Определение № 236 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 292/2017 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №4259/22.12.2016г. по в.ч.гр.д.№5203/2016г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение №24243/18.10.2016г. по гр.д.№5046/16г. на Софийски градски съд, І - 6 състав, за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска – липса на правосубектност на ответника В. С. С.. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът при констатирана смърт на ответник физическо лице в рамките на исково производство, чийто предмет е субективно притезателно право, да предостави възможност на ищеца да се снабди с информация от компетентните органи за лицата, наследници на ответника?“ Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид, че един от въпросите, по които е образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, а именно въпросът „Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?“ /въпрос втори/, е обуславящ за изхода на настоящото производство, намира, че то следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд