Определение № 165 от 05.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 22/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Ц. Д. М. срещу въззивно определение № 280 от 08.08.2012г по ч.гр.дело № 624/2012г на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено определение от 11.04.2012г за прекратяване на производството гр.д.№ 233/2012 на Районен съд – Сливница, поради липса на правен интерес от предявения установителен иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и неговата недопустимост, поради липса на висящо административно производство по чл. 13 ал.1-3 ЗСПЗЗ ,или възможност да бъде образувано. Жалбоподателят цитира в изложение основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,което обвързва с довод ,че по същия въпрос, при идентичен случай, така е приел съдът в опр.№67 по гр.д 419 /2009 І г.о (същото е по допускане до касационно обжалване ). Допълнително цитира и прилага практика на ВКС, изразена в опр.№108/2009г по гр.д№71/2009г и опр.№7/2010г по ч. гр.д№ 720/2010г,, а именно за допустимостта на иска е достатъчно имотът да е възстановен на една от страните, в случая на ответниците ,по тяхно заявление ,а правен интерес от иска има и когато ищците не са заявили имота за възстановяване ,по реда и в срока съгласно ЗСПЗЗ. В същия смисъл е и реш №381/2010г по гр.д.419/2009г І г.о І г.о .Въззинтият също се е позовал на практика на ВКС ,която е в обратен смисъл но е неправилна и противоречието следва да се отстрани чрез допускане на касационната жалба до разглеждане. Ответникът по жалбата Б. Т. Ж. чрез адв .Л. А. заявява отговор ,че не е недопустимо касационно разглеждане ,основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, нито основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като колебанията в практиката на ВКС са преодоляни в полза на разрешението, което въззивният съд е потвърдил. Цитира решения № 642/2011 по гр.д. 885/2009 І г.о, реш. № 34/2011 и 35/2011 на ІІ г.о, постановени по чл. 290 ГПК. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по поставения въпрос Сочените като довод в подкрепа на основание по чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК колебания в практиката на ВКС са вече окончателно преодолени, като всички състави на ВКС възприемат разрешението, постановено и от въззивния съд в обжалваното определение. Искът по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е лишен от правен интерес и недопустим за случаите, при които земята не е заявена за възстановяване на името на лицето, за което се твърди да е било неин собственик, но е заявена и възстановена на името на друго лице. Това най - ясно е изразено в реш. №642/2011 по гр.д. 885/2009 І г.о ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 ГПК от състава, постановил и решение №381/2010г по гр.д.419/2009г І г.о, опр.№ 65/2009 по ч. гр.д№61/2009г І г.о и др. Изтъкнато е ,че колебанията са предоляни. Понастоящем в практиката на ВКС се възприема единно становище по допустимостта на иска при липса на висяща административна процедура, предвид невъзможността за образуване на такава поради изтичането на законните срокове и задължителното за съдилищата разрешение на въпроса е обективирано в решения № 34/2011 по гр.д.1112/10, реш №35/2011 на ІІ г.о на ВКС и множество решения и определения, които се позовават на тази практика. Ето защо не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по поставения правен въпрос ,същият вече е намерил трайно и задължително за съдилищата разрешение в практиката на ВКС, с която практика обжалваното определение е съобразено. В полза на ответницата по жалбата следва да се присъди установеното като заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък на разноски ,в размер на 900 лева По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.