Определение № 50299 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 443/2022 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса, [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. В. П. срещу решение № 349 от 27.10.2021г. по в. гр. дело № 479/2021г. на Окръжен съд Перник, 3 въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260457 от 15.04.2021г. по т. дело № 4144/2020г. на Районен съд Перник, Гражданско отделение, 11 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Р. А.“ АД, [населено място] сума в размер 19 172 лв., представляваща стойност на извършена, но незаплатена болнична медицинска помощ по клинични пътеки за м. май 2017г. и която надвишава утвърдената стойност по Приложение № 2 към договор № 140253/19.05.2017г. за съответния месец, сума в размер 5 836,81 лв., представляваща обезщетение за лихва в размер на законната лихва за забава за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2020г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сума в размер 1 100,35 лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по релевантен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Постигнатото между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителя на болнична помощ съгласие по договора за оказване на болнична медицинска помощ, сключен по реда на чл. 59 ЗЗО, относно реда и начина на заплащане на оказаната на здравноосигурените лица медицинска помощ противоречи ли на императивната правна уредба, гарантираща осигуряване на гражданите на Република България на достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване? Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „Р. А.“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, но същата е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване на въззивните съдебни актове, а именно не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела. Съгласно чл. 365, т. 1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването и към нововъзникнали обстоятелства. Съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС в зависимост от качеството на лицата по правоотношението, търговските сделки могат да бъдат едностранни или двустранни, като в чл. 287 ТЗ е предвидена приложимост на разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона. В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори /вкл. и по силата на препращащата норма на чл. 288 ТЗ/, които са част от гражданското право. Когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени от такъв договор, независимо за извършването на какъв вид дейност се е задължил изпълнителят, видът на делото следва да се определи в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. Видът на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационно обжалване. Обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивни решения е паричната оценка на предмета на съответното дело. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правният спор. Сключените договори по чл. 59 ЗЗО между НЗОК в качеството си на възложител, и болница, регистрирана като търговско дружество, в качеството си на изпълнител, по силата на които изпълнителят се е задължил да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, а възложителят се е задължил да заплаща дейностите съгласно тези пътеки и методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ, има характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. В посочения смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в определение № 166/14.04.2022г. по ч. т. дело № 886/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 50208/21.10.2022г. по т. дело № 1728/2022г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 36/26.01.2021г. по гр. дело № 2874/2020г. и др. Настоящото исково производство е образувано по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 59 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за парични вземания, произтичащи от сключен между страните по реда на ЗЗО договор № 140253/19.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, а именно: 19 172 лв. - стойност на извършена, но незаплатена болнична медицинска помощ по клинични пътеки за м. май 2017г., и 5 836,81 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2020г. Предмет на делото са вземания, произтичащи от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, сключена от ищеца Многопрофилна болница за активно лечение „Р. А.“ АД /ответник в касационното производство/ като регистриран търговец и в рамките на осъществяваната от същия търговска дейност /оказване на медицинска помощ/, което обуславя търговски характер на делото по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвид търговския характер на делото и с оглед цената на всеки един от предявените искове се налага извод за необжалваемост пред касационната инстанция на въззивното решение на Районен съд Перник – предмет на настоящата касационна жалба. Процесуалният ред, по който е разгледано делото – общият исков ред или производството по търговски спорове, е обусловен от определената съобразно цената на иска родова подсъдност на спора и няма отношение към преценката дали делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение