Определение № 11766 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8501/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат от Административен съд София-град (АССГ) спор за подсъдност с тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение, кой е компетентният съд да разгледа жалбата на „Иф Фаворит“ ООД, „Лазурно море“ АД и „Вромос.Ком“ ЕООД срещу Заповед № РД-727 от 28.09.2023 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 16, ал. 4 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 5, чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и т. 1 от Решение № 564 от 30.07.2021 г. на Министерския съвет, предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2023/242 на Комисията от 26 януари 2023 година за приемане на седмата актуализация на списъка териториите от значение за Общността в Черноморския биогеографски регион, министърът на околната среда и водите е изменил и допълнил своя Заповед № РД-1042 от 17.12.2020 г. за обявяване на защитена зона BG 0001001 „Ропотамо“, като е увеличил площта на защитената зона с 1 050, 226 дка. в землищата на гр. Созопол, община Созопол, област Бургас и с. Лозенец, община Царево, област Бургас, с цел опазване, поддържане и при необходимост подобряване на състоянието или възстановяване на типове природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗБР. Производството е образувано след подадена жалба от „Иф Фаворит“ ООД, „Лазурно море“ АД и „Вромос.Ком“ ЕООД срещу Заповед № РД-727 от 28.09.2023 г. на министъра на околната среда и водите. С Определение №6655 от 30.05.2024 г. по адм. дело №3806/2024 г., тричленен състав на ВАС, Шесто отделение, позовавайки се на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и на тълкуването на Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията), дадено с Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13/2017 г., е приел, че делото е подсъдно на АССГ и го изпратил по подсъдност на посочения съд. С Определение №11757 от 12.07.2024 г. по адм. дело №5514/2024 г. АССГ, е анализирал Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13/2017 г. и разпоредбата на чл. 15 КРБ. Приел е, че с оглед основанието за издаване и съдържанието на оспорения акт, с него се цели да се гарантира постигането на предписани от Директива 92/43/ЕИО на Съвета 21 май 1992 година задължителни за държавите членки резултати и изпълнение на поетите от страната с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ангажименти (чл. 192). Счел е, че с процесната заповед на министъра на околната среда и водите се осигурява належаща защита на конституционна ценност от значим публичен интерес. Посочил е, че увеличаването на територията на защитена зона по смисъла Директива 92/43/ЕИО с цел опазване, поддържане и при необходимост подобряване на състоянието или възстановяване на типове природни местоообитания е израз на конституционно възложените с чл. 15 КРБ функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление на министъра на околната среда и водите. Предвид посоченото АССГ е счел, че делото следва да бъде разгледано от ВАС, тричленен състав. На основание чл. 135, ал. 6 във връзка с ал. 4 АПК е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и приложимите разпоредби относно определяне на родовата подсъдност, приема следното: Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че на ВАС са подсъдни оспорванията срещу актовете на министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13/2017 г., при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. В разпоредбата на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България е посочено, че „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили“. Съгласно чл. 108, ал. 1 „Министерският съвет се състои от министър - председател, заместник министър - председатели и министри“, а съгласно ал. 2 и 3 от посочената разпоредба на Конституцията „Министър - председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея“, а „Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго“. Посочените разпоредби очертават упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, а именно ръководство и координация на общата политика на правителството по отношение на министър - председателя, а по отношение на министрите - ръководство и координация на общата политика в рамките на правомощията на министерството. С оспорената Заповед № РД-727 от 28.09.2023 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 16, ал. 4 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 5, чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗБР и т. 1 от Решение № 564 от 30.07.2021 г. на Министерския съвет, предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2023/242 на Комисията от 26 януари 2023 година за приемане на седмата актуализация на списъка териториите от значение за Общността в Черноморския биогеографски регион и предвид наличието на нови данни и информация, получени въз основа на извършени проучвания, анализи, мониторинг и оценка на състоянието на типове природни местообитания и видове, предмет на опазване в защитена зона BG 0001001 „Ропотамо“, и във връзка с Решение по т. 1 от Протокол №30 от заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие, проведено на 27.06.2023 г., министърът на околната среда и водите е изменил и допълнил своя Заповед № РД-1042 от 17.12.2020 г. за обявяване на защитена зона BG 0001001 „Ропотамо“, като е увеличил площта на защитената зона с 1 050, 226 дка. в землищата на гр. Созопол, община Созопол, област Бургас и с. Лозенец, община Царево, област Бургас, с цел опазване, поддържане и при необходимост подобряване на състоянието или възстановяване на типове природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗБР. Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗБР биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗБР държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща защитени зони, като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000". Защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение (чл. 5 ЗБР). Защитените зони се обявяват след провеждането на процедура регламентирана в чл. 8 и сл. ЗБР с участието на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Националния съвет по биологичното разнообразие, Министерския съвет и Европейската комисия. Обявяването на защитени зони се извършва със заповед на министъра на околната среда и водите (чл. 12, ал. 6 ЗБР). Промените в защитените зони (увеличение на площта; намаление на площта; заличаване; промяна на забраните или ограниченията на дейностите; промяна на предмета и/или целите на опазване) също се извършват със заповед на министъра на околната среда и водите – чл. 16, ал. 4 ЗБР. Не е регламентирана възможност той да делегира правомощията си по обявяването на защитени зони или на промени в тях на друг орган. Опазването на биологичното разнообразие, като общо природно наследство, е ценност от значим публичен интерес. То е прогласено и в чл. 15 КРБ, съгласно който "Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната." Със заповедите на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 и чл. 16, ал. 4 ЗБР се гарантират ценности, които са конституционно защитени. Видно от изложеното при издаване на оспорената заповед министърът на околната среда и водите е упражнил свое правомощие по ръководство и осъществяване на държавно управление, тъй като актът касае държавна политика по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България. По изложените съображения спорът е родово подсъден на Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 135 ал. 4 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,