Определение № 1070 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4557/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. И. чрез адв. К. против решение № 108/11.07.2024 г. по гр. д. № 200/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол. Ответникът Езикова гимназия „Васил Карагьозов“ – [населено място] чрез адв. П. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение №188/09.04.2024 г. по гр. д. № 2883/2023 г. на Районен съд – Ямбол за отхвърляне на предявените от К. С. И. против Езикова гимназия „Васил Карагьозов“ – [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищеца със заповед № 830/29.08.2023 г. на директора на ответната гимназия, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и неговата отмяна, както и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на предишната работа като „учител по практическо обучение“ в гимназията. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен на 13.09.2021 г. трудов договор, по силата на което ищецът е заемал длъжността „учител по теория и практика“ при ответника, на непълно работно време - 4 часа. Посочил е, че с допълнително споразумение към трудовия договор от 13.09.2022 г. страните са изменили длъжността, която ищецът е приел да изпълнява – „учител практическо обучение“, а с допълнително споразумение от 19.10.2022 г. пък е постигнато съгласие трудовата функция на длъжността да се осъществява от ищеца на 6-часов работен ден. Изтъкнато е, че по делото няма спор по факта, че като учител, заемащ горната длъжност, ищецът е преподавал дисциплините „Екскурзоводство“ и „Предприемачество“. Установено е, че той е със завършено висше образование с образователно квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Стопанско управление“ и професионална квалификация „мениджър“, че има завършено висше образование с образователно квалификационна степен „магистър“ по специалността „География и икономика“ и професионална квалификация „учител по география и икономика“, че е със завършено висше образование с образователно квалификационна степен „магистър“ по специалност „Психология“ и призната професионална квалификация за „учител по философия“. Инстанцията по същество е съобразила констатациите по протокола от 30.01.2023 г. на експерт от РУО - Ямбол при МОН с резултатите от извършена проверка при ответната гимназия, според които преподаването на всички учебни часове по специалността „Екскурзоводско обслужване“ от професия „Ескурзовод“ от двамата учители – ищеца И. и Д. С., е в противоречие с Наредба № 8/08.02.2019 г. за придобиване на квалификация по професията „Екскурзовод“ - тъй като държавният образователен стандарт определя и изискванията към обучаващите: „по учебен предмет или модул от професионалната подготовка могат да преподават лица със завършено висше образование по съответната специалност“, доколкото въпросните учители не отговарят на този стандарт. Развити са съображения, че с връчено на ищеца на 03.07.2023 г. предизвестие директорът на ответната гимназия го уведомил, че трудовият му договор ще бъде прекратен считано от 01.09.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при позоваване на констатациите от проверката на РУО – Ямбол. Като фактическо основание за предстоящото уволнение е посочено, че ищецът не отговаря на изискванията за образование и квалификация на учителите, които обучават, подготвят и провеждат държавния изпит на учениците в професия „Екскурзовод“, регламентирани в цитираната по – горе Наредба № 8/08.02.2019 г. Със заповед № 830/29.08.2023 г. работодателят е прекратил трудовия договор на ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с мотиви, че не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Установено е също, че ищецът е синдикален член на СБУ, чийто председател на синдикалната организация в училището е дал положително становище (с вх. № 1121/01.09.2023 г.) за прекратяване на трудовоправната връзка. В обжалваното решение е прието, че за длъжността „учител по философия“ при ответника е обявен конкурс, в хода на който ищецът е депозирал заявление от 21.08.2023 г. и е поискал от директора на гимназията да му бъдат възложени часовете по „Философия“ и заедно с часовете по „Предприемачество“, за които е правоспособен да преподава, да продължи да работи в училището, като липсват данни искането на ищеца да е уважено. В конкурса ищецът е класиран на трето място. При горните факти съставът на втората съдебна инстанция е направил извод, че потестативното право на уволнение от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е възникнало и надлежно упражнено с отправеното до ищеца писмено предизвестие в срока по чл. 326, ал. 2 КТ и последвалата заповед, като установена по делото е липсата на образование - т.е. едното от разписаните от състава на чл. 328, ал. 1, т. 6 ГПК две фактически основания, изискването за което е нормативно закрепено. Застъпено е становище, че това изискване за образование се прилага към учител, който преподава по специалността „Екскурзоводско обслужване“ в професионална паралелка „Екскурзовод“: висше образование по специалност в професионалното направление „Туризъм“. Според въззивния съд изводът следва от разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗПУО, утвърденият с ПМС № 125/24.06.2002 г., прието на основание чл. 9, ал. 3, т. 4 ЗВО, Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления (съгласно който „туризмът“ е професионално направление в областите на висшето образование – „социални, стопански и правни науки“) и т. 5 от Приложение към чл. 2 на Наредба № 8/8.02.2019 г. на МОН, установяващо изискване към обучаващите по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, да преподават лица със завършено висше образование по съответната специалност. В обобщение е заключено, че ищецът има необходимата съгласно ЗПУО професионална квалификация „учител“, но не притежава висше образование по специалността „туризъм“, за да преподава и обучава по предмет от професията „Екскурзовод“ и то независимо от факта, че има завършени три висши