Определение № 50119 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2079/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Д. К. срещу решение № 46 от 18.05.2022г. по в.т.д.№ 41/2022г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено решението по т.д.№ 121/2021г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на иска по чл.439 ГПК, предявен на К. срещу „Банка ДСК“ЕАД за установяване недължимост на суми поради изтекла погасителна давност за вземанията по два изпълнителни листа: от 06.06.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3851/2011г. на РС Бургас за сумата 102 863.30 евро; и от 27.05.2011г., издаден по силата на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 3850/2011г. на РС Бургас за сумата 16 800 евро, и двете суми дължими въз основа на извлечение от счетоводните сметки на банката по договор да овърдрафт № 38 от 20.06.2008г. въз основа на които е образувано изпълнително дело № 770/2011г. на ЧСИ С. Н.. Касаторът се позовава на основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Посочва, че спорът се свежда до това дали погасителната давност за процесните вземания е изтекла в полза на ищцата. Въззивният съд застъпил становище, че по времето на висящия изпълнителен процес давността не тече, но дори да бъде счетено обратното, отново давността не е изтекла, тъй като е прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни действия. В обжалваното решение било прието и, че ако по време на спирането на изпълнителното дело, давността, както и срокът по чл.433,ал.1,т.8 ГПК са продължили да текат, то делото е следвало да бъде прекратено по силата на закона на 12.12.2014г., но и в този случай към датата на искането за възобновяването му - 16.02015г., давността не е изтекла и се е прекъснала от това искане, а впоследствие - многократно. Касаторът възразява срещу правилността на тези изводи, посочвайки, че с молба от 10.12.2012г. взискателят „Сосиете Женерал Експресбанк“АД е поискал спиране на изпълнението на основание чл.432, ал.1,т.2 ГПК по отношение на солидарните длъжници Д. и К. К.. С Постановление от 12.12.2012г. ЧСИ е постановил спиране на изпълнението и по отношение на К. и то по волята на взискателя, а не поради обективна невъзможност да бъдат извършвани изпълнителни действия срещу нея. С молба от 16.02.2015г. взискателят е поискал изпълнителните действия да продължат и тази молба е уважена на 17.03.2015г. Касаторът счита, че през периода на спирането на изпълнението 12.12.2012г.-16.02.2015г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което производството се е прекратило по отношение на К. по аргумент от т.10 на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК поради настъпила на 13.12.2014г. перемпция. Извършените след тази дата действия по изпълнението са били незаконосъобразни, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство: извършените преди настъпването на перемпцията са обезсилени с обратна сила поради факта на прекратяване на изпълнителното дело; прекратяването на изпълнителното производство има за последица заличаване на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети действия по принудителното изпълнение, причината за това е тяхната невалидност, която обосновава невъзможността да породят правни последици, в който смисъл са решенията по гр.д.№ 1812/15 и № 1385/12 на 4 г.о. на ВКС. Поддържа се, че дори да се приеме, че давност не тече по време на изпълнителното дело (до 26.05.2015г.), в настоящия случай давността изобщо не е спирала, тъй като прекратеното изпълнително дело като цяло не е породило последици в правния мир, т.е. давността за процесните вземания последно е валидно прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение и е изтекла в предходен момент, в който смисъл касаторът се позовава на решението по т.д.№ 781/15г. на 2 т.о. на ВКС. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване уважаване на предявения отрицателен установителен иск. В изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ Текли ли са давностния и перемтивен срок по изп.дело № 770/2011г. по описа на ЧСИ за вземането срещу длъжника К. за периода, през който е било спряно изпълнителното производство (от 12.12.2012г. до 16.02.2015г.), имайки предвид, че спирането е било по волята на взискателя - чл.432,ал.1,т.2 ГПК, а не поради обективна невъзможност да бъдат извършвани изпълнителни действия спрямо посочения длъжник? Твърди се, че отговаряйки положително на този въпрос Апелативен съд Б. се е произнесъл в противоречие с ТР №2/2015г. и в противоречие с решението по гр.