Определение № 4026 от 27.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1360/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. И. И., с адрес в [населено място], чрез адв. Л. Т., против решение № 16 от 9 януари 2026 г., постановено по в.гр.д. № 659/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 699 от 11 юли 2025 г., постановено по гр.д. № 1416/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата по чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК на В. срещу Л. И. Л. за изменение чрез ограничаването му на режима на лични отношения с тяхното общо малолетно дете Л. Л. Л., установен със съдебна спогодба по гр.д. № 1962/2022 г. на Районен съд – Перник; установеният с тази съдебна спогодба режим на лични отношения на бащата с детето е отменен служебно, като вместо това е определен нов, подробно описан режим; на основание чл. 138а, ал. 3 СК двамата родители са задължени самостоятелно и заедно с детето да ползват социални услуги с цел преустановяване на негативните поведенчески прояви на детето, преодоляване на родителския конфликт и повишаване на родителския капацитет; увеличена е от датата на предявяване на иска установената със съдебната спогодба месечна издръжка, дължима от бащата на детето от 200 лева на 350 лева, платима до 10-то число на съответния месец чрез майката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като този иск е отхвърлен за горницата над 350 лева до пълния му размер от 500 лева. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е нищожно, недопустимо, очевидно неправилно, необосновано и постановено в разрез с императивната правна уредба и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в разрез с императивната разпоредба на чл. 138а, ал. 3 СК задължил страните по делото, и в частност жалбоподателката, както самостоятелно, така и заедно с малолетното си дете да ползва социални услуги, без да е направено задължително изискуемото по силата на същата правна норма в такива случаи предложение от страна на съответната компетентна дирекция „Социално подпомагане“. Въззивната инстанция неоснователно потвърдила решенето на районния съд, без да изложи конкретни доводи за допустимост и правилност на първоинстанционния съдебен акт, игнорирайки в цялост възраженията на жалбоподателката. Въззивният съд игнорирал оплакванията, че в потвърденото от него първоинстанционно решение е посочен конкретният доставчик на социална услуга и конкретният специалист - И. К., без да бъде отчетено, че същата като свидетел пред първата инстанция е дала силно изопачени, пристрастни и необективни показания, както и че ползването на социална услуга от същия доставчик и специалист е било прекратено от И. поради липсата на какъвто и да е прогрес в терапевтичната работа със страните по делото, поради което определянето на конкретен специалист било и в разрез с най-добрия интерес на детето. Като следващо основание за недопустимост на решението се сочи вменяването на родителски правомощия в полза на дядото на малолетното дете по бащина линия посредством взимането и връщането на детето от детска градина или училище, без да е предявен иск по чл. 128, ал. 1 СК или да са налице предпоставките по чл. 128, ал. 3 СК; съдът не обследвал родителския капацитет на дядото по бащина линия, персоналните му личностни характеристики, неговото здравословно състояние, както и наличието или липсата на емоционална връзка между него и малолетното дете; същевременно пред съда се събрали доказателства за агресивно поведение, изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи към жалбоподателката, както и данни от ответника, че е израснал в семейство на конфликти и насилие с неприсъстващ баща, поради което вменяването на родителски правомощия в полза на дядото по бащина линия криело сериозен риск за развитието и възпитанието на детето. В касационната жалба се твърди още, че въззивното решение е постановено в противоречие с най-добрия интерес на малолетното дете, тъй като съдът не преценил следните обстоятелства: възпитателските качества на родителите; полаганите до момента грижи и отношение към детето; миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; поведението на родителите по време на съвместното им съжителство – както помежду им, така и спрямо детето, личния пример и моралния облик на родителите. Неоснователно били игнорирани данните за злоупотреба с алкохол и осъществяване на актове на физическо, психическо и емоционално насилие от страна на ответника спрямо майката и детето, както и издадената заповед за незабавна защита от 02.07.2025 г. Определеният от съда режим не бил съобразен с нуждите на детето, което за изпълнението му било принудено да става изключително рано в понеделник сутрин, след което било уморено и недоспало, нито с обстоятелството, че детето скоро щяло да започне да посещава училище. Не била съобразена практиката на ВКС, че възможността за контакт с другия родител посредством съвременните комуникационни технологии категорично не следва да бъде неограничена. Указанията, касаещи здравословното състояние на малолетното дете, влизали в пряка колизия и с императивната уредба, заложена в Закона за здравето. Обжалваният съдебен акт бил постановен и при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът неправилно не допуснал редица своевременно направени от нея доказателствени искания (извадка от електронна кореспонденция с ответника, прокурорска преписка, касаеща отношенията между страните), а от друга страна, изградил мотивите си върху писмени документи, които не били приобщени към доказателствената съвкупност. Освен това съдът игнорирал доказателствата за множеството негативни родителски прояви от страна на бащата – това, че настройва детето срещу майката, проявява агресия към тях, както и че през времето, прекарано с детето, грижите за него се полагат основно от бабата и дядото. Неправилно съдът констатирал, че малолетното дете няма нужда от издръжка в размер, по-висок от обичайния за възрастта, без да отчете здравословните му проблеми, които водели до необходимост от допълнителни средства за лекарства, допълнителни ваксини, хранителни добавки, медицинска козметика, медицински прегледи и изследвания, психологически материали и такива за развитие на емоционалната сфера. Бащата бил с доходи над средните за страната, поради което и можел да заплаща месечна издръжка на малолетния си син в размер на 255,65 евро, с левова равностойност 500 лева. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поддържат се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът Л. И. Л., представляван от адв. И. М., оспорва касационната жалба по същество и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По делото е установено, че А. В. и Л. Л. са родители на малолетното дете Л., родено от съвместното им съжителство на 18.02.2019 г., като по силата на сключена помежду им съдебна спогодба на 19.05.2022 г. по гр.д. № 1962/2022 г. на Районен съд - Перник упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти. Спорът по чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК между страните включва единствено промяна на режима на личните отношения между бащата и малолетното дете и промяна на размера на дължимата от бащата издръжка. Въззивният съд е препратил към фактическата обстановка, установена по делото от първата инстанция въз основа на събраните там доказателства. В допълнение въззивният съд е анализирал приетия от него актуален социален доклад от ДСП - П., от който се установява, че при проведената среща с Л. в ОЗД детето е във видимо спокойно състояние и не се крие, когато социалният работник му задава въпроси; попитан как протичат срещите с баща му, Л. казва, че обича баща си и иска да се вижда с него. От предоставените доклади от ЦОП - [населено място] се констатира, че наблюдаваните срещи между детето и бащата протичат много добре, с изключение само на една среща, когато Л. е бил дистанциран от баща си; в останалите срещи Л. демонстрира обич и привързаност към баща си и позволява физически контакт. В хода на проведеното социално проучване е установено, че детето има изградена силна емоционална връзка със своята майка и своя баща; след раздялата на родителите, контакта между баща и син не е прекъсван, като към дадения момент двамата се срещат в защитена среда в ЦОП - [населено място]. След анализ на събраните пред двете инстанции доказателства въззивният съд приема, че между родителите на детето липсва коректност и диалогичност, системните им спорове и неразбирателства са били съпроводени с воденето на различни съдебни спорове, а предаването на детето за осъществяване на режим на лични отношения с бащата е съпроводено с конфликтни ситуации и присъствието на трети лица. След сключената съдебна спогодба на 19.05.2022 г. отношенията между двамата родители допълнително са се влошили и те са допуснали детето да бъде въвлечено в конфликта им, пооставайки го пред дилемата да направи предпочитан избор между тях. И двете страни под различна форма и с различен интензитет се обвиняват взаимно в настройване на детето спрямо другия родител и травмират детето, съответно водят до нарушаване на пълноценното осъществяване на режима на лични отношения между детето и неговия баща. С оглед най-добрия интерес на детето, съдът приема, че всичко посочено не обуславя необходимостта от ограничаване на режима на лични отношения на бащата с детето. Според съда, от