Определение № 1128 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 617/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Б. –П. срещу решение №931 от 09.06.2011г по гр.дело № 909/2010г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 20.08.20101по гр.д. № 247/2008 на Софийски градски съд в една част като постановено по иск на основание чл. 55 ал1 ЗЗД,предявен от държавата за връщане на номиналната стойност на компенсаторни записи в размер на 3 825 200лева ,получени на отпаднало основание, въззивният съд е уважил иска за сумата 2 942 535 лева пазарна стойност ,като предявен на основание чл. 55 ал1 ЗЗД вр. чл.13б ал.3 З.. Отделно е постъпила и жалба в частта за разноските ,в която част обжалваното решение е било изменено. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос, свързан с основното оплакване на касаторкатата, за недопустимост на постановеното решение: допустимо ли е произнасяне по иск на основание чл.13б ал.3 З., регламентиран от закона като евентуален,при положение, че не е предявен иск за връщане на компенсаторните записи (чл.13б ал.1ЗСКИ),т.е на специалното спрямо общата норма на чл. 55 ал.1 ЗЗД основание. Поставят се и по -общо въпроси за фактическите състави на чл.13б З. ,за предмета на подлежащата на връщане престация, моментът на изискуемостта и представлява ли в комулативност разпореждането с компенсаторни инструмети и невръщането им от същия вид в срока по чл. 13б ал.1 предл 2 необходима и достатъчна предпоставка за иска на държавата да се върне парична сума.Поставени са въпроси на материалното право, за валидността на административните актове, косвения съдебен контрол ,за основанието за издаване на компенсаторни инструменти, по които въпроси се изтъкват всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК .Поддържа се противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение 591/2011г гр.д1759/2009г ІІІ г.о ,както и ППВС №1/1979г. Отговор от Министъра на финансите е постъпил по жалбата в частта за разноските. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че касационно обжалване следва да се допусне ,за да се проверят оплакванията по допустимостта на решението - с оглед редовността на исковата молба и правното основание ,на което искът е бил разгледан ,съответно уважен от въззивния съд. При служебно преценено основание за допускане до обжалване, изведено в ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС, преценката за допустимост на процеса е служебен въпрос, който стои пред всяка допустимо сезирана с жалба инстанция. В тази връзка Върховен касационен съд прима довода за допускане до касационно обжалване по въпроса допустимо ли е произнасяне по иск за връщане на паричната стойност по компенсаторни записи и при какви условия ,т.е на кои посочени от ищеца обстоятелства този иск следва да се основава, при положение, че не е предявен иск за връщане на самите компенсаторните записи (чл.13б ал.1ЗСКИ ), който въпрос е отчасти разяснен в реш.№597/2010 по гр.д 1238/2009г ІІІ г.о и 591/2011г гр.д1759/2009г ІІІ г.о на ВКС ,постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.