Определение № 55 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2021 г.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 261907 от 05.05.2021 г., подадена от “Водоснабдяване и канализация-Шумен”ООД, чрез юрисконсулт Л. З., срещу решение № 260071 от 30.03.2021 г. по в.гр.д.№ 92/2021 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260195 от 20.11.2020г. по гр.д.№ 949/2020 г. на Шуменски районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М. В. В., извършено със Заповед № 22/21.04.2020 г. на управителя на “Водоснабдяване и канализация-Шумен”ООД, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “Компютърен техник, анализи на компютърни системи”, с място на работа “Централно управление – административна дейност” във “В и К Шумен” ООД на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 6 912.06лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 22.04.2020 г. до 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2020г. до окончателното плащане, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Следва ли да се прилага предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ, предвидена в колективния трудов договор на предприятието, когато в цялото предприятие съществува една единствена щатна бройка и работодателя вземе решение, че тази единствена функция няма да се изпълнява занапред в предприятието. Ответникът по касационната жалба М. В. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адвокат Д. К. от АК-Шумен. Счита, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Претендира разноски, сторени в производството пред ВКС в размер на 1170 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Ищецът М. В. В. е работил при ответника “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД - [населено място], на длъжност “Компютърен техник, анализи на компютърни системи”. Със заповед № 22/21.04.2020 г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата. Ищецът е бил член на Синдикалната секция на Национален браншов синдикат “Водоснабдител” към КНСБ, като всеки месец от трудовото възнаграждение на ищеца е била удържана сума за “членски внос КНСБ” в размер на 1% - 9 лв. Прието е, че основанието за уволнението на ищеца е съкращаване на щата и следователно в случая по отношение на неговото уволнение на това основание е приложима закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, съгласно който текст, когато това е предвидено в Колективен трудов договор /КТД/, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответната Синдикална организация в предприятието. Тази закрила трябва да бъде изрично предвидена в КТД и се отнася за работниците и служителите, спрямо които действа КТД - членовете на синдикалната организация, страна по договора, и тези които са се присъединили към него по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 70 от Колективен трудов договор, сключен на 30.08.2019 г. между ръководствата на “ВиК – Шумен” ООД, Синдикалната секция на Национален браншов синдикат “Водоснабдител” към КНСБ и Синдикалната секция на КТ “Подкрепа” към Федерация на “Строителство, индустрия и водоснабдяване”, работодателят може да прекрати трудово правоотношение с работник или служител, член на синдикатите, страна по този договор, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата, след предварително писмено съгласие на ръководството на синдикалната организация в предприятието. Съгласието се дава въз основа на писмено искане от страна на работодателя, в което се посочват мотивите за прекратяване на трудовия договор. Синдикалното ръководство в срок от 5 работни дни от писменото поискване, получено от председателя на синдикалното ръководство или упълномощени от него лица, взема решение за даване на съгласие или мотивиран отказ, и го представя на работодателя. Ако след изтичане на петдневния срок няма постъпило писмено съгласие или мотивиран отказ се приема, че е налице мълчаливо съгласие. Работодателят не оспорва, че такова съгласие преди уволнението на ищеца не е било поискано и съответно не е било дадено, и не представя никакви доказателства, че е изпълнил задължението си по КТД, поради което e прието, че не е осъществена предвидената в КТД закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Възражението на ответника, че в случая чл. 70 от КТД не намира приложение е счетено за неоснователно, като е прието, че обстоятелството дали се съкращава една щатна бройка или повече е без значение за приложението на чл. 333, ал. 4 от КТ. Прието е, че след като предварителното съгласие на синдикалния орган е предвидено в КТД, съгласието на синдиката е абсолютна предпоставка за законосъобразност на уволнението на ищеца и извършването на уволнението в нарушение на тази императивна норма води до незаконосъобразност само на това основание, съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, и е основание за отмяната му без да се разглежда трудовия спор по същество. При този изход на спора по главния иск, за основателен е намерен и искът по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, а именно за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението при ответника – “Компютърен техник, анализи на компютърни системи”, с място на работа Централно управление - Административна дейност. Ищецът претендира да му се изплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на 6 912.06 лв. за шест месеца. От представеното заверено копие от трудовата книжка на ищеца и копие на регистрационна карта на ищеца за регистрацията му в Агенцията по заетостта Дирекция “Бюро по труда”, той е останал без работа след уволнението си. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, приета от Шуменски районен съд, брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на прекратяването на трудовото правоотношение, е в размер на 1152.01 лв. и размерът на обезщетението за 6 месеца е сумата от 6 912.06 лв. За тази сума е уважен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ. Поставеният от касатора въпрос не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая формулирания от касатора въпрос не поражда необходимост да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като произнасянето по този въпрос от ВКС няма да доведе до предвидената от закона цел - точно прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Цитираната разпоредба е ясна, точна, не се нуждае от тълкуване и по прилагането й не съществува противоречива практика. При наличие на уговорена в колективен трудов договор закрила при съкращаване на щата уволнение, извършено без предварителното съгласие на синдикалния орган, е незаконно и като такова подлежащо на отмяна. Обстоятелството дали съкратената щатна бройка е единствена в предприятието на работодателя е ирелевантно и не подлежи на изследване при преценка на предпоставките относно приложението на закрилата по чл.333, ал.4 КТ. Същото е разрешението, дадено в обжалваното решение, поради което по формулираният правен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски, сторени в настоящото производство и представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 1170 лв. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение