Определение № 60388 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3993/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1503/9.06.21 по г.д.№.1095/21 на АС София е потвърдено определение №.265894/9.12.20 по г.д.№.9395/19 на СГС, І-15с. – с което молбата на касатора за изменение на постановено по делото определение за прекратяване в частта за разноските е оставена без разглеждане като недопустима. Постъпила е частна касационна жалба от „Юробанк България“АД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт АС София е приел, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционния акт на основание чл.272 ГПК, че се атакува определение, с което СГС е оставил без разглеждане искане за изменение на негово предходно определение за прекратяване на производството в частта за разноските – с която част на страната вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение предвид осъществената защита от юрисконсулт и направеното от същия искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение още в отговора на исковата молба – с твърдения, че впоследствие по делото е осъществена и адвокатска защита и за нея са направени разходи в размер на 6000лв. Отразил е и, че в случаите, в които, както в процесния, не е провеждано открито съдебно заседание, а делото е прекратено в закрито, моментът, към който страната следва да представи списък с разноски, за да не се преклудира правото й да иска изменение на прекратителното определение в частта за разноските, е молбата на страната за изменение на постановения съдебен акт, който приключва производството, в неговата част за разноските – тази молба се връчва на противната страна и съобразно становището й съдът се произнася по искането за изменение на разноските. Посочено е, че при това положение ако и доколкото частният жалбоподател е представил списък с разноски по чл.80 ГПК с молбата си по чл.248 ГПК за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, то тази молба би била допустима. В случая с молбата си за изменение на определението в частта за разноските страната е представила доказателства за плащане на процесния хонорар, но не и списък с разноски по чл.80 ГПК-поради което и молбата му е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК във връзка с въпроси: 1.“При прекратяване на дело в закрито заседание поради недопустимост на предявения иск, кой е крайният момент, в който могат да бъдат претендирани разноски от страна на ответник по делото?“; 2.“Предвидена ли е в чл.80 от ГПК специална форма на „списък с разноски“?; 3. „Допустимо ли е списък с разноски да е инкорпориран в представен по делото писмен документ, с който разноските са индивидуализирани по вид и размер?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Въпросите са неотносими и не кореспондират на обстоятелствата по делото. Касаторът първоначално е бил представляван от юрисконсулт, който с отговора на исковата молба е претендирал прекратяване на производството като недопустимо и съответно присъждане на юрисконсултско възнаграждение – и такова вече е било присъдено. Съгласно ясните разпоредби на ГПК /чл.78 ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК/ страната има право на разноски за един адвокат, а в полза на юридическите лица, ако са били защитавани от юрисконсулт - каквато е разглежданата хипотеза, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда при условията на чл.78 ал.8 ГПК – какъвто в случая е бил присъден и законът не допуска кумулиране на две възнаграждения. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предпоставките на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване също не са налице. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения и определения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК обн. в ДВ бр.86/17), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281 т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното решение, респективно определение, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ГПК. В случая атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,