д.№ 61273/16г. на 4 г.о. на ВКС. Посочва се, че дори да се приеме, че въззивният съд не е отговорил положително на въпроса, а е счел, че той е ирелевантен, това също е обусловило изхода на делото, тъй като в случая е от съществено значение за течението на давностния срок обстоятелството дали делото се е перемирало или не. 2/Ако се приеме, че изп.д. № 770/2011г. е било прекратено спрямо длъжника К. поради настъпила на 13.12.2014г. перемпция, предприетите преди тази дата изпълнителни действия, прекъснали ли са погасителната давност за процесните вземания, имайки предвид, че са били лишени от основание? Касаторът счита, че отговаряйки положително на този въпрос, отново изводите на съда са в противоречие с ТР №2/2015г., т.10 от мотивите, както и в противоречие с решението по гр.д.№ 1812/15г. на 4 г.о. на ВКС. 3/Ако се приеме, че изп.д. № 770/2011г. е било прекратено спрямо длъжника К. поради настъпила на 13.12.2014г. перемпция, предприетите преди тази дата изпълнителни действия, годни ли са били да прекъснат погасителната давност за процесните вземания, имайки предвид обезсилването им с обратна сила? Твърдението е, че даденият от въззивната инстанция положителен отговор на този въпрос е в противоречие с ТР №2/2015г., с решението по т.д.№ 781/15г. на 2 т.о. на ВКС и по гр.д.№ 1953/15г. на 4 г.о. на ВКС. При отсъствие на посочената към всеки от въпросите допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по съображения, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са съществени. По отношение на тях следва да бъде утвърдена константна съдебна практика, за да се избегнат бъдещи разнопосочни тълкувания от съдилищата. В писмен отговор ответникът „Банка ДСК”ЕАД - правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с въззивни жалби на ищците Д. К. и К. К., чиито искове са били отхвърлени, въззивната инстанция е приела, че фактите с правно значение са установени правилно от първоинстанционния съд и по тях страните не спорят: Ищците са бивши съпрузи. Ищецът К. К. в качеството му на ЕТ „Кридси-К. К.” е бил кредитополучател по договор за овърдрафт № 38 от 20.06.2008г. С договор за встъпване в дълг солидарно заедно с кредитополучателя - едноличния търговец, се задължили двамата ищци в лично качество. С процесните два изпълнителни листа, съответно от 06.06.2011г. и от 27.05.2011г. ищците са осъдени да заплатят на банката солидарно заедно с кредитополучателя посочените в тях суми. Въз основа на двата изпълнителни листа кредиторът инициирал образуването на изп. д. № 770/2011г. на ЧСИ С. Н.. Покани за доброволно изпълнение били връчени на длъжниците на 05.07.2011 г. Била предприета публична продан на недвижим имот, собствен на двамата ищци, който бил ипотекиран в полза на банката. На 14.09.2011г. бил извършен опис на имота. До м. декември 2012г. шест публични продажби на имота били обявени за нестанали поради липса на постъпили наддавателни предложения. По молба на длъжника било образувано т. д. № 286/2011г. на БОС, по което с решение от 02.02.2012г. е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Кридси-К. К.” С определение от 21.10.2011г. по същото дело съдът по несъстоятелността спрял изпълнителното производство върху имуществото на едноличния търговец. С постановление от 12.12.2012г. по молба на взискателя съдебният изпълнител спрял изпълнението и по отношение на длъжника К.. С решение № 291 от 16.08.2013 г. по т. д. № 286/2011 г. на БОС длъжникът е обявен в несъстоятелност, а на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ с решение № 350 от 04.12.2014г. производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. На 16.02.2015г. по молба на взискателя било възобновено производството по изп. д. № 770/2011г. С постановление от 10.08.2015 г. ЧСИ прекратил изпълнителното дело на осн. чл. 638, ал. 4 ТЗ по отношение на длъжника К., но по жалба на взискателя прекратяването е отменено от съда След възобновяването на производството продължили действията по изпълнение върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот като до м. декември 2017г. били насрочени общо 11 публични продажби, всички обявени за нестанали (провеждана е била публична продан за периода 22 април 2015г. - 22 май 2015г.; от м.май 2015г. до декември 2017г. са били насрочени още 10 публични продажби, а през януари 2018г. - единадесета). След това публични продажби са били насрочвани отново през 2018г. и 2019г. След отпадането на забраната по чл. 5, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, са били насрочени три публични продажби, като последната, от 01.02.2021г. до 01.03.2021г., е била успешна и по нея е бил определен купувач. При тези безспорни между страните факти с правно значение въззивната инстанция е мотивирала правния извод, че вземанията на банката против ищеца К. К. по двата изпълнителни листа са погасени на осн. чл. 739, ал. 2 ТЗ, в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 105 от 2016г. Решението за уважаване на иска на този ищец е влязло в сила като необжалвано от банката. По отношение на иска, предявен от К. въззивната инстанция е приела, че съгласно ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от всяко прекъсване започва да тече нова петгодишна погасителна давност. Счетено е, че независимо от отговора на въпроса, предмет на тълк. д. № 3/2020г. на ВКС, ОСГТК, по което предстои да се даде задължително тълкуване (прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г.) вземанията против ищцата К. не са погасени по давност. Изложени са съображенията, че ако се приеме, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД следва да се приложи в настоящия случай, тъй като изп. д. №770/2011г. е образувано преди приемането на ТР № 2/2015г., давност за процесните вземанията не е изтекла, тъй като с образуването на изпълнителното дело давността е спряла. Взискателят е имал основание да съобрази поведението си със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., и не следва да търпи неблагоприятни за интересите си последици от новото, различно тълкуване на закона. Ако се приеме, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД не следва да се приложи, то погасителната давност отново не е изтекла, защото в изпълнителния процес тя е била прекъсвана многократно с предприемането на изпълнителни действия. Отново е посочено, че страните не спорят, че от образуването на изпълнителното дело през 2011г. до м. декември 2012 г. са били насрочени шест публични продажби, извършвани са описи и оценки на продавания имот, т.е. през м. декември 2012г., когато е била насрочена шестата публична продан, давността е била прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност (с изтичащ срок м. декември 2017г.). Обсъдено е, че изпълнителното дело е било спряно изцяло и по отношение изпълнението срещу ищцата на 12.12.2012г.и от тази дата до 16.02.2015г., т. е. повече от две години, по делото не са извършвани изпълнителни действия, тъй като то е било спряно с постановление на ЧСИ на осн. чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК. Счетено е, че ако се приеме в хипотеза на спряно по искане на взискателя изпълнително производство, че по време на спирането продължава да тече давност, както и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то в случая изпълнителното производство е било прекратено ex lege на 12.12.2014г., но в тази ситуация взискателят е разполагал с възможност да поиска отново да се образува изпълнително производство срещу длъжника въз основа на същия изпълнителен лист в рамките на все още неизтеклата давност. Прието е, че с искането си за възобновяване на изпълнителното производство от 2015г. взискателят е направил точно това, поради което изпълнителното производство е започнало отново и давността за пореден път е била прекъсната. За ирелевантно е счетено за правата на взискателя е дали е било образувано ново изпълнително производство или изпълнението е продължило под стария номер. Въззивната инстанция е приела и, че след възобновяването на изпълнителното производство на 17.03.2015г. до предявяването на иска на 15.03.2021г. не е изтекъл срок от пет години без поискани изпълнителни действия - напротив, давността е прекъсвана многократно като са били извършени повече от десет публични продажби. По тези съображения е обосновано, че вземанията на взискателя по изпълнителните листи против Д. К. не са погасени, което е обусловило потвърждаване на първоинстанционното решението в тази част. С разпореждане от 09.03.2023г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК за отговор на три въпроса, единият от които е: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?" Отговорът на този въпрос е обуславящ за произнасянето във фазата по чл.288 ГПК по настоящото дело, поставените втори и трети въпрос от изложението на касатора попадат в предмета на посоченото тълкувателно решение, ето защо на основание чл. 292 ГПК производството до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде спряно. По изложените съображения Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.