Определение № 160 от 28.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 124/2016 г.

Производството е по чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба от 15.05.2015г. на [фирма] срещу решение от 15.04.2015г., постановено по гр. д. № 969/2015г. от Софийски апелативен съд, ГО, III б състав, в частта, с която е потвърдено решение от 23.09.2014г. по гр.д. № 31709/ 2012г. на СРС, I ГО, 40 състав, в частта за прогласяване за нищожни на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41268 от 07.08.2008г. по исковете на Б. И. Р. срещу [фирма] с правно основание чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл.143, т.3, т.10 и т.11 З.. Разпореждането на въззивния съд за връщане на жалбата на банката е отменено с определение на ВКС № 662/ 14.12.2015г. по ч.т.д. № 3469/ 2015г., като е прието, че исковете по чл.26, ал.1, т.1-во ЗЗД са неоценяеми. В другата си част, с която се потвърждава останалата част на първоинстанционното решение, въззивното решение също не е влязло в сила, тъй като не е било връчено на ищеца. С молба от 15.01.2016г. ищецът, Б. Р. е направил отказ от исковете, предмет на първоинстанционното производство. С оглед десезирането на съда, на основание чл.233 ГПК, решенията на двете инстанции следва да се обезсилят, като производството по исковете се прекрати. На прекратяване подлежи и касационното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд