Определение № 327 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, подадена чрез юрк. В. И., срещу въззивно решение № 39/11.06.2021 г. по в. гр. д. № 279/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 260049/26.01.2021 г. по гр. д. № 920/2020 г. на Районен съд – Хасково, с което е уважен предявеният от „Хеликс“ ООД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е признато за установено по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, че „Хеликс“ ООД не дължи сумата в размер на 6188,11 лв., представляваща корекция на сметка за минал период от 27.04.2019 г. до 26.07.2019 г. като допълнително начислена стойност на ел. енергия за клиентски номер [ЕГН], с ИТН 1606397 и електромер фабричен номер 03327870. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на разноски. В приложеното към жалбата изложение като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1.) „Следва ли крайният снабдител на електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента, извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, направени със ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.?“ – въпросът е поставен във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по него се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 115/2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 118/2017 г. по т.д. № 9612016 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение 0 115/2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.; 2.) „Следва ли дружествата, оправомощени с изменение на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., да извършват едностранна корекция на сметка за ел. енергия за минал период?“ – по въпроса се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната по жалбата страна „Хеликс“ ООД, чрез адв. Б. И., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване: решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С изменението на чл.113 ГПК / ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ е създадено ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От тази норма следва, че за тях е приложим предвиденият в чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв., когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр.100/2019г. Целта на законодателя е постигане на значително по-ефективна защита на потребителя, в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, и гарантиране ефективността на задължителната местна подсъдност по потребителски спорове по чл.113, ал.1 ГПК, въведена със ЗИД на ГПК /обн., ДВ бр.65 от 07.08.2018 г./ В случая съобразно предмета на материалноправния спор, делото е търговско, а съгласно чл.280, ал.3, пр.2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение е допустимо при цена на иска над 20 000 лв. Новото процесуално правило на чл.113 ГПК е неприложимо, тъй като спорът не е по повод договор с характер на потребителски. Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР№3 от 23.02.2022г. по т.д. №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, „преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – напр., § 1, т.20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл.113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4 §2, б.е, чл.12, 114 и 169 ДФЕС/ и чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите.“ Дружеството „Хеликс“ ООД няма качеството потребител по смисъла на ЗЗП и чл.113 ГПК. Спорът е търговски, а цената на иска – 6188,11лв., е под предвидения в закона праг от 20000лв. Само за пълнота на изложението следва да се посочи и следното: Последователна е съдебната практика, че когато исковата претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка - сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването, делото следва да се квалифицира като търговско, поради което преценката за допустимост на касационния контрол е с оглед законоустановения минимум от 20 000 лева. Този извод не се променя от обстоятелството, че делата, образувани по предявения иск, в това число и делото пред ВКС, са образувани като граждански, а не като търговски. Понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК е по-широко от „търговски спор” и спор за вземане, произтичащо от търговска сделка. Критерий за определяне на делото като търговско е неговият предмет, а не процесуалноправният ред, по който се разглежда делото, поради което, дали производството по предявения иск ще се развие по реда на особеното производство по търговски спорове или по общия исков ред, е ирелевантно за определяне на вида на делото по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Предвид изложеното касационната жалба се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата сторените и надлежно удостоверени в производството такива в размер 500лв. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,