Определение № 50941 от 13.12.2022 г. на ВКС по д. № 2347/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №11/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, постановено по спора между родителите И. С. и Е. Е. с пр. осн. чл.127 СК, родителските права за малолетното дете на страните М. Е., род. през 2011 г. са предоставени за упражняване на неговата майка И. С. и местоживеенето на детето е определено при нея за периода от първо до петнадесето число на всеки месец. За периода от шестнадесето до последното число на всеки месец упражняването на родителските права за детето е предоставено на бащата Е. Е. и местоживеенето на детето е определено при него.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване възивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1и 3 и ал.2, пр. последно ГПК.

Във връзка с първото от посочените основания намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Относно възможността съдът да предоставя родителските права / за упражняване от родителите/ за периоди с равна продължителност в рамките на всеки месец, което би могло да се квалифицира като постановено от съда „споделено родителство”, въззивното решение противоречи на ТР №1/2016 г. ОСГК и ППВС №1/74 г.

2. По въпросите за критериите за предоставяне на родителските права и задължението на съда да събира доказателства с оглед охрана на интереса на детето във всеки момент от производството пред инстанциите по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи и служебно, въззивното решение противоречи на ППВС №1/74 г.и ТР №1/13 г., т.1 ОСГТК.

3. Въззивното решение противоречи на ППВС №1/74 г. и по въпроса за задължението на съда при изследване интереса на детето да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение в случая, вкл. упражнено домашно насилие над майката. Във връзка със значението на последното въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №4628/18 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №6859/13 г. на ВКС, четвърто г.о. Не са оценени и обстоятелствата, свързани с местоживеенето на родителите, когато те живеят в различни държави, възпитателските качества на всеки един от тях и полаганата реална грижа за детето, както и социалното им обкръжение, помощта от близки, на която могат да разчитат и материалните им възможности..

Според касаторката произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото, защото би допринесло за тълкуване на закона, което да осигури разглеждане и решаване на делата според точния му смисъл.

Касаторката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение при предоставената с чл.280, ал.2 ГПК по-широка възможност за защита с достъп до касация.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че при преценката за упражняване на родителските права, следва да съобрази най-добрия интерес на детето съгласно критериите по пар. 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет. Съдът не постановява родителските права да бъдат упражнявани съвместно от двамата родители в противоречие на ТР № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК, а напротив – от съответния родител през съответната половина от месеца, при когото детето да живее, и съответният родител да е носител еднолично и самостоятелно на родителските права през половината от месеца при равновременнен режим на отглеждане на детето. Именно поради упражняването на родителските права от всеки родител еднолично и самостоятелно през съответната половина от месеца при равновременнен режим на отглеждане на детето, то преодолява родителското отчуждение от бащата. Откакто се изпълнява режимът, определен с привременните мерки, и към настоящия момент емоционално-доверителната връзка между бащата и детето е в етап на повторно изграждане и стабилизиране, след като е била прекъсната. С оглед избягването на последващи травми върху детето, е необходимо да бъде гарантирана ефективната и пълноценната връзка на баща и син, която може да се поддържа единствено със системен контакт помежду бащата и детето, който е равновременен предвид необходимостта да се изгради устойчивост в отношенията им. Детето има подобрение в обучението си, полага по-голямо старание и учи систематично, започнало е да спортува и да бъде по-дисциплинирано и по-социално. Детето се чувства добре в дома на бащата, няма данни да му вреди ритъмът на равновременното отглеждане, емоционално-доверителната връзка между баща и син започва да се връща към времето преди прекъсването й и да се създават нови устойчиви основи, като тези промени помагат на детето да се адаптира бързо и да разширява приятелския и социалния си кръг. Постановените мерки не се отразяват отрицателно на образованието на детето, тъй като и бащата е взискателен към образованието на детето. Тези мерки са в интерес на детето, защото обезпечават възможността за осъществяване на по-траен и пълноценен контакт между баща и син, без това да препятства отношенията с майката и да се омаловажава нейната роля в живота на детето. Определените мерки между детето и родителите са съобразени с географската отдалеченост между Б. и България и най-добрия интерес на детето да има редовен и пълноценен контакт и с двамата си родители. Поради равновременното упражняване на родителските права и местоживеене на детето при всекиго от двамата родители не е необходимо изричното определяне на лични отношения извън времето на съответното упражняване на родителските права и местоживеене. Освен това и с оглед даденото разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува в чужбина - до държави в ЕС с майка си, когато упражнява родителските права, тя безпрепятствено ще може да пътува с детето до Б., както е било и досега.

При тези решаващи изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по първия поставен правен въпрос, поради твърдяното от касаторката противоречие с ТР №1/16 г. ОСГК на ВКС и позоваването й на очевидна неправилност на въззивното решение.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.