Определение № 71 от 24.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1436/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Арианс„ ЕООД против решение № 25/16.01.2020 г. по т.д.№ 612/2019 г. на Варненски апелативен съд, в частите му с които, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 661/12.07.2019 г. по т.д.№ 1500/2018 г. на Варненски окръжен съд, като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора против „Дабълтрий Варна„ ЕАД обективно съединени искове, както следва: 1/ за разликата между присъдените 38 845,90 евро и до претендираните 78 435,16 евро - подлежаща на връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги от ответника, в хотел „ Дабълтрий Бай Хилтън „ – Златни пясъци, на основание сключен договор BS 17/18.10.2016 г. и анекс към същия; 2 / за разликата между присъдените 3 582,46 евро и до претендираните 7 247,93 евро – обезщетение за забава в заплащането на предходната главница; 3/ за разликата между присъдените 7 779 евро и до претендираните 11 936,20 евро - подлежаща на връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги от ответника, в хотел „ Спа Хотел Хелиос „ – Златни пясъци, на основание сключен договор BS 17/ 21.10.2016 г. и анекс към същия; 4/ за разликата между присъдените 717,40 евро и до претендираните 1 102,99 евро – обезщетение за забава в издължаване на предходната главница. Касационната жалба е подадена и срещу въззивното решение, в частта му с която са уважени предявените от „Дабълтрий Варна„ЕАД против „Арианс„ЕООД обективно съединени искове, за осъждане касатора да заплати: 1 / сумата от 4 535,22 евро / при предявен иск за 30 840,77 евро / - мораторна неустойка, дължима съгласно чл.6 от договор за туроператорски услуги BS 17/18.10.2016 г.; 2/ сумата от 1 567,88 евро / при предявен иск от 11 239,09 евро / - мораторна неустойка, дължима съгласно чл.6 от договор за туроператорски услуги BS 17/ 21.10.2016 г.; 3/ сумата от 17 623,44 евро / при предявен иск за 32 605,98 евро / - възнаграждение за предоставени от „Дабълтрий Варна„ ЕАД на „Арианс„ ЕООД хотелиерски услуги, за периода 05.07.2018 г. – 06.09.2018 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради несъобразяване на релевантни за изхода на спора доказателства и немотивиране на съдебния акт в съответствие с всички доводи и възражения на страната. Ответната страна - „Дабълтрий Варна„ЕАД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Излага конкретни съображения за неоснователност на доводите, че по делото са събрани, но необсъдени доказателства за направено от „Дабълтрий Варна„ЕАД признание, относно съществуването на задължение и размера на същото, за връщане на неусвоено след авансовото му заплащане възнаграждение за хотелиерски услуги, като непредоставени от „ Дабълтрий Варна „ ЕАД, в различен от съобразения от съда размер. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Същият, обаче, не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на разгледаните искове и на основание чл. 280 ал.3 т. 1 пр. трето ГПК, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Арианс „ ЕООД против „ Дабълтрий Варна„ ЕАД искове: 1/ за разликата между присъдените 7 779 евро и до претендираните 11 936,20 евро - подлежаща на връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги от ответника, в хотел „ Спа Хотел Хелиос „ – Златни пясъци, на основание сключен договор BS 17/ 21.10.2016 г. и анекс към същия; 2/ за разликата между присъдените 717,40 евро и до претендираните 1 102,99 евро – обезщетение за забава в издължаване на предходната главница, к а к т о и в частта, в която е уважен предявеният от „Дабълтрий Варна„ ЕАД против „Арианс„ ЕООД иск за сума от 1 567,88 евро / предявен за 11 239,09 евро / - мораторна неустойка, дължима съгласно чл.6 от договор за туроператорски услуги BS 17/ 21.10.2016 г.. В тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Производството е образувано след присъединяването, на основание чл.213 ГПК, на т.д. № 1501/2018 г. на Варненски окръжен съд, по предявени от „Арианс„ ЕООД против „Дабълтрий Варна„ ЕАД обективно съединени искове, към т.д.№ 1500/2018 г. на същия съд, по предявени от „Дабълтрий Варна „ЕАД против „ Арианс „ЕООД обективно съединени искове, основаващи се правоотношения, възникнали между страните въз основа на два договора за туроператорски услуги. Ищецът „Арианс „ ЕООД, в качеството на туроператор, твърди че срещу авансово заплатено възнаграждение за хотелиерски услуги за сезон 2017 г., въз основа на сключени два отделни договора, съответно за два отделни хотела в Златни пясъци, ответникът „Дабълтрий Варна„ ЕАД не е предоставил такива и че неусвоената част от същото, в размер на 78 431,16 евро за единия и 7 247,93 евро за другия, подлежи на връщане след 31.10.2017 г., съгласно раздел ІV чл.10 от сключените договори. Поради забавата на ответника да върне главниците, ищецът претендира и обезщетение за забава, считано от 31.10.2017 г. до предявяването на исковете. Ищецът се позовава на признания на представляващи ответното дружество, относно съществуването и размера на задълженията за връщане на неусвоени възнаграждения за сезон 2017 г.. Ответникът по тези искове - „Дабълтрий Варна„ЕАД - оспорва същите, с твърдение че е изправна страна и е предоставил хотелиерски услуги, в съответствие с договореното. Позовава се на неизправност на ищеца, предвид незаплатени шеста и седма, авансово дължими вноски от възнаграждението, в договорените срокове и изискуемо задължение от 32 605,98 евро, което не е заплатил - цена на предоставени хотелиерски услуги в сезон 2018 г., на цени по стандартен ценоразпис. Съответно страната е предявила искове срещу „Арианс „ ЕООД, за осъждането му да заплати неплатените авансово шеста и седма вноски от договореното възнаграждение по всеки от договорите - отхвърлени - в която част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване. Предявила е и искове за мораторна неустойка, поради забавата в авансовото издължаване на възнагражденията, които въззивният съд – след отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение в тази му част, е уважил съответно за суми от 4 535,22 евро и 1 567,88 евро. Само за сумата от 4 535,22 евро касационното обжалване е допустимо, предвид цената на предявения иск – 30 840,77 евро. „ Дабълтрий Варна „ ЕАД е предявило и иск за заплащане сумата от 32 605,98 евро – за предоставени на „Арианс„ ЕООД и незаплатени от същия хотелиерски услуги, за сезон 2018 г., в хотел „ Дабълтрий Бай Хилтън „ – Златни пясъци, уважен частично за сумата от 17 623,44 евро. Ответникът по тези искове - „Арианс ” ЕООД - е противопоставил възражение,че като неизправна страна – неоснователно отказала предоставянето на хотелиерски услуги за предплатените стаи, ответникът не може да претендира съответните суми. Противопоставя и възражение, че с оглед клаузи в сключените договори - е предприел изменение в съдържанието им, досежно броя на гарантирани стаи, за които дължи авансово заплащане и срока на договора, отразяващ се пропорционално на дължимото възнаграждение. Така в чл.1.1 от сключените анекси е предвидена плаваща база от 30 % от общия брой гарантирани стаи за целия период на действие на договора, която клауза страната счита, че й дава право едностранно да променя договора в рамките на 30 % от договореното и което право твърди, че е упражнила. В раздел VІ чл. 7 от сключените договори е прието, че туроператорът има право да съкрати срока на договора до една седмица, ако дейността не е рентабилна за него или ако настъпят форсмажорни обстоятелства, каквото изменение страната също твърди да е предприела. Позовава се на форсмажорни обстоятелства – прекратени полети между Иран и България, във връзка с т.9 от всеки от сключените анекси, в които е предвидено, в случай на форсмажорни обстоятелства / неизчерпателно изброени / или други обстоятелства, извън контрола на страните, които възпрепятстват настаняване на туристите в хотела, вкл. невъзможни полети между Иран и България – летище Варна, договорът да се счита спрян за периода на проявление на тези обстоятелства. В този случай, платеното, но неусвоено възнаграждение се пази от хотелиера като кредит, за срок от 3 месеца, а при положение че обстоятелствата продължат за по-дълъг срок, неусвоените суми се връщат на туроператора. В обобщение, така противопоставените възражения са в аспект на различно времетраене / съкратен до 07.09.2017 г. срок на същите / и съдържание на договорите / намалени с 30 % от броя на гарантираните стаи /, всяка от които промени се отразява на размера на дължимото авансово възнаграждение. В частта от въззивното решение, подлежаща на касационно обжалване, изложените от въззивния съд мотиви ще бъдат коментирани в съответствие с формулираните правни въпроси и кореспондиращите им доводи за неправилност на въззивния акт. В изложението по чл.284 ГПК, касаторът не е формулирал въпроси, но доколкото е възпроизвел съдържанието на поставените, в цитираната, като обосноваваща допълнителния селективен критерий по чл.290 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика, правни въпроси, настоящият състав намира, че същите са: 1/ Следва ли въззивният съд да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за установяване на правно-релевантните факти в процеса ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения по гр.д.№ 5363/2013 г., гр.д.№ 1857/2010 г. и гр.д.№ 534/ 2011 г. – всички на ІV г.о. на ВКС и 2/ При разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията им неоснователни ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение по т.д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивния акт, без самостоятелно обосноваване на същата. В касационната жалба касаторът е посочил, че при постановяване на решението въззивният съд: 1/ не е съобразил признания на представляващ „ Дабълтрий Варна„ ЕАД, за съществуващо задължение за възстановяване на неусвоено възнаграждение за сезон 2017 г. и размера на същото – писмо на управителя С. Д. с такова съдържание и писмено споразумение на страните от 30.05.2018 г.; 2/ не е разгледал и уважил възражението, основано на клаузата за плаваща база от 30 %, съгласно чл.1.1 от сключените анекси - оспорва извода, че приложението й изисква изрично волеизявление на туроператора, каквото не се установява да е отправил; 3/ неоснователно приема, че „ Дабълтрий Варна” ЕАД е изправна страна - не е преустановило без основание продажбите на хотелски стаи за сезон 2017 г.; 4/ неоснователно е отрекъл наличието на форсмажорни обстоятелства; 5/ досежно уважения иск на „ Дабълтрий Варна „ЕАД за дължимо възнаграждение за предоставени туристически услуги в сезон 2018 г. - не е съобразил фактура № 337/31.08.2019 г., видно от която същото е приспаднато от неусвоеното и подлежащо на връщане възнаграждение за сезон 2017 г.. Въпросите не удовлетворяват изискването за правни, тъй като, видно от мотивите на въззивния акт не са допуснати визираните в същите процесуални нарушения на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК. Въззивният съд е обсъдил възраженията на страната за направено от ответното дружество признание, като изрично е изложил мотиви относно неяснотата на волята в представеното „ споразумение „ от 30.05.2018 г., наред с липсата на изводими от съдържанието му данни чии подписи носи. Изрично е обсъдил и доказателствената стойност на писмо от м. декември 2017 г., като признание за съществуващо задължение за възстановяване на неусвоено възнаграждение, но не и досежно размера му, предвид наличието на последващо признание за различен размер, т.е. ценил е същото с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото. Разгледано е и възражението, основано на чл.1.1 от сключените анекси. Несъгласието с извода на съда, за непредприето от „Арианс„ ЕООД изменение на договора, в съответствие с правомощието, визирано в клаузата, макар въведено като касационен довод, аналогично и посоченото несъгласие по п. 3 и п.4 от гореизложеното, не се обхващат от формулираните въпроси, ограничени до несъобразяване на конкретни доказателства, относими към правно – релевантни факти и ненадлежно мотивиране на съдебния акт. При това, приложението на чл.1.1. от анексите е относимо само към формирането на главниците по предявените от „Дабълтрий Варна „ЕАД искове – за определяне размера на дължимото авансово възнаграждение, сочено като непълно заплатено / шеста и седма вноски по всеки от договорите / и претендирано за плащане, независимо от прекратяването на договорите с изтичане на срока им и неусвояването и на изплатеното авансово възнаграждение от 125 000 евро. Тези искове на „ Дабълтрий Варна„ ЕАД са отхвърлени и решението в тази му част, като необжалвано, е влязло в сила. Изрично е коментирана фактура № 337/31.08.2018 г., като съдът се е позовал на характеристиката й на инвойс фактура, несамостоятелна и която „ трябва да бъде дублиранас фактура, издадена в съответствие с изискванията на ЗСч.”. Изходил е от основанието за издаването й – разплащане чрез усвояване на депозит за туристически услуги за 2018 г., какъвто депозит не е установено да е договорен от страните по спора, вкл. с трансформиране в такъв на неусвоеното за сезон 2017 г. възнаграждение. Следователно, сочените от касатора доказателства не са убегнали от вниманието и коментара на въззивния съд, нито изложените от същия мотиви са непълни и неясни. Несъгласието със същите е относимо към проверка на правилността им, в друга фаза на касационното производство и на основанията по чл. 281 т.3 ГПК. Дори да биха били неправилни, формулираните правни въпроси се отнасят до съществени процесуални нарушения на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, каквито въззивното решение не обективира. „Очевидна неправилност „ на въззивното решение не е обоснована, съобразно формираната практика на ВКС, по приложението на това основание за допускане на касационното обжалване. Неправилност не е изводима само и единствено от мотивите на съдебния акт, без анализ на процесуалните действия на съда и страните и събраните по делото доказателства, в подкрепа на което е и гореизложеното. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение