Определение № 488 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 554/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Футболен клуб Балкан“, чрез процесуален представител, против Решение № 3 от 17.01. 2023 г. по в. т. д. № 720/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, с която обезсилено Решение № 730 от 16.06.2022 г. по т. д. № 2149/2021г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение съдът е отменил на основание чл.25, ал.6, във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ по искове на Сдружение „Футболен клуб Балкан“ решенията, взети на 12.10.2021 г. на Конгреса на Сдружение „Български футболен съюз“ - за одобряване на доклад за изключване и прекратяване на членство на клубове (т.1), за прекратяване на мандата и освобождаване на Президента на БФС (т.2), за прекратяване на мандата и освобождаване на Изпълнителния комитет на БФС (т.3), за избор на Б. М. за Президент на БФС (т.4), за избор на членове на Изпълнителния комитет на БФС (т.5) и за прием на нови членове на БФС (т.6), като производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените обективно кумулативно съединени искове.

В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. Изразява несъгласие с обусловилия прекратяването на производството извод на съда, че последващо погасяване на правото на членство в хода на исковия процес води до изгубване на процесуалната легитимация на ищеца.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Към кой момент следва да е налице членство в сдружение с нестопанска цел за да съществува правен интерес от оспорване на решенията на общо събрание на сдружението ?;

2. Последващото погасяване на правото на членство в хода на исковия процес по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ води ли до погасяване на правото на иск и прави ли вече предявения иск недопустим ?.

Допълнителното основание е обосновано с твърдението, че обжалваното решение противоречи на практика на ВКС, намерила израз в: Определение № 540 от 14.09.2022 г. по т. д. № 1562/2021 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 424 от 01.06.2011 г. по ч. т. д. № 126/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 85 от 10.09.2012 г. по т. д. № 589/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 128 от 19.11.2009г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 991 от 29.11.2006 г. по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК; Решение № 1225 от 27.06.2002 г. по гр. д. № 2291/2001 г. на ВКС, V г. о.; Решение № 1284 от 20.10.2003 г. по гр. д. № 1880/2002 г. на ВКС, V г. о. и Определение № 201 от 07.04.2022 г. по т. д. № 1140/2021 г. на ВКС, II т. о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответната страна Сдружение „Български футболен съюз“ представя отговор, с който изразява становище, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат Софийски апелативен съд е констатирал, че страните не спорят по установения и от доказателствата по делото факт относно свикването и провеждането на Конгреса на посочената дата, вземането на оспорените решения, твърдяното съдържание и недопускането на Г. Г. до участие в Конгреса като делегат и представител на ищцовото Сдружение „Футболен клуб Балкан“. Като безспорен, установен и от разпоредбата на чл.38, ал.1 от действащия Устав на Сдружение „Български футболен съюз“, е бил приет от съда и фактът, че за участие в Конгрес всеки футболен клуб, който е редовен член, определя делегат, съобразно устройствения си акт и закона, по който е регистриран, като делегатите следва да са членове на или да участват в управителните органи на клуба, който представляват, като един делегат може да представлява само клуба, който го е определил, без допускане на упълномощаване. Съгласно чл.38. ал.4 от Устава на БФС определянето на делегати се извършва най-малко 20 дни преди конгреса и имената на делегатите се представят в деловодството на БФС най-малко 15 дни преди откриването на конгреса, като „спазването на изискванията по предходната алинея се удостоверява по начин, определен от изпълнителния комитет“. В конкретния случай, единственият недопуснат до участие делегат е бил Г. Г. - определен за такъв от Сдружение „Футболен клуб Балкан“. Недопускането му е било поради обстоятелството, че същият не е бил член нито на футболния клуб, нито на управителните му органи, поради което не е отговарял на изискванията на Устава на БФС за делегат – факт, по който съдът е установил, че страните също не спорят.

Въз основа на установената фактическа обстановка, Апелативен съд – София е приел, че съдържащите се във въззивната жалба на Сдружение „Български футболен съюз“ твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, поради липсата на правен интерес от предявяването на исковете, са основателни и с оглед на това, постановеното от Софийски градски съд решение е недопустимо. В подкрепа на този си извод, въззивният съд е посочил, че съгласно непротиворечивата съдебна практика, при предявенето на конститутивния иск по чл.25, ал.6, във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ, съдебният контрол за законосъобразност и уставосъобразност, обхващащ единствено решенията на Общото събраните на сдружението с нестопанска цел, включва не само процедурните правила, касаещи свикването, оповестяването и провеждането му, спазването на които гарантира участието на всеки негов член в работата на този върховен орган на управление, но и нормативните и уставни разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на съответното членствено право, като субективно такова. В конкретната хипотеза са оспорени взетите от общото събрание (конгрес) решения за одобряване на доклад за изключване и прекратяване на членство на клубове (т.1), за прекратяване на мандата и освобождаване на Президента на БФС (т.2), за прекратяване на мандата и освобождаване на Изпълнителния комитет на БФС (т.З), за избор на Б. М. за Президент на БФС (т.4), за избор на членове на Изпълнителния комитет на БФС (т.5) и за прием на нови членове на БФС (т.6), т. е. ищецът не атакува решение, с което неговото членствено правоотношение е прекратено, а атакува решения, които засягат правната му сфера, при наличието на съществуващо членствено правоотношение. Въззивният съд е подчертал, че съгласно чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава чрез предявяването на конститутивен иск за отмяната им пред окръжния съд по седалището на сдружението, като принадлежността на правото на този иск законодателят е предоставил единствено на членовете на сдружението, на неговите органи и на прокурора - когато решението засяга обществен интерес. Съдът е акцентирал на факта, че правен интерес от предявяването на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице, като предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението“ и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. Апелативен съд - София е приел, че в случая, към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, както и при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, членственото правоотношение на ищеца Сдружение „Футболен клуб Балкан“ с ответното Сдружение „Български футболен съюз“ е прекратено, като прекратяването не е атакувано пред съда в сроковете установени в чл.25, ал. 6 ЗЮЛНЦ. Като неоснователно е преценено твърдението на ищеца, че наличието на правен интерес от предявяването на конститутивния иск следва да се преценява само към момента на вземане на оспореното решение. В тази връзка съдът е посочил, че правният интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване, като първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство. Изрично в мотивите си съдът е поставил акцент на обстоятелството, че със загубването на качеството член на сдружението, отпада и правният интерес от предявяването и воденето на такъв иск, тъй като отмяната на решението няма да рефлектира върху правната сфера на търсещото защита лице, понеже същото е загубило качеството си на член, за който факт съдът е установил, че страните не спорят.

Въз основа на тези правни изводи въззивната инстанция е приела, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили, като такова постановено по недопустим иск с оглед отпадането на правния интерес у ищеца от воденето на процеса.

Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен и преформулиран от двата въпроса от изложението, правен въпрос: Допустим ли е иск за отмяна на решения на общото събрание на членовете на сдружението по чл.25, ал. 4 ЗЮЛНЦ при загубване на качеството на член на сдружението от ищеца в хода на съдебното производство?

Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от съда разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателят.

По изложените съображения се допуска касационно обжалване по поставения по-горе въпрос, на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК