Определение № 332 от 07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3696/2020 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. А. П., чрез адв. Е. П. за отмяна на влязло в сила решение № 1789/16.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 158/2019 на Окръжен съд Благоевград, с което като e отменено частично решение № 8469/09.10.2017 г. по гр.д. № 303/2017 г. на Районен съд Благоевград, са отхвърлени предявените от молителя срещу „Сервиз строителна техника 2“ ЕООД иск с правно основание чл.128 КТ за сумата от 11 940,08 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от м.02.2014 г. до 15.08.2016 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 14.02.2017 г. до окончателното изплащане и иск за заплащане на сумата от 2 039,90 лв., представляваща лихва за забава върху трудовото възнаграждение, дължима за периода от 01.03.2014 г. до 14.02.2017 г., като неоснователни. В молбата за отмяна се поддържа, че решение № 1789/16.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 158/2019 на Окръжен съд Благоевград, чиято отмяна се иска, е било обжалвано с касационна жалба, като с определение № 114/12.02.2020 г., постановено по гр.д. № 3035/2019 г. на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на решението и последното е влязло в сила на 12.02.2020 г. Молителят поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд, тъй въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.285 ГПК – да извърши проверка на редовността на депозирана срещу въззивното решение касационна жалба и съответно да даде указания на касатора да отстрани нередовността на жалбата, а е изпратил директно жалбата на ВКС без към нея да е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Твърди се, че с допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение, молителят е бил лишен да упражни предоставените му от закона процесуални възможности за ефективна защита в производството по чл.288 ГПК. Поддържа се, че лишаването му от възможността да отстрани нередовността на касационната жалба, изразяваща се в липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представлява процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, довело до нарушаване на правото му на ефективна защита в производството по чл.288 ГПК. Ответникът по молбата – „Сервиз строителна техника 2“ ЕООД е депозирал отговор, в който заявява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, в рамките на установения в разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен преклузивен срок след влизане в сила на въззивното решение. Молбата обаче е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличие на соченото в нея основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, в който смисъл е и разрешението, дадено в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК. Общото между отменителните основания групирани в чл.303, ал.1, т.5 ГПК е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и поради това не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Целта на основанието за отмяна на атакуваното решение по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е да се гарантира правото на защита на страните в гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини. В конкретния случай молителят не навежда надлежни твърдения за наличието на нито едно от отменителните основания, посочени в чл.303, ал.1, т.5 ГПК – да е бил лишен от участие в делото до приключване на устните състезания във въззивното производство, поради нарушения на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие; да не е бил надлежно представляван поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие или да не е могъл да участва лично и/или чрез представител за заседание, за което е бил призован, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Ето защо, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, тъй като не съдържа твърдения, очертаващи основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение