Определение № 1177 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1712/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Комфорт Хаус“ ООД със седалище в [населено място] срещу решение № 296 от 11.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 756/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 481 от 29.04.2022 г. по т. д. № 1705/2021 г. на Софийски градски съд, с което по иск на Б. Д. Д. е прекратено на основание чл.517, ал.3 ГПК „Комфорт Хаус“ ООД В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски. Касаторът - чрез процесуалния си представител адвокат, поддържа, че въззивният съд не е формирал валидно вътрешно убеждение по предмета на правния спор, а е възпроизвел в решението си мотивите на първоинстанционния съд. Излага оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел наличието на надлежно овластяване на ищцата за предявяване на иска по чл.517, ал.3 ГПК, въпреки неспазването на императивните изисквания на чл.47, ал.1 ГПК за редовно връчване на отправеното до дружеството изявление за прекратяване на участието на съдружника - длъжник. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси: „ 1. Представлява ли процесуално нарушение липсата на пуснато в пощенската кутия уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, когато екземпляр от уведомлението е залепен; 2. При връчване по реда на чл.50, ал.4 ГПК във вр. с чл.47, ал.1 ГПК следва ли в съобщението за връчването да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване“. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в решение № 119/01.07.2019 г. по гр. д. № 1444/2019 г. на ІІІ г. о. и решение № 2/25.02.2021 г. по гр. д. № 2126/2020 г. на ІV г. о. - по първия въпрос, и в решение № 19/10.03.2021 г. по гр. д. № 2807/2019 г. на ІV г. о. - по втория въпрос, както и че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Б. Д. Д. - чрез процесуален пълномощник адвокат, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел за установено, че: С влязла в сила присъда по НОХД № 2542/2015 г. на Софийски градски съд К. Т. К. е осъден да заплати на ищцата Б. Д. Д. сумата 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва и разноски. В полза на Б. Д. е издаден изпълнителен лист за присъдените от наказателния съд суми и за принудителното им събиране е образувано изпълнително дело № 20177880400174 по описа на ЧСИ М. К. срещу К. К.. По искане на ищцата - взискател в хода на изпълнителното дело е насочено принудително изпълнение върху притежаваните от длъжника К. К. дружествени дялове в „Комфорт Хаус“ ООД, като е наложен запор върху дяловете, вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 20.06.2017 г. С постановление от 16.06.2021 г. съдебният изпълнител е овластил взискателя Б. Д. на основание чл.517, ал.3 ГПК да поиска по съдебен ред прекратяване на „Комфорт Хаус“ ООД. В постановлението за овластяване е вписано, че изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника К. К. в „Комфорт Хаус“ ООД е връчено чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на адреса на управление на дружеството. При така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че предявеният иск следва да бъде уважен, тъй като са осъществени кумулативните предпоставки за прекратяване на ответното дружество по реда на чл.517, ал.3 ГПК - ищцата се легитимира като кредитор и взискател по образувано изпълнително дело, в хода на което е насочено изпълнение върху дяловете на длъжника К. К. в „Комфорт Хаус“ ООД, наложен е запор върху дружествените дялове, вписан в ТРРЮЛНЦ, връчено е от съдебния изпълнител на дружеството изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника като съдружник и е издадено нарочно постановление, с което съдебният изпълнител е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството. При формиране на решаващия си извод за основателност на иска въззивният съд е съобразил, че ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване чрез плащане на вземането на взискателя или за удовлетворяването му чрез друг способ (включително чрез изплащане от дружеството на припадащата се на съдружника - длъжник част от имуществото, определена съобразно чл.125, ал.3 ТЗ), а също и доказателства, че притежаваният от съдружника дял е с отрицателна стойност. За неоснователни въззивният съд е счел оплакванията във въззивната жалба на „Комфорт Хаус“ ООД, че изявлението на ищцата за прекратяване участието на съдружника - длъжник К. К. не е връчено надлежно (редовно) на дружеството. При преценката относно редовността на връчването съдът е изходил от съдържанието на издаденото от съдебния изпълнител постановление от 16.06.2021 г., в което е отразено, че съобщение за постъпилото искане на взискателя за прекратяване участието на съдружника е изпратено на 18.01.2021 г. до адреса на управление на „Комфорт Хаус“ ООД; В разписката за връчване е отбелязано, че адресът е посетен на 29.01.2021 г., на 07.02.2021 г. и на 28.02.2021 г., но тъй като не е открито лице, съгласно да приеме съобщението, при всяко посещение е залепяно уведомление. След като е преценил, че постановлението на съдебния изпълнител (в частта, възпроизвеждаща действията по връчване на изявлението на взискателя) има характер на официален свидетелстващ документ, въззивният съд е приел, че съдържащите се в него констатации относно изпращането на съобщение с изявлението на взискателя до адреса на управление на дружеството, отсъствието на лице, съгласно да приеме съобщението, броя и датите на посещенията и залепването на уведомление след третото посещение са достатъчни, за да обосноват извод, че изявлението за прекратяване на дружеството е връчено при спазване на изискванията на чл.47, ал.1 ГПК и че изявлението следва да се счита за надлежно връчено на 15.03.2021 г. с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, съгласно чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционният съд, с което е уважен предявеният от Б. Д. Д. против „Комфорт Хаус“ ООД иск с правна квалификация чл.517, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, са от значение за правилността на обжалваното решение и с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. не могат да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване. Въпросите отразяват оплакването на касатора, развито в касационната жалба, че въззивният съд е приел за осъществени предпоставките от фактическия състав на чл.517, ал.3 ГПК, въпреки ненадлежното (нередовното) връчване на отправеното от взискателя изявление за прекратяване на участието на съдружника - длъжник в дружеството. Въззивният съд, след преценка на доказателствата и на релевантните за спора факти, е формирал категоричен извод, че изявлението на взискателя е връчено надлежно на дружеството по реда на чл.50, ал.4 ГПК при спазване на всички изисквания по чл.47, ал.1 ГПК. В мотивите към решението съдът е изложил съображения, че констатациите в постановлението на съдебния изпълнител относно извършените в изпълнителното производство действия по връчване на изявлението не са опровергани и установяват изпълнението на формалностите по чл.47, ал.1 вр. чл.50, ал.4 ГПК, съвкупността от които обуславя редовността на извършеното връчване, т. е. достигането на изявлението на взискателя до дружеството. По начина, по който са зададени, въпросите в изложението предполагат проверка на правилността на направените от въззивния съд изводи относно редовното връчване на изявлението, а според цитираното тълкувателно решение в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите в обжалваното решение са законосъобразни и обосновани. Поради значението на поставените от касатора въпроси за правилността на обжалваното решение и тяхното несъответствие с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК решението не може да се допусне до касационно обжалване - както на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и на бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,