образования (по специалности „Стопанско управление“, „География и икономика“ и „Психология“). Решаващият състав е намерил също, че при извършване на процесното уволнение работодателят не е злоупотребил с правата си, противно на доводите на ищеца. След анализ и преценка на доказателствата по делото е отречено изискването за образование към заемащия длъжността да е въведено единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Прието е, че няма нарушение на чл. 8 КТ за добросъвестно осъществяване на правото на уволнение, доколкото фактическото основание на заповедта - изискването за висше образование по специалност от професионалното направление „Туризъм“, по което ищецът е преподавал дисциплината „Екскурзовод“, е нормативно установено, а не въведено от работодателя за постигане на визираната цел. Аргументирано е становище, че уволнението не е опорочено и с оглед твърдяното нарушение на чл. 12, ал. 2 от отрасловия КТД – действащ за системата на предучилищното и училищното образование. Според тази разпоредба работодателите не сключват трудови договори с външни лица за длъжности, за които има назначени учители, отговарящи на изискванията за заемане на съответните длъжности с непълна норма преподавателска работа по съответните учебни предмети. Приложението на така закрепеното правило в случая е отречено, защото макар ищецът да отговаря на изискванията за заемане на длъжността „учител по философия“, за която работодателят обявил конкурс докато ищецът бил в срок на предизвестие за прекратяване на трудовия му договор, същият не е бил назначен и не е заемал тази длъжност, а друга длъжност – „учител практическо обучение“, с което не е осъществена втората от предвидените в съвкупност две предпоставки на разглежданата норма. Направено е съждение, че като е обявил конкурс за длъжността "учител по философия“ и е прекратил трудовия договор с ищеца за заеманата от него длъжност, ответникът не е допуснал нарушение на отрасловия КТД, което да е основание за признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Отхвърлянето на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обусловило отхвърляне и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за селектиране на касационната жалба се отнася в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че въпросът „при липса на област и професионална квалификация от висшето образование в съответната специалност, следва ли да се определя по преценка на съда близка по съдържание и професионално направление такава от областите на висшето образование и ако – да, кои критерии се съобразяват тогава?“, е обуславящ изхода по делото и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (други въпроси не са изрично формулирани, а ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба). Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение (вж. касационната жалба). Касационен контрол не може да се допусне. Поставеният въпрос не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на тълкуването, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – да обуславя правната воля на въззивния съд по предмета на делото и да е изводим от решаващите му мотиви по съществото на правния спор. За да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ второинстанционният съд приел, че е осъществено основанието, на което уволнението е проведено – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като ищецът не покрива изискването за притежавано висше образование по определена специалност, което е нормативно установено. Този извод почива на анализа на приложимата по спорното правоотношение нормативна уредба – разписана както в закона (ЗПУО), така и в подзаконов нормативен акт (Наредба № 8/08.02.2019 г. на МОН), вкл. и при съобразяване на областите на висше образование и професионалните направления, дефинирани в едноименния Класификатор. Решаващият състав не е приемал, че в случая се касае до учебен предмет или модул от професионалната подготовка, за който няма съответно професионално направление в горния класификатор и да го определи по своя преценка, в какъвто смисъл е питането на касатора. Дали приложимите към спора нормативни разпоредби са правилно определени, респ. дали те съдържат релевантните за разрешаването на спора относно законността на процесното уволнение предпоставки, са въпроси по законосъобразността на даденото от въззивния съд разрешение, която обаче е извън обсега на производството по селектиране на жалбата, по чл. 288 ГПК. Следва да се има предвид, че незаконосъобразността на въззивния съдебен акт – материална и/или процесуална, вкл. необосноваността в изводите му са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалвания акт, чиято проверка се извършва в производството по разглеждане на жалбата (чл. 290 ГПК), развиващо се след допуснат касационен контрол, предпоставки за което в случая липсват. Непоставянето на правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол при това без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Вън от горното, страната не е обосновала допълнителната предпоставка на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед съдържанието й, разяснено с т. 4 от горецитирания тълкувателен акт – какво е претендираното значение на повдигнатия въпрос с оглед точното приложение на закона и развитието на правото. Неоснователно е и искането за допускане на обжалването поради сочената очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В обобщение, не са откриват предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което искането за достъп до касация не може да се уважи. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба сторените и своевременно претендирани от последния разноски за настоящото производство. Те възлизат на 1 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение и се удостоверяват от приложения договор за правна защита и съдействие като вписването в него за направеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – така т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІII г. о.