доказателствата по делото не се установяват твърденията на майката, че бащата употребява системно и неконтролирано алкохол, както и че упражнява каквото и да било насилие спрямо детето; напротив - установено е, че детето има доверителна връзка с баща си, чувства се сигурно и спокойно в негово присъствие. Прието е, че няма данни за отчуждение на детето по отношение на неговия баща, нито за травмиращи манипулации. Затова съдът стига до заключение, че следва да бъде променен определения вече режим на лични контакти на бащата с детето чрез конкретизираното на режима по посочения от районния съд начин, по който се избягват по възможност всички предвидими конфликти при ocъщecтвявaнeтo мy и пpeдocтaвя oптимaлнo възмoжнocт зa ocъщecтвявaнe нa пълнoцeнни oтнoшeния мeждy дeтeтo и бащата. Посочено е, че включването на бащата в обикновените постоянни грижи за детето и по-честото му присъствие в ежедневието му са естествения начин за пълноценно общуване между родител и дете. За правилното физическо и психическо развитие на детето то има нужда от ясни и регламентирани срещи с баща си, които да бъдат очаквани и предвидими. Това е обусловило конкретизиране и детайлизиране на режима на лични контакти при зачитане сложността и динамиката на отношенията в разширеното семейство на детето. Определянето на точната конкретизация на часовете и времето, което детето ще прекарва при своя баща, както и комуникацията на детето с майката през това време е в изключителен негов интерес, за да не става свидетел на конфликтите между родителите си и осигурява възможност за пълноценен контакт между бащата и детето. Счетено е, че определеният режим на лични отношения между бащата и детето съответства на утвърдения в практиката при разделени родители режим на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права, а именно - контакти между детето и бащата, които предоставят равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка, както и осигуряват условия детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата на двамата си родители. Режимът вменява конкретни права и задължения за родителите, като детайлно и прецизно са определени условията, при които ще се осъществяват контактите с детето. Отхвърлено е твърдението на жалбоподателката, че ответникът не се интересува от детето си и няма да спазва определения режим. От изслушването му пред първостепенния съд и от заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза се установява, че той има желание и възможност да участва в ежедневието на детето си и да полага грижи за отглеждането и възпитанието му. По отношение на ползването от двамата родители и детето на задължителни социални услуги за установяване на ефективна комуникация помежду им и възложените правомощия на Дирекция „Социално подпомагане“ съдът приема, че такава мярка е правилно приложена в конкретния случай съобразно чл. 138а СК и служебното задължение на съда да следи за защита интереса на детето: целта е с подкрепата и съдействието на социалните работници да се стигне до постепенно нормализиране на отношенията между родители и дете, а и между самите родители, и да се избягва конфликт помежду им. Отхвърлени са доводите на жалбоподателката, че мярката не е необходима, защото липсата на директни контакти между страните означавала, че отношенията им не са обтегнати – точно обратното се констатира от всички събрани пред двете инстанции доказателства. Според съда е необходимо с помощта на професионално съдействие да се предприемат стъпки към трайно преодоляване на конфликта между родителите в името на нормалното развитие на детето. По отношение на определената в тежест на бащата месечна издръжка от 350 лева съдът приема, че тя е достатъчна, тъй като не се установява детето да има нужда от издръжка в размер по-висок от обичайния за възрастта. При тези данни касационното обжалване следва да се допусне по обобщения от настоящия състав въпрос за обстоятелствата, имащи значение за решаване на въпроса за определянето на режим на лични отношения с родителя, неупражняващ родителските права. Касационното обжалване се допуска, за да се провери налице ли е противоречие с практиката на ВКС. Въпросите относно възлагането на взимането и връщането на детето на дядото при осъществяване на режима на лични контакти с бащата, както и относно мерките по чл. 138а, ал. 3 СК ще бъдат разгледани като касационни оплаквания при произнасянето по съществото на спора. С оглед защитата интереса на детето при насрочване на делото в открито съдебно заседание страните следва да се явят в него лично за изслушване. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 12,78 евро. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,