Определение № 628 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2914/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], срещу определение № 571 от 16.05.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 236/2013 г. на Смолянски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 276 от 17.04.2013 г. по гр. д. № 91/2013 г. на Смолянски районен съд, с което е върната исковата молба на [фирма], на основание чл.129, ал.4 във вр. с ал.3 ГПК. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост на изводите на въззивния съд за нередовност на исковата молба и за неизпълнение на дадените указания за отстраняване на недостатъците й, констатирани от първата инстанция. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в изпълнение на разпореждане от 31.05.2013 г. на съдията - докладчик от Смолянски окръжен съд, жалбоподателят е посочил като основание за допускане на касационното обжалване „от значение за точното прилагане на закона”. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него определение на Смолянски районен съд, с което е върната исковата молба на [фирма] по гр. д. № 91/2013 г., след като е преценил за правилни изводите на първата инстанция, че в предоставения едноседмичен срок ищецът не е изпълнил надлежно съобщените му указания да отстрани констатираните нередовности в обстоятелствената част и петитума на молбата и да представи преписи от коригираната искова молба за връчване на всички ответници. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Частният жалбоподател не е посочил правния въпрос, разрешаването на който е обусловило изхода на делото пред въззивната инстанция. Според задължителните постановки на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, което освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. В случая преценката на допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е и невъзможна, тъй като съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се изчерпва с израза „от значение за точното прилагане на закона”. Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,