-възрастна сестра на ищцата, е била толкова привързана към нея, че е напуснала работата, родителите и приятеля си и се е преместила от [населено място] в [населено място], за да бъде заедно с ищцата, която е учела там.Установил е, че връзката между двете сестри е останала много близка и след като те са създали свои семейства и деца, като те са разчитали и са се грижели една за друга, взаимно са се подпомагали, били са непрекъснато заедно и са разговаряли по телефона по няколко пъти на ден.Приел е за установено, че ищцата се е допитвала за всичко до сестра си, която е била за нея пример и опора и водеща фигура, изпитвала е към нея силна обич, привързаност и безпрекословно доверие, като близостта между двете сестри е била дори по-голяма от тази с родителите им, а след смъртта на сестра си ищцата се е почувствала съсипана, изгубена и сама, като че ли част от нея е умряла, скръбта й не я напускала, нормалният й живот бил изцяло преобърнат и тя не знаела как да го продължи.Въз основа на обясненията на вещите лица от състава на КСППЕ решаващият състав е установил, че сестрата на ищцата е имала ръководна роля и на моменти е замествала майката, ищцата й е подражавала и се е допитвала до нея за всичко, „двете са оприличени на близначки“, и след смъртта на сестра си ищцата е претърпяла тежка продължителна реакция на скръб с тежък депресивен епизод, отговарящ на критериите на диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“, а преживяната травма не е преработена и в момента.От обяснението на в.л. доц.Св.В. въззивният състав е приел, че ищцата е претърпяла продължителна, повече от 2 години, реакция на скръб, която постепенно преминава в етап на приемане на случващото се, като липсва клинична проява на посттравматично стресово разстройство.Счел е, че връзката между двете сестри е изключителна, като надхвърляща нормалните отношения на обич, привързаност и взаимопомощ при подобен вид родствена връзка, и ищцата е търпяла и продължава да търпи в резултат от смъртта на сестра си морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с тези на най-близкия кръг роднини – деца, родители и съпруг.Изведени са решаващи мотиви, че са покрити критериите на Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и ищцата е активно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си Л..

Поставените от касатора въпроси следва да бъдат обобщени и конкретизирани, с оглед правомощията по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл:

При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.?

Този въпрос е значим в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.Тъй като по него е налице и въведената допълнителна предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, чието приложно поле е основателно обосновано от касатора с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, по него следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне на таксата по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата, която е в размер на 1600лв.

Поради изложеното, съставът на I т.о.: