Определение № 1183 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. К., представлявана от адв. В. В., срещу въззивно решение №421/18.03.2014г., постановено по възз.гр.д. №274/2014г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение №5159/18.11.2013г. по гр.д. №16343/ 2012г. на Районен съд – Варна и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на Д. А. А. сумите, предмет на образуваното изп.дело №12147/2012г. на СИС при ВРС, поради изтекла погасителна давност на вземанията. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателката сочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ въпроси: 1/ от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.330, ал.1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл.433, ал.1, т.8 ГПК /2008г./; 2/ подаването на възражение от взискателя срещу жалба на длъжника, насочена против действията на съдебния изпълнител, представлява ли „извършено изпълнително действие”, което трябва да се вземе предвид при отчитане началото на давностния срок по чл.330, ал.1, б „д” ГПК /отм./, респ. чл.433, ал.1, т.8 ГПК /2008г./. Ответникът Д. А. А., чрез адв. Ц. Левашка, в срока по чл.287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Производството по делото е образувано по предявения от Р. Т. К. против Д. А. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №12147/2012г. по описа на СИС при ВРС. От фактическа страна е установено, че по изпълнителен лист, издаден на 17.12.2001г. по гр.д. 147/2001г. по описа на РС – Варна, [фирма] – [населено място] /към настоящия момент заличен търговец/ е осъдена, на осн.чл.55,ал.1, предл.3-то ЗЗД, да заплати на Д. А. А. сумата 8 294,94лв. – като недължимо получена по договор от 23.11.1999г.; както и сумата 1 919,88лв. – договорна неустойка. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №12011/2002г. по описа на СИС при ВРС, което впоследствие е прекратено на основание чл.330, ал.1, б. „д” ГПК /отм./ с постановление на съдебния изпълнител от 11.07.2007г., влязло в сила на 15.08.2007г. След това, със същия изпълнителен лист на 04.07.2012г. взискателят е образувал ново изпълнително дело под №12147/2012г. по описа на СИС при ВРС, за принудително събиране на посочените вземания. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск на длъжника, че не дължи сумите по изп.д.№12147/2012г., въззивният съд е приел, че вземанията на взискателя не са погасени по давност. Посочил е, че след прекратяване на първото изпълнително дело поради перемпция, започва да тече нова давност за вземането, чийто начален момент е датата, на която са изтекли две години от последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия. В тази връзка е прието, че последното извършено от взискателя действие по изп.дело №12011/2002г. на СИС при ВРС, насочено към движението на изпълнителния процес, е подаденото от него на 06.07.2005г. възражение по повод жалба на длъжника против извършването на нова оценка на имота, вкл. неосвобождаването му от изпълнение с вдигане на наложената възбрана. Съдът е посочил, че с изтичане на двугодишния срок по чл.330, ал.1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл.433, ал.1, т.8 ГПК /2008г./, което е станало на 06.07.2007г., изпълнителното производство е прекратено по силата на закона; че от тази дата е започнала да тече новата погасителна давност за вземанията; както и че с образуваното на 04.07.2012г. ново изпълнително дело 5-годишната давност е прекъсната, поради което вземанията на взискателя не са погасени по давност. С тези решаващи мотиви въззивният съд е стигнал до извод за неоснователност на предявеният от Р. К. против Д. А. установителен иск, че не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.дело №12147/2012г. на СИС при ВРС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения в изложението първи въпрос - за началния момент, от който започва да тече нова погасителна давност за вземането на взискателя, при прекратяване на изпълнителното дело в хипотезата на чл.330, ал.1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл.433, ал.1, т.8 ГПК /2008г./. По този въпрос, с приемането на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е преодоляна противоречивата съдебна практика, което налага допускането до касационен контрол на въззивното решение. Вторият проблем в изложението- подаването на възражение от взискателя срещу жалба на длъжника, насочена против действия на съдебния изпълнител, може ли да се счете за изпълнително действие, от значение за отчитане началото на давностния срок по чл.330, ал.1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл.433, ал.1, т.8 ГПК /2008г./ - в случая няма характер на обуславящ правните изводи на съда, тъй като отговорът му се предопределя от правното разрешение на първия въпрос в изложението, по който се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Освен това - контекста, в който е зададен втория въпрос, предпоставя обсъждане и конкретна преценка на събраните по делото доказателства, което е извън предмета на проверка в производството по чл.288 ГПК, а се извършва при разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение